Пременил се Илия...

Лично моето мнение е, че подкрепям напълно прилагането на такава санкция да бъдат отстранявани учениците, които присъстват в час само, за да провалят уроците.

Прекрасно знаем като преподаватели, че едно детенце е способно да прати по дяволите цялото ни старание да оползотворим часа. Тогава не разбирам защо трябва то да присъства и ние да не можем да направим нищо по въпроса? На нас ни е забранено да отстраняваме деца от час, но с каква цена? Да не можем да си свършим работата, а децата, които са дошли нещо да научат, да останат разочаровани, с пропуски в знанията.

За първи път подкрепям нововъведение на министър Вълчев.

За организацията въпросът е интересен, но не е трудно да се намери някакво разрешение. Лично аз съм за полагане на обществено-полезен труд. т. е. труд в полза на училището. Докато са отстранени, дечицата могат да помогнат училището да заблести от чистота. Мисълта ми, че тяхната излишна енергия би било добре да се вложи в някакво полезно действие.

В интервю по телевизията бе предположено, че изгонените ученици ще бъдат поверени на учители, които в момента нямат час, на психолога или на библиотекаря, Предполага се че тези ученици ще четат допълнителна литература или ще се занимават с компютри (!!!)

Не е ли забранена експлоатацията на детски труд?

 Скъпа Кралице, аз също напълно поддържам мярката за гонене от клас  на учениците,особено в по-горен курс! Но това е нещо много старо, отменено преди 20-тина години, със зората на демокрацията (както винаги криво разбрана у нас!)

  За твоя почин да вложим тяхната отрицателна енергия в нещо градивно съм напълно съгласен! Но на практика това е почти неосъществимо (отново говорим за по-горен курс)Та те не искат да седят тихо(само да седят!) в час, камо ли да ги накараш нещо да свършат полезно! А как ги виждаш в библиотеката? Почти утопия! Или пък представи си го този беден учител, наказан да изтърпи не един, а десетина такива изгонени! Ами, то си е живо наказание за учителя! Тези, които не "слушкат" директора, марш в наказателната стая! И кого пак ще тормозим- ами него, бедния учител, принуден от нечия заповед, да ги изтърпява!! Така че има много да се мисли! А някои просто отчитат дейност и се бият по гърдите!!!!

  С поздрав и призив към тези, които се правят на строги и загрижени, строго и загрижено да го обмислят!

Може да приказва каквото си ще, приемането на този закон ВЕЧЕ изостава с половин година, и най-вероятно до края на мандата му няма да бъде приет.

Гоненето на ученици от час 1) е много крайна мярка и 2) има ефект.

Да кажем, че учителят намира на момента по GSM(!!!) или някаква регламентирана вътрешна комуникация психолога и му съобщава, че е изгонил ученик, който тутакси трябва да се яви при него. Какво става, ако ученикът отиде на двора, или на улицата? Каква санкция? После излиза, че на минутата психологът трябва да го разпредели някъде да запълни някаква дупка, която също толкова внезапно се е създала. И то да е нещо, което барабар с инструктажа да може да се свърши в рамките на 15-20 минути до края на часа. С какво ще го занимава един свободен учител - с предмета си? Ами ако ученикът не е подготвен за деня по него предмет, пък примерно следващия час има важно изпитване по друг предмет? Ами ако въобще въпросният учител не му предава или не предава учен от него предмет? Учителят да чете конско за ситуация, в която не е бил, на човек, който не познава? С какво ще го занимава директорът или заместник-директорът - ще си хвърлят цялата работа...да пият кафе с него ли?

За мен в най-добрия случай може да се случи ученикът да отиде при психолога, който да разпита какво е станало и да помогне (то щом се е стигнало до гонене не знам с какво да му помогне точно, ама.... ), после най-много да напише едно мило писмо на родителите на хулигана, че ги задължава в еди-какъв си срок да се явят в училището на разговор с учителя на детето си, в противен случай - солена глоба (ама това няма да го напишете в закона, нали?) и едновременно с това да им съобщи, че наследникът им ще се занимава с определена общественополезна дейност от ххх до ххх часа на дата ххх. Докато оформя документите, психологът може да му даде някое тестче за попълване и после няма какво да се занимава с него и да му досажда, а просто хлапето чинно трябва да изчака края на часа.

