Истината-лъжата! Това е тема, като доброто и злото. Учителите се стремим към доброто и от лъжата страшно ни боли. Детската лъжа е нещо различно . Понякога граничи с фантазията. За разлика от възрастния детето може да признае лъжата си много по-леко. На всеки учител му се е случвало да се срещне с тази лъжа. Нашите очаквания към възрастните са същите. Може би затова много ме впечатлиха думите на Поли "Ако с въпросния човек ме свързват делови отношения, въпреки промененото си отношение към него, запазвам любезния си тон на разговор при общуване. Нямам право да го съдя, нали?" Имаше време, когато мислех, много крайно. Този въпросният човек  не съществуваше за мен. Когато преминах на позицията " запазвам любезния си тон"  съм по-добре. Но доверието ... то просто го няма. Може би това е философията на общуването?

Невъзможно е да не се срещаме с лъжата и злото, но аз ви желая приятна вечер и усмихнати почивни дни!

 Права си, Цвети е СЛЪНЦЕ!

Хората крият истинските си чувства, защото те са омраза, недоволство, завист... Така се появява лицемерието и двуличието. Това си е в нашата народопсихология след векове на оцеляване... А в наше време тези хора  вървят напред и нагоре, защото всички знаем,че обичаме да бъдем харесвани и ухажвани. Но така се ограждаме от фалш и лъжа. А тя е навсякъде. И не можеш нищо да направиш, защото в най-голямо количество е в ръководните органи, които те управляват, като напр. на сайта им е сложен знак и телефон за корупция и в същото време точно те звънят на директорите на училища да назначават техните хора на свободните места в училищата / това е пример от нашата образователна сфера в провинцията/. За съжаление и в този блог  наблюдавам известен процент на фалш, но това тук е маловажно, защото друга е целта му и защото виждам и много колеги, които са запазили детето в себе си, дете, което е чисто и неподправено / и теб, Куини, слагам в това число, защото наблюдавам твоите  неща, включително и любовта ти към руската песен/. Аз подкрепям мнението, изложено в предните изказвания, че по-важна е съвестта – да можеш с усмивка вечер да си легнеш,  да можеш да отидеш на църква и да запалиш свещ за здравето на обидчика, да помолиш Господ да му помогне да се осъзнае  и да ни стане по-леко. А по повод на измяната – една от соломоновите притчи е : „Отмини безумния човек щом си узнал, че той няма разумни устни.” А това е преведена песен на Вл. Висоцки и линк към нея „Я не люблю..” Моята теория е да казвам всичко в очите, ако се чувствам обидена от някого или неразбрана, за да можем да си изясним позициите един спрямо друг, т.е. да поизчистим огледалата и свалим маските :)

  Аз не обичам изхода фатален
  и няма да ми писне да съм жив.
  И мразя се, когато съм печален,
  когато пея, а не съм щастлив.

  Аз хладния цинизъм не обичам
  /Не вярвам във възторга въобще!/,
  през рамото ми някой да наднича,
  писмата ми друг да ги чете.

  Аз мразя разговори полусмели,
  полунеща да шепнат с полуглас.
  Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
  когато в упор стрелят - мразя аз.

  Аз не обичам с клюки да се калям,
  а също и съмнението зло.
  Аз не обичам змийски да ме галят,
  с желязо да ми стържат по стъкло.

  Аз мразя ситите душички, свити,
  аз предпочитам истинския риск.
  Да бъдеш честен вече е събитие
  и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

  Аз мразя счупени крила да виждам,
  изпитвам жал, но само към Христа.
  Насилието както ненавиждам,
  така и ненавиждам слабостта.

  И мразя се, когато се страхувам.
  Когато бият някой без вина.
  Когато във душата ми нахлуват
  и в нея храчат своята злина.

  Аз мразя - и манежи, и арени -
  там сменят милиона за петак.
  Дори след най-големите промени
  аз няма да ги заобичам пак.


Превод от руски: Румен Леонидов

 http://www.youtube.com/watch?v=sZ97BTBGCMI&NR=1

queen_blunder wrote :

Не разбирам как се стига до там истинските ни чувства да са омраза, недоволство, завист (без значение травматичната наследственост – оправдания винаги могат да се намерят!)? Наистина ли желанието ни да бъдем харесвани е толкова голямо и жизнено необходимо, че стигаме до крайности -  да избираме да се обградим с фалш и лъжа! Какво печелим, когато сме лъгани? 

 Печелим илюзии за безсмъртие и величие...замъгляваме онзи страх от смъртта, мъсълта, за която отпъждаме цял живот, а осъзнаваме, че от нея не се бяга... Снощните "Междузвездни войни" по БТВ явно са ми се отразили;) :)))

 Куини, обожавам начина, по който мислиш и се изразяваш! Благодаря ти, че често ни провокираш и с теми, които не са изцяло професионално насочени! Мисля, че тук аудиторията се нуждае имено от по-широк мироглед, а не само от неистовото втренчване в служебните ни задължения.Трябва ли да казвам, че ти си тази дето грее и осветява пътя...от самото начало?

 По повод мойта теория...във всеки от нас обитава и слънцето, и огледалото, и маската...в различна степен. Ще ми се да вярвам, че  хората, които обичам са в повече слънца и чисти огледала. Животът ме научи да слагам маска, за да се защитя, но се моля на Бог да не ми дава да се сраствам с нея...Моля се!

 Много мъдрост има в тази притча!

Преди години, един много мъдър човек ( бай Тафи от едно селце край Асеновград, дано все още е жив) ми отдели три часа внимание и ми разказа много интересни неща предимно в притчи. Едното от нещата, които никога няма да избледнеят беше: " Сторят ли ти зло - забрави го! Сториш ли ти добро - също го забрави!"

 Явно великите умове мислят еднакво!

 Споделих твоето клипче с моите четвъртокласници. Дали ще схванат идеята? Да проверим...