От биохимична гледна точка хората вземат дроги, защото харесват онова, което те правят в мозъка им: предизвикват поредица от временни промени, крайният резултат от които обикновено се описва с думи като еуфория, удоволствие, кеф, върха и други от този род. Това чудо все още не е достатъчно добре разбрано, но вече се знае, че кодът за разшифроване на загадката е скрит на микрониво: нервна клетка, нейните съставни части, веществата, чрез които функционира.
Невронът сам по себе си е цял един микрокосмос. Представен в опростен вид се състои от тяло /с ядро/ и много израстъци. Най-често един от тях е доста по-дълъг от останалите и се нарича аксон, късите израстъци са дендрити. Те имат разклонения, подобни на дърво, откъдето идва и названието им /дендрон на гръцки означава дърво/.
Аксонът /известен още като нервно влакно/ осъществява връзката с друг неврон, като провежда импулси. Импулсът /на латински "
всъщност се проявява като бърза физикохимична промяна, която преминава подобно на вълна по дължината на нервното влакно. Тази вълна наподобява електрически ток, но неговото провеждане в случая става не с електрони, а чрез йони.
Предаването на импулса по-нататьк /към следващия неврон/ става биохимично — чрез обмен на специализирани вещества посредници, наричани невротрансмитери /невромедиатори, медиатори/. Мястото, където се осъществява връзката, се нарича синапс. Там двата неврона не преминават един в друг, те са отделени с тясно пространство -синаптична цепнатина /цепка/.
Синтезираните в неврона невротрансмитери се съхраняват в крайната му част в множество малки съдчета /мехурчета/. Когато предаваният електрически сигнал /импулс/ достигне синапса, мехурчетата се активират, придвижват се към клетъчната мембрана и изливат съответния невротрансмитер в синаптичната цепнатина. Веществото медиатор пресича малкото пространство между двете клетки и се свързва на специално обособени места върху приемащия неврон, наречени рецептори.
Те представляват сложни протеинови структури, които притежават такава форма, размер, разположение, електрически товари и други особености, че да бъдат съвместими /да си взаимодействат/ със съответния невротрансмитер. Това взаимодействие поражда определена реакция в приемащия /постсинаптичния/ неврон, която може да се определи най-общо като смяна на състоянието — от покой във възбуда. При това всеки такъв неврон получава сигнали не само от един, а от хиляди други неврони.
Макар и да изглежда сложна, синаптичната трансмисия е много бърза, става за около хилядна от секундата /милисекунда/. След като са "предали щафетата" невротрансмитерите се връщат в разделителното пространство. Част от тях се разграждат /инактивират/ от специфични ензими. Друга част се поема обратно от изпратилия сигнала /пресинаптичен/ неврон за складиране в синаптичните съдчета /мехурчета/ за следваща употреба.
Характерно за рецепторите е, че са свързани с функционални системи и когато подходящото вещество им въздейства, стартира поредица от биохимични реакции.
Системата се задейства и резултатът е определена промяна в състоянието.
Едновременно се активират и много други системи, с други невротрансмитери и рецептори, всеки от който се състои от множество подвидове. В крайна сметка наблюдаваният
ефект е резултат от сложни взаимодействия в мозъка, но, за съжаление, познанията ни за тази толкова важна интегрална функция определено са недостатъчни.
В този фино балансиран, деликатен механизъм се намесват приетите отвън дроги, благодарение на своето структурно и функционално подобие с различните естествено налични в организма вещества. Те са в състояние да променят синаптичната функция по различни начини. Могат да се свържат с рецепторите и да предизвикат съответната реакция, да засилят отделянето на невротрансмитери, да блокират рецепторите им или процеса на обратно поемане на невромедиатора, да намалят активността на разграждащите ензими. /Малко по-подробно тези механизми са описани при разглеждане на действието на различните видове психоактивни вещества./ В крайна сметка намесата по един или друг начин на приетите отвън дроги се изразява в промяна на концентрацията на невротрансмитерите в мозъка, водеща до съответни функционални изменения.
Субстанции, които могат да се свързват с рецепторите и това предизвиква реакция /ефект/ като от съответния невромедиатор, се наричат агонисти. Тази роля на "имитатори" е много характерна за въздействието на психоактивните вещества.
Има субстанции, които се свързват с рецептора, без да произвеждат реакция. Те всъщност блокират функцията и се наричат антагонисти. Някои дроги /например сред опиатите/ съчетават в една или друга степен и двата вида активност и съответно се определят като смесени агонист-антагонисти.
Много вещества в централната нервна система изпълняват функции на невромедиатори. По-важни сред тях, свързани с действието на употребяваните психоактивни вещества, са: допамин, серотонин, норадреналин, ацетилхолин, гама-аминомаслена киселина (GАВА), глутаминова киселина /глутамат/, ендогенните опиати /ендорфини, енкефалини/. /Повече информация за техните функции и взаимна обвързаност има в главите, посветени на отделните групи дроги./
От съществено значение за разбиране на действието на психоактивните вещества са някои свойства на рецепторите, с които се Свързват невротрансмитерите. Важни са тяхната селективност /способността да се свързват с ограничен брой подобни вещества/ и специфичност /да дават постоянна реакция при всяко активиране или блокиране/, клонността на една дрога да се свързва към даден рецептор се определя като афинитет.
Разум Даскалов "Дрогите"
Comments7
Направих и аз теста :) Някои от моите отговори са по-различни от твоите. Честно казано, за някои отговори не съм сигурна, че съм права :)
Ето виж какво се получи при мен :)
1. Б
2. В
3. Б
4. Б (Тук не съм сигурна, защото е вярно, че във вътрешния град се намират жилището на хана и Тронната зала, но е вярно и това, което ти си посочила: че в средата на аула - града Плиска, се извисява вътрешно укрепление. Така че не знам кое е вярно.)
5. Б
6. В
7. Б
8. Б
9. А
10. А
11. В
12. Б (Тук съм сигурна: Архитектът проектира новия хотел на брега на морето.)
13. Б (несъгласуваното определение, според мен, е до нас)
14. В
15. Г
16. В (Ето запетаите: Мъдростта на народа е събрана в приказки, песни, пословици, поговорки. Всеки, който се чувства българин, трябва да познава народната творчество и да пие от извора му с пълно шепи и интерес.)
17. А (Първото изречение е просто, защото в него има само едно сказуемо - "стоят", а в изречението "Ту грее слънце, ту вали" има две прости изречения, съответно две сказуеми и то е сложно.)
18. В (Грешката е в думата "особенно" - тя се пише с едно "н".)
19. В
20 - навик
Дано и специалистите се включат с мнение :)
Въпрос 4 - отговор Б. Отговор Г по същество е верен, но в текста е написано "аула", а не град.
Въпрос 12 - Б. Само там няма грешка. Нали въпросът е къде няма грешка.
Въпрос 13 - за това четох в Уикипедия, забравила съм за съгласуваните и несъгласувани определения, затова нямам право да отговарям.
16 - В - пет запетайки са пропуснати.
17-А.
18-В. особено.
За членуването (това е свързано с отговора на въпрос 12) прочети тук: http://www.bglog.net/Obrazovanie/4766
Pagination