Това са мислите, породени в мен от подарените букети след поредната раздяла. Колеги, поздравявам всички с всеотдайността, търпението и любовта ви към професията!
Учебната година отминава,
отново сме събрани без тъга.
Частица детство в стаята остава,
под някой чин завряно на шега.
В заключеното шкафче ще се скрие
учителският глас - в моменти строг
и много бързо ще забравим ние,
че стряскал ни е в някой друг урок.
Ще помним само ласкавите думи,
усмивката и нежните ръце,
които в битката със сложни суми
погалваха неукото челце.
Учителко, от нас букет вземете,
открийте в него нашите очи
и чуйте в нежността на всяко цвете
как детската признателност звучи!
Толкова малко стихове има, посветени на труда на учителя, а тези са просто прекрасни. Понякога толкова малко ни трябва.
БЛАГОДАРЯ!!!
БЛАГОДАРЯ , МНОГО Е ПРОЧУВСТВЕНО !
ЩЕ ГО ПОДАРЯ НА ЕДНА КОЛЕЖКА, КОЯТО ТЕЗИ ДНИ СЕ ПЕНСИОНИРА !
Докато си пиехме първата ракийка след 20 години на една другарска среща се роди това:
След...20 години
Прибрахме стола за последно
избърсахме и черната дъска
животът ни грабна ,поехме по пътя
сега се събираме след двайсет лета
Как бързо отминаха тези години,
но ние сме същите ,тук сме сега
само че вместо тетрадка
живота държиме в свойта ръка
А госпожата с същата усмивка
се вглежда във познатите лица
и вижда как след двадесет години
пораснали са „нейните” деца
След много години пак ще се срещнем
дано сме щастливи ,както сега
споменът в сърцата да остане,
за да разказваме на нашите деца.
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи