Поезия | BgLOG.net

By veselin , 24 July 2007

Корида

Корида<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

Разкъсват викове на луди

претъпканата от тълпа арена,

в очакване да видят смърт.

В очакване

смъртта

да е мишена.

Да има бик,

да падне пръв

в окаляната с кръв земя.

Да има разпнат,

или кръст,

и ръкопляскания след това...

Да бъде весело,

да се напият,

след края на измисления празник.

Какво ли значи нечия си смърт,

когато всички са едни
удавници?

Червен воал и глупав старт –

арена, бик и някакъв палячо.

Пролята кръв,

отворен кръг

и чувството за нови възприятия...

Отворен кръг,

а после – смърт

и тишина на глупавата сцена...

Надявам се, нагледно обясних

защо съм бик,

а не мишена...

Legacy hit count

1042

Legacy blog alias

13845

Legacy friendly alias

Корида-84FC743E56DD452DB29758DD8370A656

Поезия

Comments2

pestizid преди 18 години и 9 месеца

Отвореният кръг особено ми харесва... Готовността за нови усещания, нови гледни точки, обърнат към новото... Първооткривател. :))

efina преди 18 години и 9 месеца

Коридата винаги ме е вълнувала.Казват, че хора, които не са родени с това,
никога няма да я разберат.Може би е така, защото търся смисъла, но все
още не съм го намерила.

Коридата е само чаша кръв,

за екзалтиралата маса.

Дали ще съумееш пръв,

да бъдеш онзи, който я поднася?

By veselin , 18 July 2007

КИЛИЯ №3

Задъхваме се от омраза и любов.
И казано съвсем накратко:не от вчера
не сме ли пленници на земното кълбо,
отвсякъде зазидани от атмосфера?

Над нас витае някой.И ни гледа той
как с нокти драскаме на въздуха стената...
О,Боже,дупката в озоновия слой-
нима това е пътят ни към Свободата?

Васил Сотиров

Legacy hit count

274

Legacy blog alias

13743

Legacy friendly alias

Васил-Сотиров----Килия-№3-

васил сотиров

Поезия

Comments

By veselin , 18 July 2007

Радостина Григорова - "Писмо"

ПИСМО

Аз ходих толкова далече, мамо,
обувките се скъсаха и ризата
отвори се на лявото ми рамо,
и плъхове косите ми изгризаха,
и паметта последна ми остана.

На толкова врати похлопах, мамо,
и там, където хора ми отвориха,
си късах стрък от детелина само,
а там, където с камък отговориха,
навеждах се и кротко вземах камъка.

И стана време да поема, мамо,
по корените-пътища за вкъщи,
обратно към окъсаната памет.
Кажи на кучето, че се завръщам,
но нося само пълен джоб със камъни.

Радостина Григорова

Legacy hit count

1475

Legacy blog alias

13742

Legacy friendly alias

Радостина-Григорова----Писмо-

поезия
писмо
радостина григорова
любими стихове

Поезия

Comments1

kaliopa_ina преди 18 години и 9 месеца

Великолепен стих, Веско! Благодаря, че ми го припомни. Чела съм го в края на 80-те, началото на 90-те в сп. "Родна реч". Тогава открих Радостина Григорова, мисля че тогава дебютира и Пламен Дойнов. Ще пуснеш ли и други pls :)
И аз ще поразровя из стари "тетрадки"... Апропо! Мисля, че сега авторката пише тесктове за песни и журналистически материали под леко съкратеното Ина Григорова.

By pestizid , 17 July 2007

Стихотворение на седмицата 16-22.07.2007; Обратни мисли - Петко Братинов

ПЕТКО БРАТИНОВ

ОБРАТНИ МИСЛИ

Ти беше обаятелна река
със много здрави бентове пред себе си.

Но те един след друг

се разрушиха

от мътната ти страст

за бързина.

И няма ги сега дълбочините

с мистични отражения по дъното.

И няма ги ония звездни риби

във подмолите с властна тъмнина.

И ти си окончателно свободна.

Свободна си пред мене,

но си плитка.

И който иска може да прегази

навсякъде през твоята вода.

…И аз замервам жабите

със камъни.

Не е полезна всяка свобода.

Legacy hit count

1766

Legacy blog alias

13734

Legacy friendly alias

Стихотворение-на-седмицата-16-22-07-2007--Обратни-мисли---Петко-Братинов

стихотворение на седмицата
четяща българия

Поезия

Comments2

stivir преди 18 години и 8 месеца

Монолог на розовия храст

Цветята, разцъфтели преди мене,
умират във средата на градината.
И не напразно те са във средата -
там почвата е силно плодородна,
а мястото е слънчево и лично.

Те можеха без никакво съмнение
да светят със изправени стебла.
Те можеха без никакво препятствие
да могат да се виждат отдалече.

И точно затова над тях треперяха.

Поливаха ги с лейки посребрени,
подхранваха ги с разни витамини,
а вечер ги покриваха грижливо
с предпазните найлонови платна.

И те от самочувствие звъняха.