Вълчев само е маркирал с един пожелателен популистки тон, като е прехвърлил топката в "лошите" учители. На които не е дал никаква процедура, възможности за въздействие, никаква власт. Щото сега психологът, ако посмее да напише въобще нещо такова, родителят, ако въобще го получи, ще го сортира веднага в кръглата папка и даже ще се учуди на наглостта на училищните власти.

Но пък не можем да я караме и по този начин, както е сега, нали? Трябва да има промяна и тя да започне отнякъде, но, разбира се, преди това хубаво да се обмисли.

hoaxer, защо общественополезният труд да е експлоатация? Никой няма да забогатява на гърба на учениците. Училището би станало по-чистичко и приветливо място с усилията на учениците, които по някакви причини не са във форма да присъстват спокойно в час.

На такива деца според мен трябва да им се въздейства, да им се говори. В тази връзка не виждам нищо лошо те първо да се отбиват при директора или пом.-директора на разговор. 

Трудът в обществена полза е два вида- доброволен и принудителен. Вторият не е експлоатация, а санкция.  Смята се за по-лека и с повече благотворен социализиращ ефект върху нарушителя - от останалите санкции. Много отдавна е време да влезе в училище и да подобри скалата на 3-те наказания по чл. 139. Друг въпрос е, че както казва Имхо - за това си трябва работа, мислене и изписване на стройни процедури и правила (даже по възрастови групи - трябва да се изброят видовете труд). Не е като да направиш копи/пейст/кът - на текстовете на един закон, един правилник и 5-7 наредби и след това да си напишеш в СV-т, че си създал нов законопроект. Няма шансове да мине нито до края на този мандат, нито в следващия - дори и да остане тристранката на власт. Само промяната в структурата (7-10-12 клас) иска отговор на поне два решаващи въпроса: а) какво учат децата (програми) и б) как става преходът между сегашното положение и бъдещото. И на двата въпроса няма жив човек в момента, който да знае някакъв валиден отговор. Съгласна с Имхо - чист популизъм. И лоша чернова. Следващият кабинет няма да може да я използва. Ще трябва пак отначало да я пише. Дано поне влезе в парламента - че да е изтече пъвата напълно безсмилена вода на най-глупавите аргументи при обсъждането на принципните промени - финансирането от бюджета на частните училища, възможността да се добива пълно средно образование в духовни училища и какво да учат децата след 16 г.

 

  ...ето и аз това казвам, че отново имаме симулиране на дейност и загриженост, но всъщност необмислена и нерегламентирана!

 И затова повтарям:

  .....тези, които се правят на строги и загрижени, строго и загрижено да го обмислят! (и  реглментират)

Още нещо искам да добавя. Категорично не съм съгласна, че свободен учител трябва да се ангажира с проблемните ученици, отстранени от час.

 Да се включа и аз в дискусията.Цяла сутрин чета разни неща по темата. Никъде не видях, обаче, някой да споменава наредба или друго подобно, в която Държавата да поеме отговорността за наказанията на учениците. Иначе училището щяло да става "автономно". Ние сами ще си измисляме наказанията и т.н. Е, как става тая работа, щом като ние няма как да наказваме с глоби, че и с нещо друго? Едва ли някой от измислячите на проекта се е замислил за реакцията на учителите. Май ни остава само да се гневим помежду си и да чакаме това правителство да си отиде най-после. Имам чувството, че Вълчев така се е заял с учителството, че гледа само как да ни вкара в дупката на своето безочие.Как си представяте, че ученикът, когото сте изгонили от клас, ще си вземе бележка и ще заприпка при свободния от час учител. Май само човек, който не е влизал в час може да си го представи. Вярно е, че има педагогически съветници. Ето в тази посока може да се работи. Дано само и те да имат правомощия да наказват, но как като Държавата не си е свършила предварително работата в тази област. Разни министърки решиха, че като направи детето 5 неизвинени отсъствия ще го лишат от детски надбавки. Само смех, както казват моите деца. От социални пък искат ЕГН на майката, че да и спрели детските, но и това не става, тъй като не им се разправя. Та така си вървят нещата. Ние се ядосваме, други потриват ръце и казват: "Ей сега ще ви разкажем играта, даскали нещастни". В крайна сметка никой не се интересува от истината за българското училище и ние затъваме все по-надълбоко. Жалко е, защото в системата има прекрасни професионалисти, които страдат, но нищо не могат да направят. От две години се мъти тази работа със Закона, но да сте чули за дискусии по темата? Имаше нещо в училищата, но когато колеги
 от едно селско училище изпратиха мнението си /нали все пак ни го искаха тогава/ в РИО им бяха казали:"Абе вас кой ви пита?" и т.н.

Истината е, че каквото и да било допитване до учителите, по каквито и да е въпроси, свързани с образованието, не се прави у нас. Нашето учителско мнение никой не го иска. Е ми затова сме на това дередже :(

Педагогическите съветници не са повсеместно явление (над 500 деца трябва да да има 1 бр.). Там където няма - очевидно, че педагогическият екип ще трабва да реши как да прилага мяркат - "остраняване от час" - т.е. от много важно значение е какво мислят учителите по въпроса. Жалко, че никой не си дава труда да ги пита сериозно. 

Когато става въпрос за наказания - не може друг освен училищната институция да има правомощия да наказва (това по повод "Дано само и те да имат правомощия да наказват" за педагогическите съветници - и те и учителите не би трябвало да имат отделни провомощия, а да са само изпълнители на вече определена система от правила и наказания за нарушаването им. Т.е. първо се рашава какви нарушение и какви наказания има в училище, а после - как се взема решение за налагането на наказанието.

Съгласен 100% с ранния постинг на Мария. 

Около казуса с изгонването на учениците се завърта един друг въпрос – наистина ли трябваше да се чака нов закон, за да се регламентира изгонването на учениците от часа. Мисля всяка една нормална /подчертавам/ човешка логика налагаше досега това отдавна да бе станало факт. / Тука не съм съгласен с това, че мярката е крайна. Крайността е обратното - да мъчиш децата, дошли на училище да учат тогава, когато безнаказани гаменчета да ти провалят цялата работа/. 
Министърът обаче изчаква със закона. Пита се какво толкова чака. Да не би законът да стане по-добър, след като „отлежа” на топло цял мандат. Или на господин Вълчев му дойде отнякъде повече акъл в главата, та изнамери някое ново средство за лечение на образователните болежки, които скоро могат да извадят просветата от будната кома, в която е изпаднала от бая годинки насам.  
Отговорът според мен е само един. Идва, господа, нов мандат. Задава се насреща като зимен празник за прасе. И хоп. Нов закон, нов късмет. Може пък и да харесат хората закона и да рекат „Брей, за му се не види и министърът! Ний мислихме, че той е спал, а пък виж какъв закон, какво чудо изпедепца накрая.” Па да земат хората да го сложат още толкова годинки министър. 
Та да стане така, че вече накрая на следващия мандат да внесе закона в народното събрание. Честити избори, господин министре!

Има Законодателна програма на Министерски съвет - 1-6 м.2009. В нея има предвидени за внасяне  от МОН три ЗИД, но не и такъв закон.

Вълчев е грамотен процесуалист. Сега най-вероятно ще опита следната маневра - изчаква напрегнато заседание на МС (малко ли хиперчувствителни предизборни неща имат да решават) и вкарва в дневния ред законопроекта (все пак е зам. министър-председател. Тъй като законопроектът е голям - разчита, че колегите от МС ще го гласуват без да се зачитат много много. Не вярвам да мине номера. Но и да мине - в парламента няма да може.

