Тази събота и неделя съм в Стара Загора, за да обуча колеги от района на програмата Хот Патейтоус, както и на всякакво добри евро-педагогически практики, каквито знам! ;-)
Ако има някой блогер от града - нека се обади да се видим!
Заниманията са в РПЦ - компютърен център.

(Курсовете вече са сформирани. Цената е 10 лева, поема се от парите за квалификация в училище и сертификатът, издавана от центъра служи за атестация при новото образуване на заплатите. :-)   )

Здравейте
Имам да правя урок по музика за първи клас на песента Станинине господине   но не зная как се прави ако някой може да ми помогне и има разработен такъв урок от учебника на просвета ще му бъда много благодарна ако го изпрати

„Вода – най-необичайното вещество на Земята” – с тези думи започва впечатляващият телевизионен проект, разкриващ уникалните свойства на водата, които не се побират в рамките на общите физически закони. Едно от тях, например, е, че водата има памет и като на магнетофонна лента е способна да запише всичко, което вижда, чува и усеща. Заради способността си да запечатва информация от различни типове, най-вече с биологически и енергетически особености, водата се определя като единствен по рода си безценен природен компютър.

Филмът тотално промени представата ми за водата. След като го изгледах, вече не ми е безразлично откъде си наливам вода за пиене, защото вече знам, че нейната структура оказва мощно въздействие върху човешкото здраве и психика. Както е вярно и обратното: тя се влияе и от моето отношение към нея, защото ако аз имам положителна нагласа към водата, която съм сипала в чашата си, тя ми отвръща със същото.

Ето го и самия почти едночасов филм, който е на руски, и смятам, че би могъл да послужи като чудесен образователен източник по темата за водата.

Приятно гледане!



.............................

Опитвам се да гласувам с банера на БГтоп, но винаги ме праща на първа страница и не ми отчита гласа.Не съм много веща и не разбирам защо.Моля за съвет и благодаря предварително.

Предлагам на колегите по руски и английски език -начален курс няколко руски сайта с готови за ползване презентации.Дано да ви послужат!

http://www.nesueta.net/ppt.htm
http://community.livejournal.com/presentasii/
http://www.danilova.ru/storage/present.htm
http://igrushky.com
http://www.7ya.ru/pub/presentation
http://www.pinewoodland.net/anna/ppt_presents.htm
http://www.5ya.ru/game/Prezent/Prezent.php
http://www.nesueta.net/ppt.htm
http://community.livejournal.com/presentasii/
http://www.danilova.ru/storage/present.htm
http://igrushky.com
http://www.7ya.ru/pub/presentation 
http://www.pinewoodland.net/anna/ppt_presents.htm
http://www.5ya.ru/game/Prezent/Prezent.php
http://www.nesueta.net/ppt.htm

Проблем:
В първи клас се дават диктовки от думи и текстове само с изучените букви. Подборът на възможностите може да е доста труден и бавен.

Решение:
1. Книжки с диктовки - попаднах на една с много ниско качество.
2. Други буквари - има няколко буквара и учителят може да ползва другите, за да дава допълнителни текстове за диктовка, за преписване, за четене.
3. Софтуер:
Сигурно не е трудно да се напише програма, която да рови из база с думи и да дава само тези, които отговарят на зададен критерий - съдържат САМО посочените букви (то май може да стане и с Microsoft Access или Ексел - който може, да помага - аз също ще се мъча).

Предлагам ви приспособена програма, която би ни свършила работа.
Основната програма е Конструктор слов
Изтегляме я и я инсталираме.
Използвам списък думи от 46 хиляди думи от програмата SpellCheck
Отваряме папката и там копираме файла с думите от българската програма, но с ново име - WORDBASE.TXT и заменяме съществуващия.
Вече сме готови - след стартиране на програмата, в полето "Ввод слова" въвеждаме буквите, които нашите първокласници са учили.

В дясното поле има списък с възможностите, но не може да се копира, защото не сме си платили.

Забелязвам, че речникът има много думи от библията, а няма "лале" :)

Основното приложение на програмата е да каже кои думи могат да се измислят от буквите в дадена по-дълга дума.

Начален учител съм и търся  идеи за сценарий за посрещане на първокласниците в класната стая.

