BgLOG.net
By Deneb_50 , 7 March 2008
С този пост поздравявам всички съблогерки с настъпващият празник 8 март
 

                                       

                           Слънце грее, дъжд вали –
                                            дяволът се жени.
                           Дяволе, ти искаш ли
                           за невеста мен да вземеш?

                           Нощем с белите коне
                           в чужди сънища ще бягам.
                          Сутрин с пламнали нозе
                          пак добра до теб ще лягам.

                           Зиме като пушек бял
                           ще се вия непозната.
                          Лете с поглед натежал
                          теб ще чакам под дъгата.

                          Слънце грее, дъжд вали –
                                     дяволът се жени.
                         Дяволе, ти искаш ли
                        ангелска жена да вземеш
-----------------------------------------------------
*Отдавна стои в компа ми и не помня мое ли или не,така,че ако някой си го познае,веднага му го давам :-))

Legacy hit count
1000
Legacy blog alias
17847
Legacy friendly alias
Дяволът-се-жени-
Поезия
Еротика
Любов
42

Comments7

pestizid
pestizid преди 18 години и 2 месеца
Благодаря, много хубаво стихотворение. Единство на противоположностите, ха-ха, какво изказване само направих! :)))))))))))))))
Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 2 месеца
само да не го прочетат някои хор(а ),м.р.,мн.ч.от първа страница и да не го прочетат буквално ;-)))))
efina
efina преди 18 години и 2 месеца
Много свежо и създава страхотно настроение!
Благодаря!!!:)))


goldie
goldie преди 18 години и 2 месеца
Хубаво стихотворение и интересна идея. А най-хубавото е че е приятно за четене.
veselin
veselin преди 18 години и 2 месеца
:) И на мен ми хареса много!
Като че ли има народни мотиви в него :)

Поздрави!
Arlina
Arlina преди 18 години и 1 месец
много забавно, много ми хареса!!!
DarinaMihova
DarinaMihova преди 6 години и 10 месеца
Здравейте, 

Аз съм автор на стихотворението.

Радвам се, че повече хора са го видели през блога Ви и ще съм благодарна, ако посочите името ми.

Поздрави,
Дарина
By Deneb_50 , 3 March 2008

  Разочарован,стоя пред олющената сграда.

Замислен,как Шекспир е вдъхновила да напише

                         за най-известните влюбени

великата си драма,така че векове след него

          да идват хора  тук любовта изгубили

           да я търсят при бронзовата Жулиета

А Ромео,забравен гледа  нежно –тъжно от портрета.

към своята любима ,сякаш знаел е че  никога

     няма да се срещнат пак на същата планета.

Legacy hit count
552
Legacy blog alias
17721
Legacy friendly alias
Спомен-от-Верона
Събития и Конкурси
Поезия
Хайку
Любов
42

Comments1

Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 2 месеца
Няма да пиша коментар,да не би Дона да си изпълни заканата от един по стар коментар;-),но моля админите,особено едната да го съкрати малко,то не че е много дълго,ама не се оправям с резюмето
By pestizid , 3 March 2008

Ти виждал ли си как горят стърнищата
и се разлага хумусът на атоми,
а в обгазеното пространство се отприщват
накъсани издишвания с крясъци?!

Ти следвал ли си пътя на калинките,
прелитащи край огнените макове,
за няколко икономисани стотинки
готови сме да разрушим и вятъра!



Снимката е от Интернет. И по-точно от тук.
Legacy hit count
465
Legacy blog alias
17715
Legacy friendly alias
ПОЖАР-BF79D404C37B437E8204A86D51BFD366
Поезия