Междувременно ви поканвам да прочетете тези 103 страници. В тях има няколко принципни неща, далеч по-сериозни от това дали библиотекарката или училищния психолог ще наглежда непослушните ученици. Ето ви три, за които ще се радвам учителите да имат мнение:

1. Единен стандарт от бюджета и за частните училища

2. Духовните училища дават общо средно образование

3. Хоризонтална проходимост на системата  след 10 клас

1. Единен стандарт от бюджета и за частните училища

 Тук съм раздвоен. От една страна родителите на деца, които учат в частни училища също плащат данъци, има логика образованието на децата им да се финансира със същия стандарт - все пак конституцията гарантира образование до 16 години, колкото и глупав да е този текст. От друга страна, в ситуацията на осигурени държавни училища с персонал и всичко, които се закриват, защото са празни, като разхищение ми изглежда държавата да задоволява нечий снобизъм и желание да се отделя от простосмъртните в частното училище. Плюс това не съм убеден, че на запад практиката е държавата да плаща в частните училища.

2. Духовните училища дават общо средно образование

Не съм запознат с учебния процес в духовните училища. Учи ли се по правилата на общообразователните? Ако не - това ще да е привилегия някаква за тях. Ще стане като с професионален бакалавър - хубава титла, ма никъде по света не я признават - че и техните дипломи за средно. Естествено и матура ще трябва да издържат. Но ако масово не могат да я издържат, тогава ще стои въпросът какво е това средно образование, което да не може да покрие такива минимални стандарти.

3. Хоризонтална проходимост на системата  след 10 клас

 Това го търсих из закона и не го намерих, честно казано ме домързя, затова ще говоря малко наизуст. С две думи - против съм. За мен ЗИП-овете и професионалната подготовка трябва да почват още от 8-ми клас, за да има възможност до 12-ти да се вземат достатъчно предмети и да се получи примерно квалификационна степен. Не всичките часове да бъдат наблъскани в 11. и 12. клас. Какво ще да значи хоризонтална проходимост - нали затова има приемни изпити, по-желани и по-малко желани специалности. Ако си приет с тройки и се преместиш в паралелка, където се влиза с максимален бал, честно ли ще е спрямо останалите? Или ще правим в 7 клас изпити и в 10-ти пак? Не разбирам...

 

Имам въпрос към изказалите се по-горе..Ами ако педагогическият съветник точно в този момент – когато има изгонен от час ученик има назначена консултация с друг ученик или с родители? Или ако от час са изгонени повече от един ученик? Или ако има свободен клас поради отсъствие на учител и директорът нареди на педагогическия съветник да влезе в този час – а той има назначена консултация с ученик (родител) ? Изобщо – недомислици...ама..и защо толкова набързо трябва да се претупва и внася за разглеждане? КЪДЕ Е НАШЕТО МНЕНИЕ?

А, да, щях да пропусна – някой беше написал, че ще е хубаво педагогическият съветник да има право да наказва... ама хора бре – нашата работа НЕ е да наказваме! Педагогическият съветник не се интересува кой е виновен, а ЗАЩО..търсим причините и се опитваме да ги променим..Ако трябва И НИЕ да наказваме..как децата ще ни търсят и ще ни се доверяват? Как ще ги променяме тогава?!

Боби, за мен е очевидно, че не може хем ПС да има пълен график (срещи, консултации и пр.), хем текущо да поема грижата за отделни ученици или цели класове. Така де - това, което описваш предполага, че никой в училище не е в течение на семичния план на ПС и затова ще му прехвърля каквото възникне. Не вярвам и сега да така. Още по-малко - би трябвало да бъде, ако ПС бъдат натоварени с тази нова функция по обгрижваенто на проблемните ученици. Освен ако директорът ви не е човек с умствено отклонение, или педагозите в Педагогическият съвет да изпитват колективна омраза към педагогическия съветник.

Както си забелязала има на сайта на мон - мейл за менния по законопроекта zakon_uchilishte@mon.bg. така, че - вашето мнение има как да попадне където трябва. Стига да го изпратите. 

Имхо - за Белгия и за Франция съм сигурна, че частните училища получават субсидията, ако я поискат и ако докажат, че изпълняват нац.учебен  план - т.е. като нашите. Но си прав, че си заслужава да се провери, къде не е така.

