Колеги, поставям на дневен ред един проблем ,с който съм сигурен, че се сблъскват голяма част от вас.Става въпрос за децата със СОП.
Тъжната статистика на раждаемостта в България показва , че всяка година се раждат хиляди деца с физически и психически отклонения.По-голямата част от тях след години идват при нас в масовите училища. И ние сме призвани да спомогнем за тяхната интеграция в обществото.
Аз втора година вече работя с едно такова дете.Всеки ден заедно с него в час е и майката.В началото очаквах негативно отношение на останалите деца към него, но останах приятно изненадан от тях.Той иначе е много сладко дете, търсещо внимание и обич от околните.И всички в клас с огромно желание му помагат и приемат много насериозно неговия проблем.
За тези две години обаче не успях да направя почти нищо за образованието на това дете.Гърчовете и припадъците , които получава вкъщи нощем "изтриват" всичко .В момента познава само някои букви и цифри и това е всичко.
Колеги, моля да споделите вашия опит в това отношение.Ще ми бъдат полезни съвети , презентации, индивидуални програми за работа с такива деца и абсолютно всичко за което се сетите по проблема.
Благодаря предварително!
В класа на моя колежка имаше дете с ДЦП, но с много добър интелектуален потенциал. Четири години колежката го водеше постоянно за ръка и не го оставаше минутка без нея. Родителите го водят и го прибират. В училище е само с учителката. Децата го приемат много добре. Постоянно се грижат за придвижването му от едно място на друго. Това си обяснявам с подражанието на началната учителка. Сега детето е в 6 клас и е много добър ученик, но здравословният проблем си стои, макар няколкото операции.
Нали се сещате, че цялото това обгрижване от страна на колежката беше безвъзмездно? В името на детето!
Боро, при тези дечица не е важен толкова образователния процес, колкото социализацията им. Това, че то посещава училище и приемано добре от съучениците си всъщност му дава много повече от всички други знания. Незнам каква е диагнозата на детето, но може да се потърси консултация и съдействие от лекуващите лекари, както да му се назначи и ресурсен учител.
Този екип, родител, лекуващ лекар, ресурсен учител и учител, ако работят в тесно сътрудничество може да се постигне голям напредък независимо от състоянието. За съжаление тук всеки случай е много индивидуално специфичен и едва ли има стандартни образователни материали. Все пак има общоприети образователни практики за различните заболявания и в това са квалифицирани ресурсните учители.
Пропуснах да кажа , че това дете посещава ресурсен учител и психолог един път седмично.И те се сблъскват със същите трудности .Явно проблема е дълбоко психологичен.
Ще ми бъде от полза някоя индивидуална програма или нещо по подобен проблем.
Искам да споделя нещо. В нашето училище имаме дете със СОП- Мирелка, в 3 кл. Училището и децата направиха много за нея и като грижи и като помощ . Миналата година едно надарено дете, наша ученичка, направи благотворителна изложба и събра доста средства за лечението и. Цялото училище си я гледаме. Според мен, мястото на такива деца е в масовото училище. Действат възпитателна на останалите. Съгласна съм с Тони, че по- важно е социологизирането, а не толкова обучението.
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=157809
http://www.kardjali.bg/?pid=2,2&id_news=824
boro68, погледни тук.
http://www.123people.de/name/DE/re/remelka.html
http://www.plevensprint.com/?p=1787
Ето в документа, който е пуснала Ани, майката казва за децата с дислексия, следното:
Вреди ли дислексията?В това не трябва да има съмнение!На кого и как?
На 1-во място и най-вече на самото дете, което има дислексия и което трудно се справя в училище. Тя води до агресия, насочена навътре или навън; ниска самооценка за собствените си постижения, породена от несправяне с материала; лоши резултати като цяло; изнервено до краен предел дете
Моето мнение е, че по отношение на образователния процес най-лошото е, че методиката на работа при деца със СОП не може да е същата, каквато е с останалите деца. Според мен на децата със СОП им е трудно да учат по същите учебници и по същата система. Освен това понятието "СОП" е многоспектърно според специфичните проблеми на детето. Решението е да се предвиждат повече часове за индивидуална работа със специалист ресурсен учител. Аз лично, не се чувствам силна в тази област.
Засега съм намерила решение с компютъра. Има компютърни програми, които са много подходящи за работа с децата със СОП.