Comments6

svetlina
svetlina преди 18 години и 2 месеца
Горещо, горещо... калинките, Дона, точно за калинките иде реч - уцелила си десятката. Благодаря за адекватната реакция и за това, че е изпълнена на наистина високо-поетично ниво - мисля, че всеки трябва да пише и такива неща - ти за летящите пламъци, Веско за хората по улиците - поетът е поет на хората, нали така?!
Gennnnn
Gennnnn преди 18 години и 2 месеца
Хареса ми ,много ми хареса.!
pestizid
pestizid преди 18 години и 2 месеца
Благодаря ви за коментарите.
danihristov
danihristov преди 17 години и 11 месеца
Сдружението на пожарникарите в България Ви благодари за поетичното съдействие и подкрепа в нашата отговорна работа :) Шегувам се , де. Много е хубаво . Но сериозно - пази се да не го прочете началникът на Пожарната дирекция, че ще си го харесат за лозунг. Преди време на една автогара бяха написали:"Човекът е човек, когато е на път"... въобще чиновниците са с доста закърнял поетичен усет.
pestizid
pestizid преди 17 години и 11 месеца
Благодаря ти, Дани за коментара. Знаеш ли, имам роднини пожарникари, ама изобщо не съм се сетила за това. Обичам да пътувам и използвам всяка възможност да го правя. Гледките, които се сменят по пътя, ми помагат да се разделя с натрупания за известен период стрес. Хубаво е, когато тези гледки са ширнали се слънчогледови поля, но за съжаление обикновено слънчогледите са изгорели от сушата, разцъфнали дървета или просто зеленина. Скоро пак пътувах и най-много ми харесаха маковете - все едно бяха изскочили от картина на Мане. И много ми е гадно като видя запалени стърнища, а тази гледка хич не е необичайна за нас. Доста потърсих из мрежата картинка, която да отговаря на състоянието. Наистина си е гадна тази съсипия на околната среда, на буболечките, на растенията, та дори и на хумуса. Печелим малко, а губим страшно много. Та в тоя ред на мисли по-скоро еколозите биха си го харесали това писание, :))
danihristov
danihristov преди 17 години и 11 месеца
Да се разтоварваш от стреса, гледайки природата през стъклото на автомобила , не е добра идея. Аз съм привърженик на правилото "Лучше гор могут быт только горы, на которых..." (Висоцки го пееше в някоя си песен), т.е. когато се разтоварвам, мятам раничката на рамо и катеря някоя планинска пътечка. Ти сигурно си го знаеш , де. Наистина най-хубаво е там, където няма никаква следа от човешки крак (освен собствените стъпки отзад по пътеката).
By valiordanov , 14 February 2008
Питаш ме - как се казвам ли? Ще ти кажа.
Валентин Трифонов - по прякор Дон Жуан.
Не, че така изглеждам –просто си важа,
и откакто се помня все от любов съм пиян.

Пия всичко и вино и други напитки,
ала от виното сякаш настръхва кръвта,
прави страстите бурни, жените красиви
и превръща във младост дори старостта.

Свалям утрини, любя се с здрача,
късам с шепи от лозите плода . . .
Мечтите ми някога така се намачкват,
че губя представа за истина и лъжа.

За какво ти е всъщност моето име?
Имам празник - така ли? Какво от туй?
Виното ли, любовта ли така изчерви ме,
ала последно ще кажа - добре ме чуй!

Пия и двете. Ей така ненаситно.
Миналото си, ползвам за свое легло.
Сегашното ми е малко сърдито,
а бъдещето - с такова име ще е добро!

Legacy hit count
522
Legacy blog alias
17353
Legacy friendly alias
14-ФЕВРУАРИ
Поезия
Хумор и Сатира
Любов

Comments2

veselin
veselin преди 18 години и 2 месеца
Честит имен ден, Вальо!

Бъди все така вдъхновен и позитивен! :)

Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 2 месеца
като прочетох за дон Жуан се сетих за един мой стар пост-асоциации,кво да пра,иш

"В това телевизионно време,рекламата

от самочувствието гризе ми.

Омръзна ми да гледам как красивите

им дами ме приканват със сластен глас

да купя, я парфюм, я прах от тях..

Да се чувствам като Квазимодо пред

Есмералда без вина виновен аз.

Затова искам дама,дори да няма форми

сочни, напращели като от реклама,

да я поканя галантно като същински

Дон Жуан,

на разходка с моя си Трабант."


вино и любов бъди здрав и ........т.н.;-)
By valiordanov , 12 February 2008
Ръката си, протегнал е в студа.
Артритни пръсти - чакащи монета...
Джобовете му - пълни с тишина.
Сърцето му - от спомените свети...

