АТЕЛИЕ

На масата в хаос буркани
и четки, и туби с бои,
и рамки в стената опряни
очакват от мене очи.

На пода картон и хартия,
във ъгъла - хилав статив.
Очите ти, синя магия,
ме водят към творчески взрив.

...

Измислих си море, което шепне<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?>

в косите ти,

преди да те целуна.

Измислих вятър

и безброй въпроси,

с които да остана буден...

Cafe Paris

Предизвикателно кръстосала крака,
си пия бирата на втория етаж
и се лекувам от просташките си мисли
да се изплюя върху хората пред бара.

Върху екрана се пречупва светлина,
но в подсъзнанието мислите не спят -
очите ми завъртат репродукциите
и сейфът на спокойствието се отключва.

В ОНЯ ЧАС
        На Мария

Бавни танци за бързи момичета.
Топли ябълки в нощните клони...
Тогава звездите са ничии,
но са всичко, което се помни.

Преди много години танцувах.
Бавни танци за бързи раздели.
Нямах спомени и съществувах
със нехайството на неживелия.

Вярвах в стихове с нежни поанти.
Бавни думи за бързо съзряване.
Свиреха пулса ми музикантите.
Толкова бърз ­ не е за вярване.

Ала днеска сърцето ми стихва,
до последната нота изсвирено.
Всеки спомен, навярно, е лихва
за предишно умиране.

И мълча, за да слушам сезоните.
Прегръщам момичета вчерашни,
а над нас са дупки озонови
короните на черешите.

И се спича в кръвта си времето
на отмилялото самозалъгване.
Но е всичко, което ще взема.
Във часа, оня час... Преди тръгване.

Преди малко се върнах от представянето на втората книга на поетът Атанас Капралов, носеща заглавието "Дамгосан". Поетът прочете много стихове от книгата, които трогнаха присъстващите. Думата "прочете" в случая не е правилната, тъй като Капралов не чете, а рецитира така, че слушащите неговите стихове имат чувството, че поетът ги гледа тях.
Поетичното четене премина в стихове на Капралов, някои от които вече бях чул на поетичната среща "Кръстопът на думите", но слушайки го усещах вълнението в себе си.
Четенето беше съпътсвано от балет, изнесен от момичетата от младежът от балетна формация Космус.
Те успяваха по един неповторим и ефирен начин да допълнят възприятията ни и да допринесат за усилване на вълшебният момент, на който се наслаждавахме в сладък унес, замислени от стиховете, които бяхме чули.

Певицата Валента, чието първо име не успях да запомня изпя една божествена песен, която както се усъмних, бе по текст на Капралов. По-късно поетът потвърди съмненията ми, че авторът на текста на песента е той, като спомена, че неговият приятел, аранжор се е справил чудесно със задачата да трансформира текстът в музика.
Докато Валента говореше, преди да запее, залата се разтресе от мощен гръм. Навън бе започнало да вали. Ние, присъстващите на събитието се усетихме така, сякаш този гръм бе някакъв знак отгоре, че поетичната вечер е важна.
Капралов има възможността и да разкаже откъде е дошла идеята за заглавието на своята стихосбирка. Отишъл случайно, напълно случайно, май някой го завел, въпреки, че той е пълен скептик, при врачка. Врачката се мъчила да познае разни неща, но постоянно удряла на камък. За да се измъкне от неловката ситуация, тя казала "Ти си дамгосан! Знаеш всичко! Защо си дошъл при мен? Та ти нямаш нужда аз да ти кажа нещо, ти го знаеш!".
Малко по-късно се състоя коктейл, където на чаша червено вино се запознах с няколко интересни човека, съграждани на Капралов, които бяха дошли от Димитровград специално за събитието.
Ще си позволя да прикрепя към публикацията си и два видеоматериала, на единия от който Капралов рецитира "Дамгосан". Видеоклиповете са от миналото ми посещение с Ефина на рециталът "Кръстопътят на думите", където Капралов рецитира някои от стихотворенията, които чух и днес.
P.S. Скапа ми се първия постинг и написах нов, който не е така хубав, като първия.

Атанас Капралов - "Дамгосан"

Като среднощни коне,
буйни и вихрени,
надбягват се мислите
и са слепи очите ми за деня,
в който те нямам.
Не очаквам неделите,
там скривам многото истини,
разрязвам ги тихо,
раздробявам ги в пъзел,
който дълго ще сглобявам в делника.
В гънките на сърцето ми
многоцветна надеждата
се разлиства в нюансите пролетни.
Спирам край извора,
отпивам те мислено
и имам те, и те нямам
по сложните пътища.
Не идвай в неделя!
Този ден е за размисъл,
уморени са среднощните срещи
и не разбирам, когато те забравям,
от теб ли бягам или от себе си.