Но ето че веднъж през есента
случайно ги забравиха открити.
И първата слана ги ослани.

Цветята, разцъфтели преди мене,
умират във средата на градината.
А аз съм отстрани... Така живея -
самотен, неизвестен, изтощен.

Но още се държа. По мойте клони
пулсират закалени цветове.
И вече те ще бъдат забелязани.
И вече те ще бъдат оценени.

Ще бъдат те. Но мене ме боли,
че утре градинарят ще спечели
от тяхната последна красота.

И аз поглеждам тайно към децата -
дано да ги откраднат през нощта.

Петко Братинов

pestizid преди 18 години и 7 месеца

ИЗБОР

Не съм се влюбвал никога в морето!...

На тягостния плаж
изглеждам смешен.

Най-много
да навляза във водата
на някакви си
двеста-триста метра.

Морето в този час ме унижава.

Не мога с горда страст
да го преплувам.

Освен това - морето е надменно!...

А шепотът
на нежните реки
със своята интимност
ме облива.

И аз общувам с тях
като със нимфи.
Разпитвам ги за извора.
Отдавам се

на техните
прохладно-бистри ласки.

И плувам като рицар от единия
до другия мистично-сенчест бряг.

Така се чувствам
светъл победител.

И чувството във мен ще продължи.

Петко Братинов

By svetlina , 15 July 2007

Ние

Ние

Ние, гарите, сме самотни -
да - аз съм края на света.
Тук всеки маха някому с ръка.
А релсите остават - черни и грозни.

Ние, гарите, не можем да плачем.
В мен хората се събират
или пък азвинаги си отиват.
Ние ли? Ние нищо не моежм да кажем.

Аз, гарата, бавно си отивам.
Така и никой не докосна с ръка
моята груба гранитна стена.
Вие ли? Спокойно - релси винаги ще има.

Legacy hit count

621

Legacy blog alias

13720

Legacy friendly alias

Ние-48BE99C1191E4BAC8422D4398F15A392

гара

Поезия

Comments1

DianaIlieva преди 16 години и 2 месеца

Някога много обичах гарите. Всичките - особено малките, които сякаш все чакат, а повечето влакове ги отминават... И сега ги обичам. Това ме подсети колко болезнено много ми се пътува!

By veselin , 11 July 2007

Веселин и Opium_ ------> радио "Благоевград" ;)

Дора Господинова : - тема във форума на Хулите :

Знаете, че напоследък Странджа е гореща тема и съдбата и вълнува много хора.
От 11 до 15 юли група колоездачи ще правят преход по поречието на р. Младежка и р. Велека. Момчетата ще четат поезия на планината и предложиха да запознаят странджанските дървета, треви и реки със
стихове на хулитери. По този символичен начин ще покажем, че ни е грижа какво става със Странджа. Ако желаете да пратите ваш стих на път, ако искате по някакъв начин да се докоснете до Странджа, да покажете съпричастност - пуснете линк към един, публикуван ваш стих в тази тема или ми го изпратете на лична бележка.

Аз лично искам моето стихотворение "Странджа" да стигне до планината и да го подарят на един червен дъб. Ако може...

Валентин Дишев :

Обещаното си е обещано. :)
Ето стиховете, с които Веселин Иванов (Veselin) и Бояна Петкова (Opium), подкрепиха в съботния ефир на предаването "Югозападът" (програма "Радио Благоевград" на БНР) инициативата на момчетата. Е, Дуисбург наистина се оказа далече и Веско се чува с мънички прекъсвания, но - усмивката му стига до нас. И нашата до него. :) :) :)

Legacy hit count

931

Legacy blog alias

13652

Legacy friendly alias

Веселин-и-Opium_---------радио--Благоевград----

Събития и Конкурси

Поезия

За "Общност Поезия"

Comments3

veselin преди 18 години и 10 месеца

Хахахх... Сега като слушам пак записа и малко се засрамвам... :) Малко е странно да се слушаш отстрани, пък и аз май повечко паузи можеше да правя и малко по-бавно да си кажа стиха, ама пусто напрежение ... :)

kaliopa_ina преди 18 години и 10 месеца

Само мъъъничко си задъхан (очевидно от вълнение), но това никак не пречи на стиха. Дори напротив, придава му допълнителен чар.
Поздрав и за Опиум и нейното "течно слънце"!

acecoke преди 18 години и 9 месеца

Ето нещо, което мисля за подходящо. Нито е стихче, нито е мое, но все пак...

By kaliopa_ina , 10 July 2007

* * */ ако поискам

<?xml:namespace prefix="o"?>

Ако поискам

ще бъда нехайна,

нищо

по-

лесно.

Само с два пръста

ще вися на колана ти.

Звучи интересно?

Ще си сменя цвета

(на косата)

още няколко пъти.

Ще експериментирам

(с парфюмите).

Може публично

да разменя местата

на думите.

Те обичам, ще кажа

и ще е вярно

точно толкова, колкото другото.

А пък ти ми повярвай!

Днес съм делнична,

малко нарочно,

упражнявам стила си.