В очите му - разкъсани платна.
Зениците - като звезди не гаснат.
И него го достигна участта
да проси, след раздаваното щастие.

Две кучета усетили любов,
нозете му, подгряваха с телата...
Единственият смисъл за живот
бе в сградата на стария театър.

Днес публика, загърната в кожуси,
не виждаше протегнатата длан.
Сълзите по замръзналите бузи
проклинаха безчувствената сган.

И кой ли днес за миг ще се досети,
че молещият за трохичка хляб
преди години, влизаше в сърцето
с таланта в своя театрален свят?

И оня, който жегваше душите,
сега невидим биваше за тях...
О, Господи, къде са им очите?
Безочието е болезнен грях.

Legacy hit count
469
Legacy blog alias
17322
Legacy friendly alias
На-сцената---живот
Поезия

Comments1

veselin
veselin преди 18 години и 3 месеца
Тъжно, но много силно написано!
Поздрави, Вальо!
By Deneb_50 , 8 February 2008

 

През пръстите ми като пясък  изтече

                                                пролетта,

като лист отронен лятото ми отлетя.

 

От тежестта на времето приведен към

                                     есента си аз вървя.

 

Снегът на спомена,посипал е моята коса,

гледам и се питам  струва ли си да продължа.

Legacy hit count
688
Legacy blog alias
17267
Legacy friendly alias
Сезоните-на-времето-ми
Поезия
42
Размисли

Comments3

svetlina
svetlina преди 18 години и 3 месеца
Отговорът е просто ДА!
Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 3 месеца
Леле,просто ме остави без думи,май друг път трябва да внимавам какво пиша и какво пускам.  ;-)))))))
svetlina
svetlina преди 18 години и 3 месеца
Определено трябва да внимаваш какво си пожелаваш и не защото такова е клишето, а защото ток о си навлече грамааааадна беля на главата!
By Deneb_50 , 6 February 2008
  Она сама по себе, она со всеми и ни с кем,
Она нужна всем, но не нужна никому.
В ее зеленых (почти зеленыx! ) глазах легко можно прочесть,
Что она принадлежать никогда не сможет одному,
Она всегда молчит, быть может, просто нет слов,
Ну а, может быть, считает, что нет смысла отвечать,
Но, в отличие от всех, она хотя бы не врет,
И если ты так захочешь, то она сейчас опять уйдет.
Еще один день, еще одна ночь, еще один год
Ты так надеешься, что у нее это пройдет.
И кажется, что ждать осталось совсем немножко,
Хочется верить, но она всего лишь КОШКА.

Что ей снится, когда слезы на ее ресницах,
Когда в эту ночь опять не спится
И так больно курить одну за одной.

Ты ей все простишь утром, когда услышишь в свою дверь звонок,
Она опять улыбнется и уснет у твоих ног.
И что-то внутри вдруг снова станет на место,
Так далеки друг от друг, но все же кажется, что вместе.
Сейчас она с тобой, после с кем-то еще,
Она тебя понять не может, ей просто все равно,
Она всего лишь любит развлечения и вино,
И каждая ночь с ней каждый раз заодно.
Она вернется опять и снова будет молчать,
И ты ее не вини, если совсем не хочешь потерять,
Помолчи с ней немного, попробуй просто понять,
Она всего лишь КОШКА и хочет спать.

Автор: reachel

 

 Взето от http://www.limpa.bg/blogs.php?entry=4274

Legacy hit count
486
Legacy blog alias
17230
Legacy friendly alias
Тя-е-просто-котка
Поезия
Стихове на чужди езици

Comments3

Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 3 месеца
Опитах са да го преведа,но се оказа,че не е по силите ми-получи се като във вица за Чапай  където го  питали колко прави 0,5+1/2 и той отговорил,че  чувства че е литър,но не може да го изрази математически,както аз го усещам поетически,ама уви не мога да го преведа-силите ми стигнаха само за заглавието.Ако някой има по-вече сили ще съм му страшно благодарен
valiordanov
valiordanov преди 18 години и 3 месеца
Ето превод от galina ru  Дано да ти хареса:

