avatar

Моят амбасадорски проект "Приятели чрез писма"

Сигурна съм, че си спомняте, както и аз, (сякаш беше вчера)...как надничахме нетърпеливо в пощенската кутия, да видим  дали русначето не ни е писало...Знаете с какво бяха заредени тези писма - гланцирани руски картички с мечока Миша и Чебурашка, руски "жвачки", марки, красиво написани писма със задължителното: "Жду ответа, как соловей лета!" Голяма тръпка си беше, де! Какво знаят съвременните деца за тези наши въжделения, пишат ли си с някого, четат ли си писмата, споделят ли с иностранче, както ние навремето повсеместно го правихме?..Да...според мен това, което е видимо за нас е какво правят  във Фейсбук...аз специално имам наблюдения...шлят се, тагват се към снимка и си пишат сърчица и усмивки... Ясна е работата, че имат нужда от общуване, но и от някой да им покаже как точно става, за да е пълноценно. Ето защо изобщо не се подвоумих като получих предложението на Диина Кели (мениджъра на Глогстер по учебната част) за участие в проекта 'PEN PALS' - приятели чрез писма. Н о писмата други, съвременни, интерактивни, сещате се какви?! Ще се опитам накратко да разкажа за него. Училището е Gemini Elementary school, Melbourn Beach, Florida, USA.

 Ето как ни посрещнаха второкласниците и тяхната учителка Дебора Русило, както и директотрът на училището г-н Лофек.

Да обясня - споделяме обща ВИРТУАЛНА класна стая (общ учителски акаунт) в Глогстер, където децата общуват и извършват определени дейности, които ние съвместно двете учителки координираме и поставяме. Все още сме на етап опознаване, предвиждаме скайп конферентни връзки, обща интернет страница (wiki), а защо не и блог. Американците са много въодушивени от проекта ( между другото, те наистина са по програма на НАСА, както директорът на училището споменава), Колежката Русило изяви намерение да се   ангажират медии, за да разгласят събитието. Така че американската телевизия ще упомене събитието. На мен вие сте моята МЕДИЯ, пред която мога да споделя, този наистина интересен проект.

За да онагледя -  ето ни нас и американчетата - разликите се стопяват, когато децата си подадат ръка и езикът престава да бъде бариерата, която ни разделя. ТОВА ГО ВИЖДАМ С ОЧИТЕ СИ ! Невероятни глогове децата направиха, разказвайки за себе си, родители, близки, училище... Очите им блестят и в стремежа си да комуникират, английският им се активизира, желанието да напишат, покажат и разкажат за себе си измества страха от грешки...Вълнуващо!!!

Искрено се радвам, че мога да дам това усещане на моите ученици, усещането, че са граждани на света и няма невъзможни неща!

 Благодаря Ви за вниманието!