От девет до шест точно.

Вечер не съм същата.

Legacy hit count

363

Legacy blog alias

13640

Legacy friendly alias

-------ако-поискам

Поезия

Comments2

veselin преди 18 години и 10 месеца

Предизвикателно ми звучи на мен (от мъжка гледна точка)... ;)

Ама готино-предизвикателно (ако трябва да съм честен ;)

kaliopa_ina преди 18 години и 10 месеца

Ами какво да кажа, Веско... Кучета, които лаят, не хапят :)
Та и аз така, пиша си... Чудесно си улучил настроението, благодаря!

By OldFirefly , 8 July 2007

Мълчание

Опитай с думи.
Поне веднъж опитай да ми кажеш думите,
които те болят от триста векове,
от милиони дни
Какво като и мен ще ме боли,
все пак от болката не се умира.
Умира се от празнота,
от купища лъжи;
мълчание
опасано в самотни вечери,
самотни дни, със дълги пътища
в които музиката ни държи
във илюзорна свързаност.
Поне веднъж опитай с думи.
Мълчанието ти приляга,
главата ти е на бедрата ми
и равномерното ти дишане
е толкова детински чисто
и спокойно.
Да помълчим.

Legacy hit count

678

Legacy blog alias

13609

Legacy friendly alias

Мълчание-E5B3A521E8E04DA7AF0AC1EB4443C6EA

поезия
любовна лирика

Любовна лирика

Поезия

Comments2

svetlina преди 18 години и 10 месеца

Ето такива неща обичам да чета!

efina преди 18 години и 10 месеца

Ех, тези думииии!
Понякога толкова ми се иска да помълчим...

By veselin , 6 July 2007

Момичето

<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

* * *

Момичето
със аромат на чай,
сушени ябълки
и сладко от смокини...
Отиде си.
Почти така -
в акордите на някакъв объркан сън.
Отиде си.

Останаха онези сутрини
и цветни стъкълца

със аромат

на дъжд...

Legacy hit count

343

Legacy blog alias

13586

Legacy friendly alias

Момичето-391B307FE6684966BD1FCA9D6EC28D73

Поезия

Comments5

alisbalis преди 18 години и 10 месеца

много уютно ми звучи, и топло

veselin преди 18 години и 10 месеца

efina преди 18 години и 10 месеца

И аз не коментирах вчера, а ми се искаше...
Звучи ми някак тъжно...
И в същото време познато...
Нещо, като онзи стих по картината "ВИДЕНИЯ", който пуснах...
Някакви странни асоциации.
Май нищо не казах, ама карай...;)

kaliopa_ina преди 18 години и 10 месеца

Лирично и истинско, Веско! Обичам аромати, стъкълца и недоизказаност, защото нещата винаги се случват точно там, където думите са само знак за нещо друго :)
Обаче онзи сън (знам, че В. Дишев е подсказал, пък съм му и фен), ама... нещо не ми се вързва. Не може ли някак акордите да са нещо друго, в общата тоналност на стиха? Ама не го вземай сега на сериозно, аз само така... споделям си. Поздрав!

veselin преди 18 години и 10 месеца

:) Вальо ми беше пратил негов вариант на редакция, а резулатът се получи по-различен от вариант 1, вариант 2, и ... направо си стана вариант 3 :)

"акордите" си е мое "напасване". :) Би могло да е и нещо друго, но нищо не ми хрумва в момента, а и така си ми звучи .... засега :)

Благодаря ти за коментара! Много се радвам, когато някой сподели така, какво му се губи или не му е допаднало особено :) Гледната точка на читателя, или "страничния наблюдател" е съществено важна

Поздрави! :)

И ще се радвам да чета още твои стихове тук... :)

By pestizid , 4 July 2007

Стихотворение на седмицата 01-07.07.2007; Емигрантите ни - Първан Стефанов

ПЪРВАН СТЕФАНОВ

ЕМИГРАНТИТЕ НИ

На Асен Шопов

Те бодърствуват някъде далече
в единоборство с тоя свят бездомен.
Не мигваме и ний до късно вечер –
да ръсим с нафталин обречен спомен;
да слушаме в безбрежните си бдения
как вън расте тревата на забравата…

Понякога в минути заплатени
по жицата дъха ни проверяват.
Умислено и котето се вглежда
във снимките, лицата разпознало.
И над чужбините една надежда
лети към нас на облаче ле бяло…
Сълза върху клепача на безкрая…
Крило на птица, все така далечно…
…И репетираме из празни стаи
самотността на идващата вечност…

Но днес мушкатото със шарка проста
цъфти за нас все още върху скрина.
Деца, не ни наказвайте със прошка,
задето ви лишихме от родина.

Legacy hit count

216

Legacy blog alias

13545

Legacy friendly alias

Стихотворение-на-седмицата-01-07-07-2007--Емигрантите-ни---Първан-Стефанов

стихотворение на седмицата
четяща българия

Поезия

Comments1

veselin преди 18 години и 10 месеца

Много актуален и силно-въздействащ стих!

Поезия