В съседната паралелка има дете със СОП - крещи, проявява агресия по време на час - там няма нормален учебен процес. Не зная заболяването на детето, но то определено има интелектуален потенциал. С него работи и ресурсен учител. Проявите му на агресия обаче по време на час са неудържими, неконтролируеми. Колежката е изключително добронамерена, отличен професионалист, не го изпуска от ръка, непрекъснато е до него, но от стаята се разнасят ужасни крясъци...А детето е в клас от първия до последния час.
И аз се чувствам неподготвена, не знам как бих се справила. Категорично съм за социализацията на тези деца, но ми липсват познанията и по проблемите, и по конкретната работа с тях.
Аз също работя с такива деца в класа си - 3 на брой, макар че не е редно да са в един клас повече от 2. И трите са на различно ниво. Посещават ресурсен учител, логопед и психолог. Тези посещения са веднъж седмично и са твърде малко. Всичко остава на ръцете на класния. Предварително подготвям в тетрадки работата им по български, а по математика използвам РЕМЕЛКА - доста хубава програма- от нея принтирам листи за две от децата. Третото е на ниво да повтаря върху контур букви и цифри, нищо друго не може / вече сме в ІV клас/.То си е за помощно училище, но родителите не желаят да е там.Много неща могат да се споделят на тази тема и да се променят, защото идеята за итеграция е добра, но не е дообмислено всичко. А на едно обучение за работа с такива деца лекторката ни каза нещо, което съм запомнила и ме успокоява, когато не виждам резултат. "При тези деца трябва да се радвате и на най- малкото нещо, което направят. Днес може да напише една буква само- за него това е голяма стъпка." Ще се опитам да прикача програмата РЕМЕЛКА.Дано успея.
Колеги , невероятни сте, БЛАГОДАРЯ!!!
Със сигурност ще намеря много полезна информация в сайтовете,които сте прикачили.Виждам , че има и други в сайта с подобни проблеми и компетентни по въпроса.На работните срещи , на които съм присъствал, се акцентираше точно на социализацията на тези деца.
По въпроса за обгрижването , за който говори Роси , споменах, че майката присъства в часовете и всички деца в класа се надпреварват в това, да му бъдат от полза.
Възможно е това да е някаква форма на дислексия , но аз не съм усетил някаква явна агресия в час.По-скоро изпитва нужда от внимание, защото идва по време на часа с някакъв учебник, сяда на мен и ми показва нещо.Или сяда при друго дете и му взема нещо , но от чисто любопитство.Не съм усетил и да се чувства потиснато от това , че е различно от останалите , просто ученето е нещо , което не му е нужно.Не изпитва потребност.
Тони, Детето посещава лекари-специалисти още от раждането си , а ресурсните учители му се сменят по 3-4 пъти на година.Имам усещането , че просто гледат да си намерят деца с по-леки диагнози и да го прехвърлят на някой друг.
Колежке NIlieva , вярвям , че и на вас не ви е лесно .Ще Ви бъда много благодарен , ако качите някои ваши материали за работа с тези деца .
Всъщност в тази публикация съм дала линкове към сайта, в който създателите на Ремелка представят новите си продукти. Ремелка в Холандия вече се счита за остаряла методика.
В един от бюлетините на сдружението прочетох, че авторът на методиката - г-н Аренд Щьоненберг е методически ръководител в проекта на Сдружение за помощ за деца и младежи - гр. Зволе и Сдружение за педагогическа и социална помощ за деца ФИЦЕ-Бьлгария „Равен шанс - трансфер на знания за интеграция на деца със специални образователни потребности", финансиран от програмата Матра на Министерство на външните работи на Кралство Нидерландия.
Във връзка с „Ремелка” той казва следното:
Ако някой търси Ремелка на интернет страницата на "Малберг", ще му се наложи да търси дълго. Ремелка излезе от холандските училища преди няколко години, заместена от нейния последовател "Матверк рекенен" и затова изчезна от каталозите. В лицето на "Матверк рекенен" след Ремелка бе намерен добър последващ и доразвит метод. Децата, които имат нужда от допълнителни упражнения по смятане, получават "Матверк рекенен", който решава по модерен начин техните проблеми по смятане.
Мисля, че всеки би се съгласил, че след толкова години вярна и ефективна служба Ремелка е погребана завинаги.
Всъщност това изобщо не е вярно. Ремелка се събуди пълна с живот....
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи
Още архиви