тя е сама, с всички, но с никого
тя е нужна на всички, но и не нужна никому
в нейните зелени очи може да се прочете, че тя никога не бива да принадлежи само на един
тя винаги мълчи... може би не намира думи,
но а може би не желае да говори.
но за разлика от другите, тя никога не лъже!
ако пожелаеш, то тя веднага ще си тръгне.
още 1 ден, още 1 нощ, още 1 година... ти се надяваш, че ще й мине, но много малко остана да чакаш вярвайки й, но... тя е просто КОТКА
какво сънува тя със сълзите си, не можейки да спи и пушейки цигара след цигара
ти всичко ще й простиш, когато чуеш нейното позвъняване на вратата ти, защото тя пак ще ти се усмихне и ще легне в краката ти
и изведнъж всичко ще стане на местата си...хем тя е далече от теб, хем ти близка
сега тя е с теб, а утре с друг
тя не разбира и не иска, тя обича само забави и вино, и всяка нощ е нейна.
тя ще се върне, но пак ще мълчи, и ти не я вини за това, ако не искаш да я загубиш, просто помълчи с нея, постарай се да я разбереш, нали е я тя само една КОТКА и й се спи

Deneb_50
Deneb_50 преди 18 години и 3 месеца
Супер е,благодаря и аз точно така го почувствах,но не можах да го  изразя на български.
By veselin , 30 January 2008
Синтаксисът

Един човек, загледан в своите уравнения,
твърди, че Вселената имала начало.
Имало Голям взрив, казва той.
Експлозия на експлозиите — и Вселената се родила.
И тя се разширява, казва той.
Дори изчислил продължителността на живота й:
десет милиарда обиколки на Земята около Слънцето.
Цялото земно кълбо възторжено го аплодира;
до един приемат, че неговите изчисления са наука.
На никого и през ум не му минава как допускайки,
че Вселената има начало,
човекът просто отразява синтаксиса на майчиния си език; синтаксис, който изисква начало — като раждането.
развитие — като съзряването, и край — като смъртта.
Вселената има начало и тя остарява, уверява ни човекът,
и ще умре, както умират всички неща.
както и сам той е умрял,
след като потвърдил математически синтаксиса
по майчиния си език.

Другият синтаксис

Наистина ли Вселената има начало?
Вярна ли е теорията за Големия взрив?
Това не са въпроси, макар и да звучат така.
И дали синтаксисът, който изисква начало, развитие и край,
е единственият синтаксис, който съществува?
Това е същинският въпрос.
Има и други видове синтаксис.
Един от тях например изисква да се приеме като факт съществуването на различни варианти интензивности.
При този синтаксис нищо не започва и нищо не свършва;
при него раждането не е точно определено събитие,
а специфичен вид интензивност,
същото важи за съзряването, същото и за смъртта.
При този синтаксис човекът, вглеждайки се в своите уравнения, открива, че е изчислил
достатъчно много варианти на интензивности,
за да заяви авторитетно,
че Вселената никога не е имала начало
и никога няма да има край,
а че е преминала, преминава и сега и ще преминава
през безброй колебания на интензивността.
Този човек съвсем спокойно може да заключи,
че самата Вселена е колесница на интензивността
и човек може да се качи на нея,
за да пътешества пpез нескончаеми промени.
Той ще стигне до всички тези и до много други,
без може би никога да осъзнае,
че само потвърждава синтаксиса на майчиния си език.

Карлос Кастанеда
Legacy hit count
456
Legacy blog alias
17114
Legacy friendly alias
Синтаксисът-6AE1625DB7664D00B5288FCCA4DF8F92
Поезия
Любими автори

Comments

By swetew , 26 January 2008
Преди седмица писах за премиерата на стихосбирката "Въздишки от вулкан" на Романьола Мирославова. Ако сте пропуснали материала погледнете "Премиера на интересна стихосбирка" по-надолу по страницата или натиснете линка
http://bglog.net/Poetry/16932
По желание на Efina, а предполагам и на други приятели днес намирам време да публикувам тук две стихотворения от книгата и. Лично на мен ми харесва, че нейната любовна лирика не е сълзливо-сантиментална, а красива и силна.  Стихът е пряко-асоциативен, метафорите лесно разбираеми и близки.Допада ми и това, че поетесата не търси "новаторски" форми и сравнения, а се доверява на класическата поетична традиция. Но ви оставям да прецените сами:

Романьола

Не името - душата ромоли,
за нея ме наричат Романьола.
Когато нежен дъжд над мен вали,
на всяка капка за любов се моля.