Според мен духовните училища тябва да си останат специализирани - за подготовка на хора за обслужване на съответния култ. Не бива да се превръщат в общи средни училища - с духовен профил. Признавам, че тази ми мисъл може да бъде атакувана като предразсъдък. Защто имам наум повече мюсюлманските духовни училища и неясните капитали, които стоят зад създването им. И при мюсюлманските и при християнските семинариите не ми харесва раделянето по полове. Аз го смятам за вредно за социализацията на децата. Но може и да греша. Не съм ходила нито в мюсюлманско нито в християнско духовно училище.

Хоризонталната проходимост предполага след 10 клас децата да си изберат да учат друго - доколкото схванах това може да е както друг профил в същото училище, така и  друг профил в друго училище. И на мен също ми се струва доста неосъществимо. В смисъл че, училището не е достатъчно гъвкаво, нито добре финансирано, за да успее да обира "луфтовете" в числеността на учениците - ако броят им се променя съществено почти във всеки випуск. Но-най вече - много бих искала да видя какво "многообразие" от програми се предвижда за 10-12 клас, че чак толкова голямо движение се очаква да има - та да изтъкваме като отделна нужда "хоризонталната прооходимост". Защото а отделните случаи, които и в момента съществуват - са си достатъчни приравнителтите изпити и индивидуалната форма. Само мосово преселение на ученици - би налагало да има цяла система. Тогава обаче - Имхо е прав - ще трябва изпити и след 10-ти клас. 

Да, Мария, наистина очевАдно е, че не е възможно..Но – не само от страна на повечето педагози (ако при вас не е така – направо завиждам на колегата) има неразбиране за същността на работата на педагогическия съветник.. Само преди дни г-н министъра заяви, че свободните класове ще трябва да са занимавани от..педагогическия съветник... и изгонените от час ученици – също.. и..абе..не ми се коментира.. Прегледах набързо закона, наистина има много недообмислени неща... е, ще си изпратя мнението, въпреки, че НЕ вярвам някой да му обърне внимание.. Благодаря все пак за вниманието.

Уф, и аз го изчетох. И съм, меко казано, озадачена...Ето пък мен на ниво предучилищна въраст  какво ме притеснява. Нещо цялата работа ми се вижда едно голямо хитро завъртане в най-малко добрата за цялата нация посока.

На мен ми е много интересна тази система "без свободен час". Оказа се, че още преди да е въведена, нас ни задължават да влизаме в часовете на болни колеги. Без заплащане. Много е странно, особено ако става дума за двойка часове - трябва да имаш нещо голямо под ръка, че без никаква подготовка да запълниш 80 минути с него. Примерно някой филм - нали образованието е модерно и вече всяко училище има N на брой лаптопа, колко му е да врътнете за 2 часа някое изучавано литературно произведение, или някой филм за математици, физици, за човешката анатомия, за географски открития, за някои гадни хлебарки etc. За друго тия часове не стават.

 За това доколко психологът трябва да наказва - може би сте прави - директорът да наказва, просто нали там трябва да се оформи документално някак си това извънредно посещение... И част от идеята ми беше (да наблегна) наказанието не непременно същия ден, а да им се насрочи една обща дата и час на цяла дружинка младежи, за да може хем по-малко персонал да е ангажиран, хем повече работа наведнъж да се свърши.

Сегашната система от наказания в образованието е объркана и объркваща. Първо - никой не се притеснява от никакви наказания. Тези, които вземат стипендии, така и така не бягат от час (при 10 неизвинени отсъствия губиш право на стипендия за успех). Има хора, които нямат неизвинени, но имат сума ти извинени, през ден носят бележки за ОВИ. Почти винаги редовна от домашния лекар. Правят се едни калкулации колко отсъствия още мога да направя до 10, после до 15, някои пресметливи младежи прецизно ги заковават до 14 2/3 примерно. Какъв е смисълът от наказанията за отсъствие, като в момента всъщност наказваме тия, които не са си намерили бележки?

