Песента на Лесничея

Семейство Петрови. Излет в гората.
Лагерен огън. Кебапчета. Смях.
Музика свири. Пеят сърцата.
В храстите мечката пее със тях.

Мечка стръвница. Излет в гората.
Лагерен огън. Ядене в такт.
Весело хрускат кости в устата
Пръстчета , плешки, гърди, мъжки крак.

Излет в гората. Чудна история.
Гала вечеря за дикий медвед.
Петрови изядени според теория -
" Mечките хапват единствено мед “.

Мечка стръвница. Елитен десантчик
на Гацо Майтапа – горски стражар.
Гората спаси от туристи досадни,
От отпадъци , шум и пожар.

Щом Няма Осветление Във Входа

Димитричка се спъна във труп.
Олюля се, преплете крака
И след тихо и кратичко “туп ”
Кака Диди посрещна смъртта.

Много кротко си сцепи главата.
В стъпалата към задния двор.
И остана така до стената
Перманентно изцъклила взор.

Рано призори Лилчо откри ги.
Побеля и подгъна крака
Щом му мина с чаршафи зави ги -
Двата трупа цузамен в смъртта.

После пуснаха тока във входа
И живота ъген продължи
Постепенно престана народа
В стъпалата глава да ломи.

2003


Щом Няма Осветление В Мазето

От край време в мазето нямаше ток.
Инокентий реши да оправи нещата.
Но след кратък и зрелищен електро-шок,
На малкия Кени му гръмна главата.

Бащата на Кени – кранистът Запрян
Получи вестта все още на крана.
Съсипан,отчаян, безпомощен,сам
Невярващ , с усилие стана.

Премазан от болка отвори вратата.
Пристъпи. Разбра. Твърде късно.
Политна. Крещя. Спря го земята.
Много твърдо. Безмилостно. Мръсно.

Осъдиха енергото и полза каква?
За куп хора живота угасна нелепо.
В мазето вече има светлина,
Но кой ще върне Запрян и детето ?...

2004

Във пепелта на сивото огнище<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

открих калинки

и реших да кретам.

Разтърках им крилете и се влюбих

в Снежанка

и във седемте джуджета.

Разказаха ми приказка за прилеп

и охлюви, пролазващи по вени.

Тогава си измислих самолет

и се превърнах във вретено.

Разперих си ръцете да политна - 

като хвърчило,

с дупка по средата.

Във битката с пронизващи магнити

аз бях овца,

летяща над тревата...

В мига, преди да я откъсна,

да почна звучно да я хрупам,

реших, че за един небръснат

е трудно да отвори парашут.

При дърпането на ръждясалата ръчка,

той взе, че все пак

се отвори.

Тогава се превърнах в прилеп,

сновящ

        в небесните простори...

@dreamawaywithme.com

<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

Когато звездите уморени заспят

А росата трепетликата помилва

Малко славейче с тръпнеща гръд                 

Една сълза любов в песента си излива

Ласкав, топъл, по детски засмян

Идва моят ден – нов многолик

Ято гълъби сетили миг слънчев плам

         на крилете си носят ми пак твоя лик.

Търся те

Търся те в морския шепот

В аромата на люляков цвят

В самотата на първия трепет

Във куплета на стих неизпят

Търся те в тъжния спомен

В светлината на новия ден

На орела във полета волен

Във очи на умиращ елен

Търся те тихо в съня

В топлината на нежна милувка

Във изгаряща болка , в сълза

И във всяка ненужна преструвка

Търсех теб , но останах без сила

Всичко скъпо далече прокудих

Любовта ми отдавна изстина

Търсех теб , ала мене  изгубих . . .

