"Топка над въже" е любимата ми игра, която става любима и на учениците ми, или така нареченият "детски волейбол". 

Досега не бях срещала описанието й в методическо ръководство, но за нея научих от колега по физическо възпитание от бившето ми училище, който беше волейболист. Той ми обясни, че правилата са съвсем същите като при волейбола, но вместо отблъскване на топката с ръце, тя се поема и след това се хвърля към играч от същия отбор или от другия, като прехвърля мрежата. Поставя се условие топката три пъти да се подаде и да се хване в рамките на единия отбор преди да прехвърли мрежата. 

Смятам, че дори да има леки разминавания с описанието на играта в методическото ръководство, те са в полза на това децата да имат представа за истинския волейбол.