 И после - наказваме се на педагогически съвет, да кажем на края на годината накажем половината училище с предупреждение за преместване, наказанието обаче тече през първия срок на следващата година. Някой ако може да ми обясни в какво точно се състои това наказание. В какво се състои санкцията - да му кажеш - "Наказан си." И на следващата година неизвинените почват пак от 0 и първият срок да кажем наказаният ще гледа да направи под 10 неизвинени... и вторият какво - пак в един момент си лепваме някакво наказание и порочен кръг...И каква е ползата в края  и колко отсъствия трябва да се допуснат следващата година, за да се накаже с по-строго наказание?

 После - преместване в друго училище - доколкото помня, това важи само до края на годината. Или вече не е така? Не знам, честно. В крайна сметка се получава така, че няколко училища стават гета, последна спирка за хулиганчетата. Това пресяване хем е хубаво, хем не чак толкова. За мен с децата с проблеми в образованието трябва да се работи, не е най-добрият вариант просто да се събират и изолират на едно място и край. Трябва да се създадат възможности проблемните деца да остават в училището си със приятелите и под засилен контрол да се поправят.

 Без да засягам индивидуалната форма, която е по-скоро в полза на ученика, да погледнем самостоятелната. Имаме един слаб ученик, той не се справя, няма мотивация, но пък има навършени 16 години. Що да не  го преместим в самостоятелна форма? Ще си ги вземе предметите с изпити. Сигурно в някое СОУ не е огромен проблем да се вземат десетина изпита за година, ама аз съм имал паралелка, която по учебен план има 21 предмета за една година в 11 клас. Висшето репички да яде. Камо ли някой тройкаджия да мине през тая цедка,

 Вместо да има извинени и неизвинени отсъствия и да се накъсват класните да изписват кочани съобщения до родителите, до социалните, до ДПС, вместо да се въвежда новата оценка за поведението с две опции (добро/недобро поведение), по-скоро трябва всеки ученик да има характеристика, от 1-ви до 13-ти клас. Да се следят негативните прояви, резултатите от педагогическото въздействие. Евентуално тази характеристика в много краен случай да бъде база за наказание - самостоятелна форма на обучение. Насилственото преместване е безсмислено - ученикът само може да види, че нивото му не е за това училище примерно и да напусне .Интересно би било за ученици, които са пропуснали определен материал по предмет да се организират тестове извън редовните часове, където да се видят резултатите от самоподготовката на ученика с въпроси и задачи от цялото ядро. Би било предизвикателство приемът да не се осъществява механично и математично по бал, а в самото интервю за приемане се зададе кратък тест, който после се защитава устно пред преподавател, за да си проличи кой е играл тото, кой е преписвал от приятел, кой налучква и кой може да се аргументира, вземе се мнението на психолога на училището, характеристиката с положителните и отрицателни прояви от 1. клас досега, проведе се интервю за установяване на амбициите, характера, интелекта, талантите на детето. И след всичко това една яко субективна класация, небазирана на балове, точки, стотни и проценти. Защо пък не! Би било интересно да се организира ученическа взаимопомощ - един ученик да помага доброволно на приятел по определен предмет срещу по-добра характеристика.

Мария, и аз първо за мюсюлманските училища си помислих, и как държавата ще им налива пари да учат на турски корана примерно, а не светски предмети, български, английски, немски, френски, занаят или професия, с които да си изкарват хляба (не екскурзии до Истанбул, Мека или Саудитска Арабия). Ако наистина става дума верските училища да получават издръжка от държавата за дейността си, то какви ще са учебните планове и матурите и въобще... Все пак има един общообразователен минимум, който трябва да се покрива, да се тества.

Има и друго - доколкото знам, тия училища имат пансион или осигурен транспорт. За някои слабонаселени региони учебният процес би вървял по-лесно, ако децата са в пансион, не пътуват, живеят заедно и си помагат. Но как да се уравновеси това с използването на неквалифицирани по БГ законодателството педагози, включително от чужди страни, включително говорещи на турски или арабски в час? В тая посока си мисля , че идеята на Вълчев да няма изпити за педагогическа правоспособност, а тя да се придобива в практиката, отваря широко врати за хора, които не владеят даже български, да се допускат до професията и дори да се финансира работата им от МОН.При един партиен натиск и занижен контрол на РИО точно това може да се очаква.

Просто половината от това, което изброих, да е истина, положението е много тревожно.