Увлечен в безсмислени битки,
на финала пак закъснях.
Наградите - вече раздадени,
по подиума стеле се прах.

От никой нечакан минавам
през портала с номер последен,
във въздуха още се носи
миризмата от пира победен.

Уморено конят потраква
на паважа, от копита изтъркан,
по очите му мога да видя -
радостта от играта помръква.

Със меча разравям остатъка,
но знам, че няма ценно тука.
Пред мене всичките преминали
единствено оставиха боклука.

Отдавна трябваше да спра
да търся царството десето.
От лутане по пътища сега
останах и без къща под небето.

И вече нямам щит, ни шлем,
а знамето е само спомен.
Завършва приказката в мен,
остава ми да спя спокоен.

08.2007

Тъмное...и задушно, цигарения дим се стели около мен и попива в поритеми...тъжно ми е, мъка която усещам с цялото си тяло(знаеш как е и теб те боли в момента така)...вермут сводка...50/50...и лед...без лимон...мисля си за залеза...сгъстяващотосе черно пред очите ми ме отделя от всичко...и от мен самата...издигамсе...света...този абсурд, остава отвъд ресниците ми...нероденото ми дете изпищява...за да ме върне с насълзени очи обратно на земята - където ми е мястото(?)
P.С.
Просто лек повей сряда вечер...
Проблясък:
АКО БЕШЕ ДО МЕН ЩЕШЕ ДА МИ Е ОЩЕ ПО-ТЪЖНО...
Извод:
ТЯГОСТНАТА, НЕИЗБЕЖНА СРЕЩА НА ЖИВОТИТЕ НИ МЕ ОСЪКАТИ ДО СТЕПЕН ДА НЕ ВИЖДАМ СМИСЪЛ В ПРОМЯНАТА, ОТНЕТАТА МИ ИЛЮЗИЯ ЗА ЩАСТИЕ НЕ МЕ НАПРАВИ ПО-МЪДРА...
Абсурдът:
АЗ ДОРИ НЕ СЪМ СИГУРНА, ЧЕ ТЕ ОБИЧАХ...

     -         Виждашли смъртта?
-         Смъртта е изписанавърху лицето ми!
-         Това етака, защото си мъж!
-         Като погледна женаживота ли виждам?
-         Не зная,но тогава навярно забравяш за смъртта!
-         Страшно е умирането,не самата смърт!
-         К`во типука, нали после ще си мъртав цяла вечност!
-         Ами...ако продължа даживея и в смъртта?
-         Значи,все пак, ти се страхуваш от живота!

     -         Мислиш ли, че меобичаш?
-         Каквозначение има?
-         Любовта е ипринадлежност.....искам да ти принадлежа!
-         Ти пакможеш да ми принадлежиш!
-         Как?
-         Като ме обичаш!
-         А ти мен ще ме обичашли?
-         Аз нямамнужда да принадлежа някому!

-   Да знаеш колко е часът?
-   Часовникът ми не е верен!
-   Представяш ли си накъде вървят нещата, данямаш и на времето доверие?
-   Навремето ако си вярвахме...
-   Сега това е без значение!
-   Е, как, нали говориме за времето.
-   Да, зима е, навън вали, студено ми е!
-   Опитваш ли се нещо да ми кажеш?
-   Опитвам се да си говоря с тебе!
-   Сега е 10 без 15!
-   Да, вече съм загубил много време!

Следи от гълъби и наранено сиво...

Мълчание по пръстите

затиснали

през чашите

ненужни спомени.

Разсипано зелено зад очите.

Докосване

студено

и

чаршафи,

попили

на самотата дрезгавите писъци.

Тръгни си,

преди да се намразя.