Поздравявам всички с прекрасния текст на Марина Ивановна Цветаева (1892-1941), известен като песен:

Мне нравится, что вы больны не мной,
Мне нравится, что я больна не вами,
Что никогда тяжелый шар земной
Не уплывет под нашими ногами.
Мне нравится, что можно быть смешной -
Распущенной - и не играть словами,
И не краснеть удушливой волной,
Слегка соприкоснувшись рукавами.

Мне нравится еще, что вы при мне
Спокойно обнимаете другую,
Не прочите мне в адовом огне
Гореть за то, что я не вас целую.
Что имя нежное мое, мой нежный, не
Упоминаете ни днем, ни ночью - всуе...
Что никогда в церковной тишине
Не пропоют над нами: аллилуйя!

Спасибо вам и сердцем и рукой
За то, что вы меня - не зная сами! -
Так любите: за мой ночной покой,
За редкость встреч закатными часами,
За наши не-гулянья под луной,
За солнце, не у нас над головами,-
За то, что вы больны - увы! - не мной,
За то, что я больна - увы! - не вами!

За да придобие този постинг вида на урок, моля, намерете в текста:
1. Случаите на творителен падеж и обяснете с какво е свързана тяхната употреба.
2. Какъв / какви други падежи разпознавате?

Това е  мнението на Уилиям Брозо- експерт по анализи на сравнителни образователни изследвания!
Д-р Уилям Брозо преподава педагогика във Факултета по образование в "Джордж Мейсън Юнивърсити", Вирджиния, САЩ. Автор е на статии и книги за четивната грамотност при децата и подрастващите. Член е на групата за анализи на резултатите от международни изследвания PISA/PIRLS към Международната асоциация по четене. PISA е международна програма на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). По нея се оценява грамотността на 15-годишните и до каква степен умеят да прилагат знанията и навиците си в реални ситуации с оглед пълноценното им участие в живота на обществото. Проучването се прави на всеки 3 години в три области: четене, математика и природни науки. България се включва в него през 2002 г. и показаните резултати нареждат страната ни на 35-о място от 41 държави. Над 40% от българските деца на 15 години, участвали в това изследване, демонстрират компетентности на най-ниското ниво по петстепенна скала и дори по-ниско от него.  

