Помните ли "откраднатата титла"?

Зарових се в стари и по-нови спортни сайтове и намерих една позабравена истина. Мисля, че ако я споделя с приятели ще ми стане по-леко. Дори спорта не ви интересува - провайте да прочетете!
Та годината е 1972. Тече Олимпиадата в Мюнхен. В сектора на висок скок представителката на домакините Майнфарт е фаворитка, но българката Йорданка Благоева не и се дава и  със себеотрицание и хъс заплашва да развали празника на "швабите". А високият скок е от дисциплините, в които не важат съдйски оценки и тънки сметки. Скачаш и толкова! Всъщност, така си мислех десетилетия.
Тук ще си позволя да прекъсна лентата на фактите и да превключа на лентата на спомените.
Представете си бедно предградие на София с поетичното име "Надежда". Цялото четиричленно семейство, цялата махала, цяла България е пред черно-белите телевизори. Нали в бедния ни и мизерен животец спортните победи са едни от малкото неща, даващи самочувствие на нацията (Нищо не се е променило през десетилетията нали?). Та този миг от историята се е вградил безотказно в паметта ми. Нашето Данче има последен-трети опит да стигне височината на германката в директния спор на двете за титлата, останалите съзтезателки са отпаднали. Тя се засилва и... прескача! Само летвата леко трепти. Всички сме на крака! Крещим нещо средно между "Ура!"и "Браво!". Майка ми и баща ми се прегръщат, а аз хвърлям до тавана 5-годишното си братче. Вуйчо ми неистово тропа от горния етаж по дюшемето да ни поздрави. Екзалтирани викове достигат до нас през отворения прозорец. Цялата бедна, отрудена, но задружна махала ликува.
Едва след 10-15 секунди (експертите са засекли, че са 17) забелязваме на екрана, че нашата съзтезателка престава да вдига победно ръце и се хваща за главата. Камерата се премества и показва летвата ...паднала? Разбира се ние-децата почваме да плачем, а германката е обявена за олимпийска шампионка.
Слуховете, че някой от услужливите съдии е подбутнал летвата почнаха от следващия ден. Но едва след 35 години (тоест миналата година) българин-емигрант разкрива, че притежава уникален видеозапис. На него се вижда как немски журналист "случайно" бута летвата под благосклонния и разсеян поглед на съдиите. А защо нашенецът не е обявил сензацията много по-рано? Ами, разбираемо е. По онова време за подобен "подвиг" следва депортация и затвор в "социалистическата Родина".
Само след месеци Йорданка Благоева стана световна рекордьорка (доста преди Стефка Костадинова!). Днес чета, че навърщва 61 и щяла да се пенсионира от федерацията по аеробика в края на годината.
Бях писал това лято в блога по повод на Олимпиадите "завеса за шоуто".  http://bglog.net/sport/21120 и http://bglog.net/sport/18887
А то се оказва, че "олимпийските методи" не били от вчера. Вместо да се радвам, че истината, макар и късно излиза на бял свят, ми стана тъжно. За Данчето, на която предстои пенсия ли? Или за това, че днес загубихме без време още една олимпийска медалистка (Цветанка Христова)? Или просто за безмилостно отминалото време, изгубеното детство и сринатия, обсебен от панелите от панелите стар, роден квартал? Не знам.
За всеки случай ако не вярвате на мен вижте:
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=113072
http://sporta.bg/?load=Athletics::Champion&id=92