Във пепелта на сивото огнище

открих калинки

и реших да кретам.

Разтърках им крилете и се влюбих

в Снежанка

и във седемте джуджета.

Разказаха ми приказка за прилеп

и охлюви, пролазващи по вени.

Тогава си измислих самолет

и се превърнах във вретено.

Разперих си ръцете да политна - 

като хвърчило,

с дупка по средата.

Във битката с пронизващи магнити

аз бях овца,

летяща над тревата...

В мига, преди да я откъсна,

да почна звучно да я хрупам,

реших, че за един небръснат

е трудно да отвори парашут.

При дърпането на ръждясалата ръчка,

той взе, че все пак

се отвори.

Тогава се превърнах в прилеп,

сновящ

        в небесните простори...