Методи и техники за обучение – специфика и подбор. Игрови методи.

Игрови методи (ролеви игри, симулационни игри, ситуационни игри, игри-драматизации)

● Ролеви игри

Те са чудесен начин учениците да изразят в малка група собственото си отношение към определен проблем с учебна цел. Ролевата игра изисква от някой да бъде “някой друг” в една въображаема ситуация. Предимствата на метода са в това, че помага на учениците да изразят скритите си чувства и да дискутират “чувствителни” проблеми; да разберат какво чувстват и как реагират другите в различни ситуации; да наблюдават как се държат като цяло други хора в сложна и трудна социална ситуация; да са ангажирани изцяло или въвлечени в един проблем или идея; да получават незабавна и разнообразна обратна информация за собственото си представяне; “да затворят пропастта” между теорията и практиката и да развиват полезни умения.

Методът е подходящ за формиране на умения за адекватно реагиране в определена ситуация или за “почувстване” поведението на други хора/герои. Всяка ролева игра има следните елементи: ролева ситуация, място на действието и действащи лица (реални и въображаеми), които влизат в определени роли .

Познати са три основни вида ролеви игри:

· Симулационни игри

Действието се развива по въображаем (симулиран) сюжет или възпроизвежда реална ситуация, отличаваща се с повишена степен на опасност за здравето и живота или използване на скъпо струващи технически средства и съоръжения. Целта е да се възпроизведат характеристиките на възможна ситуация, която изисква адекватно поведение. Чрез тях се усвояват знания, но акцентът е върху формиране на умения, изграждането на характера и усвояването на ценности.

Най-често симулационни игри се използват за подготовката на пилоти, шофьори, военни, космонавти. (Играта на шах възниква през 6 век в Индия с цел да се симулира съвременна битка). Използвани в учебния процес те биха могли да улеснят значително работата на учителя за постигането на определени учебни цели: сработване на групата (“разчупване на ледовете”), формиране на умения за работа в екип, за пълноценно общуване, за представяне на резултати пред аудитория, за релаксация и мотивиране за работа, за решаване на проблеми, за изграждане на стил на учене, за развиване на въображението, за формиране на толерантно отношение към другите, за оценяване, за самоконтрол и самоуправление и др.

· Ситуационни игри (проиграване на случаи)

Те дават възможност на учениците да използват някои аспекти от реалния живот в образователна среда. Целта е да се “проиграе” решението на трудна ситуация, която реално провокира напрежение и конфликт. Ролята на учителя е да засилва и подчертава моментите, произтичащи от опита на учениците при проиграване на ситуацията.

· Игри-драматизации

Това са ролеви игри, при които се възпроизвежда определен сценарий под формата на монолог, диалог, пантомима. Възможно е да се разиграват драматизации по конкретен текст или по сценарий, измислен от учениците. Те трябва “да влязат в кожата” на героите, да мислят и действат като тях. Целта е да преживее определен проблем или ситуация, при което на базата на емоционалното включване се осмислят реални проблеми. След проиграването на драматизацията се прави коментар и се обобщава поука, свързана с реалността.

Освен ролевите игри могат да се използват и различни двигателни игри с цел снемане на напрежението, настройване за работа, особено когато предстои усвояването на трудно учебно съдържание (например, игра за концентрация с четири топки).

Методически стъпки за реализация на ролевите игри:

Първо - учителят обмисля “сценария” на ролевата игра;

Второ - предварително подготвя инструкции за учениците по всяка роля;

Трето - подготвя необходимите материали;

Четвърто - уточнява правилата на играта;

Пето - организира пространството;

Шесто - поставя задачата;

Седмо - разпределя ролите;

Осмо - играта се реализира;

Девето - учителят извежда поуката и откроява връзката между игровата и реалната ситуация.