Не името, а чувството ръми
и затова съм с име Романьола.
Каквото искаш ти от мен вземи,
но чувството ми остави на воля.

Не името-сърцето ми звучи
със трепета на всички пеперуди.
Докоснат ли го влюбени очи
и мъртвия то може да събуди.


Една цигара
На бащата на моите деца

Раздялата ни е една цигара,
една за двамата е в този час.
Едната част в душата ми догаря,
а другата едва допушвам аз.

Делиме я като добри пушачи,
да си допуши всеки своя дял,
и даже под невинните клепачи
да си изплаче после свойта жал.

Но как да разделим любов велика,
която е едничка на света.
Сърцата ни-два живи пепелника
събират вече само пепелта.





Legacy hit count
3019
Legacy blog alias
17059
Legacy friendly alias
Любовна-лирика-на-Романьола-Мирославова
Любовна лирика
Поезия
Любими автори
Сонети
Любов

Comments3

efina
efina преди 18 години и 3 месеца
Втория стих е невероятен!
Казвам го не от гледната точка на пушача:)))

И САМО ТОЛКОВА?

Не ми обръщай внимание - аз съм алчно същество.
swetew
swetew преди 18 години и 3 месеца

Нещо ме тръшна Грипчо и не съм в най-поетично настроение. Но нас от "старата школа" са ни учили, че на млада, красива и интелегентна дама не се отказва. Ще сложа тук и един от сонетите на г-жа Мирославова. Тя пише тип английски /Шекспиров/ сонет от три четиристишия и финално двустишие. Стига! И най-ерудираната теория е по-слаба от магията на стиха:

Ръкопис

За теб навярно аз съм ръкопис,
от който ще се отървеш набързо,
преди страха ти сляп да се стопи
и мъката ми да се свие като бързей.

Страхуваш се от думите ми ти,
че падат като камък, че повличат
и чувства, и надежди, и мечти,
и пак на всички други не приличат

Че носят светлината на жена,
но не звучат по женски дяволито.
Ти знаеш от преструвки се свеня,
при мене няма скрито и покрито.

Страхуваш се от погледа ми чист.
А аз съм непрочетен ръкопис.

efina
efina преди 18 години и 3 месеца
:)))
By Panajot1 , 24 January 2008

Опасна терапия

 

Понеже са ни есенни листата,

нуждаем се от малко секс-терапия.

Аз напоследък трудно се изправям,

а ти си вече сексуално сляпа.

 

Ако надникнеш утре в кабинета,

ще спусна бързо плътните пердета.

Приготвил съм шампанско и бонбони,

за да се заредим със сексотрони.

 

Заключена вратата ще оставим,

със разговори няма да се бавим.

Креслото ми копнее да му седнеш,

та пищните ти форми да обземе.

 

Ще откопчея нежно деколтето,

и ще прекарам пръсти по вратлето.

Ще ти раздвижа лекичко главата

С целувки ще затопля рамената.

 

След това ще сляза малко по-надолу,

където се издува нещо голо.

Ще те помоля с топлите си длани

да подържа две тежести мечтани.

 

За туй нахалство и да ми се скараш,

сърдита дълго няма да прекараш,

защото ласките ми щом като усетиш,

ще си признаеш, че ще се изкефиш.

 

След това ще сляза още по-надолу,

където ти от мен отдавна криеш

съкровище пленително и голо.

Ако го кажа тук, ще ме затриеш.

 

Но ако устните ти тихо „ох” отронят,

ще знам, че мислиш как да ме накажеш,

и като мъж жестоко да ме смажеш

със сляпа женска сексуална мощ.

 

 

Legacy hit count
507
Legacy blog alias
17086
Legacy friendly alias
Сладки-грехове
Поезия
Забавление

Comments