Дъждовни капчици танцуват,
но дали дъждовни са те?
Една на друга се любуват
върху моето тъжно лице.

Една след друга се стичат,
и продължават заедно напред
личи им колко много се обичат,
колкото и аз обичам теб.

А как да са все заедно успяват?
Защо не успяхме и ние така?
Те, като нас не се нараняват,
а заедно се наслаждават на мига.

Дъждовни капчици танцуват,
но дали дъждовни са те?
Една на друга се любуват,
а далеч от мен е твоето сърце.

Замислям се ипитам.
Аз чакам и се уча
да съм търпелива
и въпреки това активна.

Желая, обичам страстно и силно.
Желая, обичам и търся с надежда
в тая беснотия да намеря утеха.

Утеха, не клетка с железни решетки.
Утеха, но не овчедушна нагласа.
Утеха, която с благост и нежност
надежда и вяра ми дава -
търпение,твърдост и сила.

Не каменна сила,не великанска.
И не твърдост до лудост.
А сила и твърдост, които помагат
да не се превърна вав фанатичен убиец.

Твърдост и сила,с които да виждам
и туй, което не ми допада.
И да приемам, без да се примирявам,
да следвам, без по пътя си да унищожавам,
да чувам, без да отричам,
да казвам, без да се налагам.

Замислям се и питам,
защото искам...

Искам да чувам и виждам,
за да помагам и творя...
Нека бъда от полза
за все повече свят...!

П.С.: Скъпа Веси, попътен вятър! С теб съм, много успех!!!

Последното и тягосно парче

Към саундтрака на нашата любов

 Се изпълнява от дъжда.

И струите от истерични капки

Замерват с тежките си звуци.

Това отдавна сме го слушали,

Но с други двама въвподдържащите роли,

Когато любовта не беше филм,

А мюзикъл.

Сега, когато сме горепетирали,

Във лятното, забравено отвсички кино

Престорени на тъжнитананикаме.

И мисля за поредната си роля

Във някоя беззвучнапантомима.

Навярно след това щережисирам

Поръчкови документални филми.

Тъгата като мъгла се стеле в душата,

А дъждът от небето сиво плаче заедно

                                                          с мене

            и браздят лицето капките солени.

Надеждата като сняг в сърцето се топи,

Не зная нещо в мен за теб и отминалите

                                                                     дни,

                                                   може би тъжи.

    И като къртица ровя спомените прашни

искрица радост да намеря да озари живота

                                                         ми сегашен.

За теб животът е игра.
За мен животът е борба.
За теб е важен бизнеса.
За мен са важни простите неща.
Като усмивка рано сутринта
или нежна прегръдка късно вечерта.

За теб е важно Ти да си добре.
За мен е важно Ние да сме добре.
И хиляди други дребни за теб неща,
които за мен са цяла планина...

Търпението е за търпеливите хора.
Аз искам да живея тук и сега.
Искам да чуствам полъха на вятъра,
да слушам шума на вълните в морето,
да гледам залеза на слънцето,
да помогна на приятел в беда
и да получа просто усмивка в замяна.

И малко ми стига.
Но често малкото е твърде много.
Твърде много дори и за Теб.
Ти предпочиташ от всичко по много.
Не защото ти трябва, а защото си мислиш, че трябва.
Е, понякога не е важно да трябва, а да бъде оценено.
Да бъде пожелано от сърце и на-вече – споделено!

 Които ще покажат пътя

 На всеки влюбен във звездите.

Аз бях във райската градина,

За да посоча същността нахората,

И влязох във двубой със Бога,

Защото Той не смяташе, че саготови

Да могат да разбират и сами.

И аз им дадох знание и смисъл

И този смисъл дадох съссмъртта.

Заспиват. После се събуждат.

Измъкват се от тяснатаматерия.

А аз сезонно се прераждам.

Животът е вълнообразна линия,

Коята свързва двете измерения–

ПРЕДИ ЖИВОТ и СЛЕД ТОВА.

Свещен дух на Кундалини,

Ти можеш всичко.

Нося мъдростта Ти

В отровата на предните сизъби