Коледа                      

Чичо Генчо поряза Сотир

А Сотир пък го трясна в главата

И настана такъв панаир

Че от страх колабира козата

В това време прасето подскочи

И невярващо в своя късмет

В кротък ужас стената прескочи

И натресе се в селския кмет

Леля Жечка геройски припадна

А Манолчо прерита от радост

Песът Станчо небрежно открадна

Късче странно миришеща гадост

Дядо Гоци се включи  във мача

По системата “ Искам и аз! “

Но бай-пасът му взе да прескача

И повика за смяна Танас

Тая дворно-конфликтна стихия

Огласи и опразни полето

А мъжете във таз олелия

Вместо Свинчо заклаха детето

После селската криза утихна

Гузни войните биха отбой

Те запомниха своята Коледа

Със истерия, кръв и побой .

16.10.03 г.

Stargazer

Silky sky and stars overhead

Tiny pieces of great inspiration

Ask for wisdom and silence you’d get

Rest and wait for their next incantation.

Gleaming solemnly they wouldn’t tell

All those answers I’m yearning to hear

Zealous mind of a man under spell

Echo-sounder the voice of your fear

Rock-hewn promise of love was denied

In return I’ve been granted despair

Never-ending entice of the night

Urged to charge what no one would dare

Sold my soul and the essence of life

Asking love of the stars in delusion

Lesson learned – love is hate in disguise

Living stargazer. Lost soul. Illusion.

17.02.2004

* * * <?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

Търкулва някой

слънцето по хълмовете.

Капчици роса

целуват щурците.

* * *

Нашепва вятърът

в ушите на глухарчета.

Малки хвърчила

тръгват към слънцето.

* * *

Въздишат

минзухарите със жълт прашец.

От гъдел калинките кихат.

* * *

Устните ти вечер

ухаят на вишни.

Когато вали са някак

по-розови.

Работнички

Добро утро приятелко. Здравей!
осем часа е, сирената ви.
Не бъди тъжна, я се засмей.
Хайде идвай ела работи.

Приятелко моя идвам. Здравей!
Ще работя, нали за това сме родени.
Не ме карай да се усмихвам. Недей.
Как да се смея при толкоз проблеми.

Приятелко я се засмей. Забрави
Всичките твои, всички проблеми.
Виж пролетно слънце вънка блести.
Цветята ухаят красиви засмени.

Не мога мила две малки деца,
плачат в къщи. Заплатата малка.
А как да накупя толкоз неща?
Гладни са плачат “нямат си майка”

Приятелко мила ела работи.
Дъртия шеф ще плати извънредни.
Приятелко моя, недей не плачи.
Орисията зла, орисия на бедни...

Приятелко моя идвам, съдба.
Ще работя без почивка две смени.
В къщи имам две малки деца,
ще работя дано те са засмени.

Април 2006г ПУ 6 аудитория

“Къде си?”
Да ти кажа, май няма смисъл да ме търсиш.
Не съм във солницата,
не съм между кристалчетата захар.
Май ме няма и в ледените
кубчета в хладилника.
Ако искаш, провери и в
шишенцето с горчица,
и в балончетата в безалкохолното,
и в шоколадовото блокче,
и в трохите на пода,
и в жилките на лютите чушки –
няма ме.
Не съм в лист от угаснала роза,
не съм на разходка между шарките на килима,
не съм в капачката на парфюма,
не съм в чашите от витрината,
тракащи от силната музика,
не съм и в тонколоните,
не съм в дясната ти обувка
(провери и лявата, ако искаш),
не съм във плетката на пуловера,
не съм в графита на молива,
нито в падналата мигла
на върха на носа ти.
Май не съм и под чехъла,
нито на върха на ножа.
Пък ти...
                 Потърси...
И, ако ме намериш, ми се обади!

<?xml:namespace prefix="o"?> :)

Къде си ти ?(Коя си ти ?)

Къде си ти ? Коя си ти? Незнам,
но се усмихващ пак красиво.
Аз сигурен съм във това.
Очите ти блестят шастливо,
Погълнати от пролетта.

А аз седя усмивка жадно чакам,
да я изпия и да я жадувам пак.
Седя безмълвно просто чакам.
Една усмивка в пролетния мрак.
Пловдив 2005г.