- Д-р Брозо, какви са причините за лошите резултати на България в международното изследване PISA?
- Вече разговарях с български експерти и някои от тях изразиха оптимизъм, че ще има подобрение на резултатите при сегашното участие на страната. Не съм сигурен откъде идва този оптимизъм. Начинът, по който се постига подобрение на резултатите, е, като се обърнеш към резултатите от предишното изследване. А това, което разбрах, е, че не е имало обсъждане на експертно ниво на резултатите досега. Аз също искам да съм оптимист, но доколкото разбирам, след началното училище в България няма учебна програма, която да е ориентирана към развитие на уменията за четене. Всъщност притесненията са именно по отношение на четивната грамотност на 15-16-годишните в смисъла, влаган в това понятие от PISA - "разбирането и използването на писмени текстове и размишленията над тях с оглед постигане на собствените цели, задълбочаване на собствените знания, разширяване на възможностите и участието в живота на обществото". Това, което би могло да се научи, ако бяха анализирани резултатите от PISA, e, че в проучването има реални ситуации, при които децата трябва да мислят критично, да решават проблеми, с една дума, да приложат своята грамотност, а не само да възпроизведат даден текст.
- Каква трябва да бъде промяната в образователната политика на дадена държава след подобни резултати от изследване като РISA?
- Промяна трябва да има. Защо държавата плаща толкова много за участието в такова изследване, без да се използват резултатите от него? За нас, които се занимаваме с образованието, е важно да свържем представянето и резултатите на учениците, които участват в тези международни изследвания, и тяхното бъдеще. Ако наистина се анализират резултатите, ще се види, че страните, които имат най-висок стандарт и най-стабилни правителства, имат много добри резултати и пример за това е Финландия, която е с най-добри резултати по РISA. Тази държава не е могъща икономическа сила като САЩ или Япония, но стандартът на живот на гражданите там е висок. Затова трябва да се инвестират усилия, за да се направят изводи и евентуално да се направят промени в образователната политика. Всички говорят за глобалния икономически пазар и за това какво съзнание трябва да имаш, за да си участник в глобалната икономика. Със сигурност това няма да е човек, който може да прочете един текст и след това да го разкаже, а някой, който има динамика на познанието и гъвкавост на мисленето. А РISA изследва точно тези умения.
- Доколко са съпоставими резултатите от РISA, след като образователните системи в държавите участнички са толкова различни?
- Това наистина е най-важният въпрос. Нямам лесен отговор дали може да се използва едно и също проучване като формат за оценка и за Финландия, и за България, тъй като културно-образователните условия и ресурсите за всяка от тези страни са различни, а това може да окаже влияние върху представянето. Понякога обаче тези неща не са толкова важни. Ако идваш от богата и привилегирована среда, се предполага, че шансовете ти за развитие са по-добри, отколкото на едно дете от по-бедна социална среда. РISA обаче изследва и колко се интересуваш от четене, колко книги си прочел, колко често ходиш до библиотеката и тогава може да се направи изводът, че деца от по-ниска социална среда показват много, много високи резултати, защото имат по-голям интерес и са по-мотивирани да работят. Например представете си малко семейство в селска общност в България, където има немотивирани деца, които не виждат каква би била реализацията им. Но ако училището и учителите решат да направят процеса на учене по-интересен и по-ангажиращ за децата, като включат интерактивни методи и подходи, в които учениците участват активно, то това спомага да се запази интересът им към четенето. РISA наистина ни казва директно, че тези деца могат да постигнат много по-високи резултати. Ако те наистина са с добра грамотност, техните възможности за кариера в бъдеще също са добри.
- Споменахте за ролята на учителя, но всъщност в България широко разпространена практика е уроците да са статични и голяма част от учителите използват учебника като основно средство за преподаване. Доколко новите методи на преподаване могат да окажат благоприятно влияние върху грамотността на учениците?
- Ако децата са по-ангажирани, те ще инвестират повече време и енергия да учат. И ако печатният текст е едно от средствата за учене, те ще го използват за развиване и ангажиране. В най-идеалната ситуация с допълнителни ресурси учителите биха имали възможността да използват и други материали, но невинаги могат да си ги позволят. Това показва моят опит в Македония, не знам как е в България. Има и друг начин да се мисли - не само да се ангажират децата с учебника или в клас, а с темите и съдържанието, така че да продължат да търсят материали извън училище - да вземат списание, да отидат в библиотеката, да погледнат книга, в интернет и да прочетат по тази тема, която интересно и ангажиращо им е представена в училище. Един преподавател по геология от Македония ми разказваше, че използвал точно такъв статичен стил - той разказва урока, а децата си водят записки. Започнал обаче да сменя техниките на преподаване и децата започнали да проявяват по-голям интерес. Един младеж имал искрен интерес към земетресенията и преподавателят му дал допълнителни четива, които ги няма в училище, но могат да се намерят в библиотеката. Това също е една от целите на PISA - да се прецени какво правим с наученото в училище, когато излезем извън стените на училището. В много случаи не би струвало нищо на учителя да смени динамиката и начина на преподаване.
- Част от българските учители обаче изостават с информационните технологии и учениците могат много по-успешно от тях да търсят информация.
- Абсолютно съм съгласен, но това е проблем навсякъде, не само в България. При нас например това е също проблем. В САЩ имаме огромни информационни и комуникационни ресурси, но едно изследване за учителите в САЩ показва, че те имат най-общи компютърни умения - могат да пишат текстове, да използват електронната поща, а не толкова възможностите на интернет. Така че дори и при наличие на ресурси те пак невинаги се използват оптимално. Но съм съгласен, че трябва да се усъвършенстват и разширяват уменията на учителите.
- Трябва ли една държава да се притеснява, ако показва лоши резултати в международните изследвания, а на родна почва нещата са добре?
- Трябва да се върнем към идеята за глобалната икономика и общност. Да мислим по островен начин вече не е достатъчно и подходящо. В никакъв случай не казвам, че трябва непременно да се сравняваме с някого, защото никога няма да сме много добри, все ще има още нещо за постигане. Но ако се преценяват нещата по критериите на четивната грамотност, тогава би било нормално да се иска децата в страната ти да демонстрират компетентност по този вид грамотност, който се тества с PISA. Може в страната да се създадат някакви миниинструменти, които да имитират и да следват примера на PISA и които да са чувствителни към съответната ситуация. Така може да се получи голяма информация, без непременно да се правят глобални сравнения. Ако има създадени такива модели, учениците след това определено ще имат по-високи резултати и на международните изследвания.
В.Стоянова   в.Сега