Първият истински двубой или проваленото "позорище"?

Нямам намерение да коментирам вчерашния мач "Литекс" - "Левски". Нека оставим това на професионалните журналисти / дори бивши хандбалисти като Петър Василев/. Но някои неща в течение на срещата определено ме озадачиха. И докато в днешната преса чета приповдигнати отзиви за "динамичния и мъжки двубой" в мен се прокрадва едно не съвсем необосновано съмнение.
Гледах внимателно развитието на събитията. Няма нужда точно аз да отсъждам, че в момента "Левски" са под всякакво ниво, даже за родното първенство. Играчите на шампиона са наистина психически смазани след "Тампере", пък и годинките някак изведнъж им натежаха. "Грандиозните" победи с 1:0 в първите два кръга са точен барометър на формата на "Левски".
В двубоите помежду им "Литекс" не за първи път ги смачкват - мача за купата и суперкупата. И не за първи път нападателите на ловчанлии пропускат дузина чисти положения. Така и вчера на няколко контри Ивелин Попов се разхождаше из защитата на сините, лъжеше вратаря, падаше в наказателното поле,изпусна на празна врата и т. н. Точно в този момент на тактическо превъзходство и "висящ" втори гол треньорът Ферарио Спасов реши да извади най-силния си нападател?! Да не би да не е разбрал правилно треньорските указания и да вземе да вкара?
След рикушет /макар неволен/ в ръката на нападащия левскарите изравниха. Колко плахи и краткотрайни бяха протестите на оранжевите защитници при доста спорната ситуация?!
Въобще всичко отиваше на "заслужен" хикс, на "боево" реми. Даже повечето зрители напускаха стадиона. И ето че съдбата си направи шега в допълнителното време. Безобиден шут отдалече, леко отклоняване от Топузаков, "хлъзгави" ръкавици на Петков и изненадка! Нямаше време да се допусне ответен гол, циркът щеше да стане доста прозрачен. Но ми е струва, че с търкалянето по тревата и прекалено бурната радост играчите и треньорите от Ловеч попреиграха ролите си. Така трябваше да ликуват ако бяха взели купата на страната, ама тогава ги прецакаха с калъфката.
А пък напролет възторжените победители ще върнат ответен жест на вече съвзелия се "Левски" и ще загубят на "Георги Аспарухов". Все пак две ремита в мачовете помежду им са две точки, а победа и загуба - три.
В първенството ни има няколко типа срещи: уговорени /за трансфер на играч или ответна услуга/, формални /знае се кой ще победи, а отбора-гост просто отбива "екскурзионно"номера/, взаимоизгодни /равенството оправя и двата отбора/, откупени /премиите на победителите отиват в победените/. Няма само истински сблъсъци.
Струва ми се, че и вчерашния мач не бе докрай истински, въпреки цифровото изражение на таблото. Моля, опровергайте ме, но с аргументи, не с агиткаджийски лозунги. Колко са "велики" нашите отбори виждаме на европейската сцена.