Няма да забравя преди време срещата с една симпатична селска женица, която ми показваше каква чудесна градина отглежда. И за да ме впечатли още по-силно, извади една грамадна глава лук и с огромно задоволство заяви: „Ето този лук е за рекламация!”

„Че защо да е за рекламация? Та той е чудесен зеленчук – голям и хубав!” – недоумявах аз, питайки се тя пред кого ще се оплаква и защо въобще ще прави рекламацията. Та нали не някой друг, а точно тя го е произвела?

„Ами да, защото е много голям и затова ще го дам за рекламация” – и за да обясни по-ясно, добави – "...за изложба, де.”

Ето един случай, в който става въпрос за употреба на пароними. Вместо да каже "реклама", жената погрешно използваше думата "рекламация".

Какво са пароними? Нека да дадем дефиниция.

Пароними – произхождат от гръцкото para – ‘покрай, редом, около’ и onoma – ‘име’. Това са думи, които имат различни значения, но сходен звуков състав и затова говорещият или пишещият ги обърква, като употребява едната вместо другата или ги уеднаквява.

Пример за пароними дава и Георги Данаилов в своя роман „Къща отвъд света”:

И Герд бързо научи български. Вместо кошница, той казваше разкошница, вместо балдъзата- булдозерът, а когато някой му подареше нещо за новата къща, възкликваше: "А така!"

Още примери за пароними:

икономичен (спестовен, евтин) и икономически (стопански)

натурален (естествен) и нотариален (отнасящ се до заверка на документи)

индианец (човек от коренното червенокожо население на Америка) и индиец (човек от Индия, която се намира в Азия)

Употребата на единия пароним вместо другия често пъти се явява нарушение на езиковата норма.

В българските източници по темата прочетох, че паронимите са най-вече проява на недостатъчна езикова компетентност. В един руски сайт обаче се казва, че понякога паронимите се използват като средство за повишаване изразителността на речта. Дава се следният пример:

Служитьбы рад —прислуживатьсятошно! А. Грибоедов.

Този израз си превеждам така:

Бих се радвал да служа (служить) - да угоднича (прислуживаться) ми е противно!*

---------------------

*За превода от руски приемам забележки всякакви :)

Нашият проект е начин да покажем, че макар и малки, ние сме разбрали кой е пътя, по който трябва да вървим, за да докажем чрез действия загрижеността си към нашата планета, да направим нещо добро за нея и да й се закълнем във вярност, като започнем да я спасяваме част по част…

В центъра на проекта, който реализираме в училище, е въвеждане на система за разделно събиране на отпадъци, които подлежат на рециклиране. По този начин подобряваме хигиената в района на училището и оползотворяваме отпадъците , смятани за ненужни.

Идеята ни е пример за съучениците ни – и малки и по-големи, как да се справят ефективно с боклука и да променят трайно отношението си към него.

Чрез осъществяването й в училище се повишава екологичното съзнание на учениците.

Чрез разделното събиране на отпадъци ние допринасяме за решаването на проблемите със замърсяването, от което страда училището, квартала, градските сметища и депата за съхранение в цялата страна.

ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА:

1. ОБЩА ЦЕЛ:

Въвеждане на система за разделно събиране на отпадъци в училище и изграждане на отворен компостер за биоразградими отпадъци.

Формиране на екологична култура у децата чрез екологични дейности, развиващи умения за ограничаване на разхищението на хартия, повторно оползотворяване на отпадъците и тяхното рециклиране.

2.КОНКРЕТНИ ЦЕЛИ:

2.1. Придобиване на навици у учениците за разделно събиране на отпадъци в класните стаи.

2.2. Изграждане на отворен компостер за листна маса в училищния двор.

2.3. Повишаване на информираността на децата за неоспоримата полза от рециклирането и разделното събиране на отпадъци, в това число и на биоразградимите.

2.4.Повишаване екологичната култура на учениците,учителите и гражданите / родители и съкварталци/ и изграждане на чувство за отговорност и опазване на околната среда.

2.5. Намаляване употребата и ненужното разхищение на хартия в класната стая.

2.6. Осъществяване на екологични дейности, свързани

с акции за разделно събиране на отпадъци в училище по повод Деня на Земята и провеждане на базар с предмети от отпадни материали, изработени от децата.

2.7. Мотивиране на ефективни индивидуални действия у учениците за повторно използване на отпадъците и осъзнаване на идеята, че те могат да бъдат и полезни.

2.8. Обединяване на цялата училищна общност / ученици, родители и учители/ около идеята да не се купуват непотребни неща и че повторната употреба, рециклирането и ограничението в изхвърляне на отпадъци от страна на всеки един от нас, ще допринесе за намаляване на глобалното замърсяване на Земята.

2.9. Даване на пример за разумно и ефективно използване на отпадъците в училище.

2.10. Осигуряване на партньори по проекта.

