Това са мислите, породени в мен от подарените  букети след поредната раздяла. Колеги, поздравявам всички с всеотдайността,  търпението и любовта ви към професията!

Учебната година отминава,

отново сме събрани без тъга.

Частица детство в стаята остава,

под някой чин завряно на шега.

В заключеното шкафче ще се скрие

учителският глас - в моменти строг

и много бързо ще забравим ние,

че стряскал ни е в някой друг урок.

Ще помним само ласкавите думи,

 усмивката и нежните ръце,

които в битката със сложни суми

погалваха неукото челце.

Учителко, от нас букет вземете,

открийте в него нашите очи

и чуйте в нежността на всяко цвете

как детската признателност звучи!