2.11. Популяризиране на училището.

ЦЕЛЕВИ ГРУПИ:
· 320 ученици на възраст от 7 до 15 години

· Квартална общественост

· Родители

· Учители

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:

Изпълнение на целите по проекта и превръщането разделното събиране на отпадъци в политика на училището.

5 ПОЛЗИ ОТ РЕЦИКЛИРАРЕНЕТО:

vРециклирането опазва околната среда

vРециклирането спестява енергия

vРециклирането помага водите и въздуха да останат чисти

vРециклирането спестява място

vРециклирането може да спести пари и да отвори работа

Поводът за написването на тази учебна статия е коментарът на колежката – преподавател по български език на 7-ми клас, който тя направи, докато четеше публикувания тест във вестник „Кандидат-гиманизист”. Тя категорично заяви, че учениците никога не са учили коя дума се нарича омофон, затова е неуместно в теста да се дава въпрос, в който e употребен този термин.

Омофон произлиза от гръцкото homo – ‘еднакъв, подобен, същият’ и phone – ‘звук’. Това са думи, които се произнасят еднакво, но се пишат различно и означават различни неща.

Примери:

шев (шиене) и шеф (началник)

маг (магьосник) и мак (цвете)

рог (на животно) и рок (танц)

За да направим разликата с омоними и омографи, накратко ще ги споменем и тях.

Омоним – произлиза от гръцкото homo – ‘еднакъв, подобен, същият’ и onoma – ‘име’. Омонимите са думи, които звучат и се пишат еднакво, но означават различни неща.

Примери:

коса (окосмяване) и коса (инструмент за косене на трева)

град (селище) и град (градушка)

Омоними често се получават и между две форми на думи, които са различни части на речта.

Примери:

мина (съществителното ‘рудник’) и мина (глагол – 2. и 3. л. ед. ч. мин. св. време)

син (съществителното ‘мъжка рожба’) и син (прилагателно, означаващо цвят).

Съществува деление на пълни и непълни омоними. Пълни омоними са онези думи, които са едни и същи части на речта и съвпадат по форма (вила, коса). Непълни омоними са думите, които представляват различни части на речта и не съвпадат по форма (син, мед).

Омограф – произлиза от гръцкото homo – ‘еднакъв, подобен, същият’ и grapho – ‘пиша’. Това са думи, които означават различни неща, произнасят се различно, но се пишат еднакво.

Примери:

вЪлна и вълнА

пАра и парА

Выхожу один я на дорогу;
Сквозь туман кремнистый путь блестит.
Ночь тиха. Пустыня внемлет Богу,
И звезда с звездою говорит.

В небесах торжественно и чудно!
Спит земля в тумане голубом...
Что же мне так больно и так трудно?
Жду ль чего? Жалею ли о чем?

Уж не жду от жизни ничего я,
И не жаль мне прошлого ничуть;
Я ищу свободы и покоя!
Я б хотел забыться и заснуть!

Но не тем холодным сном могилы...
Я б желал навеки так заснуть,
Чтоб в груди дремали жизни силы,
Чтоб, дыша, вздымалась тихо грудь;

Чтоб всю ночь, весь день мой слух лелея,
Про любовь мне сладкий голос пел,
Надо мной чтоб, вечно зеленея,
Темный дуб склонялся и шумел.

Внимание: обясняват се само думи, които не са ВЕЧЕ обяснени в предишни уроци.

Думите, които сме учили, са обобщени по азбучен ред в"Моят речник" и след всеки следващ урок се допълват.

Непознати думи и коментари:

Скучно - на руски се чете скУшна - т.е. ч-то се чете като ш.
Некому руку подать - няма на кого да подадеш ръка. [нйЕкаму]
Напрасно - обърнете внимание, че на руски е със "с"
Лучший - най-хубав: все лучшие годы - всички най-хубави години
Заглянешь - от глагола "заглянут" - да надзърнеш, да погледнеш.
Прошлое - минало: прошлого нет и следа - от миналото няма и следа
Мука - ударение на У - мъка. Да не се бърка с мука - ударение на А - което означава брашно.
Поздно - късно
Рано или поздно - рано или късно
Иль - поетично съкращаване на "или"
Исчезнет - ще изезне: обърнете внимание, че се пише със "с", както винаги се пише тази представка пред глуха съгласна. Пример: изменить, но - исчезнуть.

От биохимична гледна точка хората вземат дроги, защото харесват онова, което те правят в мозъка им: предизвикват поредица от временни промени, крайният резултат от които обикновено се описва с думи като еуфория, удоволствие, кеф, върха и други от този род. Това чудо все още не е достатъчно добре разбрано, но вече се знае, че кодът за разши­фроване на загадката е скрит на микрониво: нервна клетка, нейните съставни части, веществата, чрез които функционира.

Невронът сам по себе си е цял един микрокосмос. Представен в опростен вид се състои от тяло /с ядро/ и много израстъци. Най-често един от тях е доста по-дълъг от останалите и се нарича аксон, късите израстъци са дендрити. Те имат разклонения, подобни на дърво, откъдето идва и названието им /дендрон на гръцки означава дърво/.

Аксонът /известен още като нервно влакно/ осъществява връзката с друг неврон, като провежда импулси. Импулсът /на латински "

всъщност се проявява като бърза физикохимична промяна, която преминава подобно на вълна по дължината на нервното влакно. Тази вълна наподобява електрически ток, но неговото провеждане в случая става не с електрони, а чрез йони.

Предаването на импулса по-нататьк /към следващия неврон/ става биохимично — чрез обмен на специализирани вещества посредници, наричани невротрансмитери /невромедиатори, медиатори/. Мястото, където се осъществява връзката, се нарича синапс. Там двата неврона не преминават един в друг, те са отделени с тясно пространство -синаптична цепнатина /цепка/.

Синтезираните в неврона невротрансмитери се съхраняват в крайната му част в множество малки съдчета /мехурчета/. Когато предаваният електрически сигнал /импулс/ достигне синапса, мехурчетата се активират, придвижват се към клетъчната мембрана и изливат съответния невротрансмитер в синаптичната цепнатина. Веществото медиатор пресича малкото пространство между двете клетки и се свързва на специално обособени места върху приемащия неврон, наречени рецептори.

Те представляват сложни протеинови структури, които притежават такава форма, размер, разположение, електрически товари и други особености, че да бъдат съвместими /да си взаимодействат/ със съот­ветния невротрансмитер. Това взаимодействие поражда определена реакция в приемащия /постсинаптичния/ неврон, която може да се определи най-общо като смяна на състоянието — от покой във възбуда. При това всеки такъв неврон получава сигнали не само от един, а от хиляди други неврони.

Макар и да изглежда сложна, синаптичната трансмисия е много бърза, става за около хилядна от секундата /милисекунда/. След като са "предали щафетата" невротрансмитерите се връщат в разделителното пространство. Част от тях се разграждат /инактивират/ от специфични ензими. Друга част се поема обратно от изпратилия сигнала /пресинаптичен/ неврон за складиране в синаптичните съдчета /мехурчета/ за следваща употреба.

Характерно за рецепторите е, че са свързани с функционални сис­теми и когато подходящото вещество им въздейства, стартира поредица от биохимични реакции.

Системата се задейства и резултатът е определена промяна в състоянието.

Едновременно се активират и много други системи, с други невротрансмитери и рецептори, всеки от който се състои от множество подвидове. В крайна сметка наблюдаваният

ефект е резултат от сложни взаимодействия в мозъка, но, за съжаление, познанията ни за тази толкова важна интегрална функция определено са недостатъчни.

В този фино балансиран, деликатен механизъм се намесват приетите отвън дроги, благодарение на своето структурно и функцио­нално подобие с различните естествено налични в организма вещества. Те са в състояние да променят синаптичната функция по различни начини. Могат да се свържат с рецепторите и да предизвикат съответ­ната реакция, да засилят отделянето на невротрансмитери, да блокират рецепторите им или процеса на обратно поемане на невромедиатора, да намалят активността на разграждащите ензими. /Малко по-подробно тези механизми са описани при разглеждане на действието на различните видове психоактивни вещества./ В крайна сметка намесата по един или друг начин на приетите отвън дроги се изразява в промяна на концентрацията на невротрансмитерите в мозъка, водеща до съответни функционални изменения.

Субстанции, които могат да се свързват с рецепторите и това предизвиква реакция /ефект/ като от съответния невромедиатор, се наричат агонисти. Тази роля на "имитатори" е много характерна за въздействието на психоактивните вещества.

Има субстанции, които се свързват с рецептора, без да произвеждат реакция. Те всъщност блокират функцията и се наричат антагонисти. Някои дроги /например сред опиатите/ съчетават в една или друга степен и двата вида активност и съответно се определят като смесени агонист-антагонисти.

Много вещества в централната нервна система изпълняват функции на невромедиатори. По-важни сред тях, свързани с действието на употребяваните психоактивни вещества, са: допамин, серотонин, норадреналин, ацетилхолин, гама-аминомаслена киселина (GАВА), глутаминова киселина /глутамат/, ендогенните опиати /ендорфини, енкефалини/. /Повече информация за техните функции и взаимна обвързаност има в главите, посветени на отделните групи дроги./

От съществено значение за разбиране на действието на психоактивните вещества са някои свойства на рецепторите, с които се Свързват невротрансмитерите. Важни са тяхната селективност /способ­ността да се свързват с ограничен брой подобни вещества/ и специфич­ност /да дават постоянна реакция при всяко активиране или блокиране/, клонността на една дрога да се свързва към даден рецептор се определя като афинитет.

Разум Даскалов "Дрогите"