Ех, Олимпиадо!

Днес начева дългоочаквания и свръхкомерсиализиран спектакъл, назован Олимпиада. Ще го гледам чат-пат, както и повечето хора: спортовете, които ме интересуват, нашето участие, атрактивните дисциплини. Каква беше прелюдията на най-великия спортен форум - кървава и жалка, вече написах.

http://bglog.net/sport/18887

Сега да споделя и очакванията ми за същинската част на шоуто:

1. Очаквам грандиозни церемонии по откривнтето и закриването. Спомням си близкото минало и социалистическите масовки. А китайците имат и социализъм, и хора, в излишък.

2. Очаквам яка аванта за домакините и всичките велики западни сили (без Русия!). На какво ли не се нагледахме през годините! Срещи на борцовия тепих, които свършват 30 секунди по-късно когато "нашия" победи (Сеул ), нахлуване на публиката в боксовата зала (пак там!), идиотски оценки за домакински гимнастик (Атина), отпъждане на отбор от шампиони по щанги (нашия!) и връщането му в съзтезанието, когато необходимите комплекти са раздадени, на който трябва (Сидни).

3. Очаквам яко рязане на "диваци" като нас, осмелили се да спорят за медалите. Е, спорт е, не винаги можеш да предвидиш всичко.Може да хванем нещичко от "огризките". Но да повторим дори медалите от Атина - илюзия! И ние сме си виновни щом разчитаме на почти четиредесетилетни "набори" като Йордан Йовчев и Румяна Нейкова. Ама и как ни почнаха: Откриха на щангистите пещерен допинг. Явно някой им го е набутал, ама иди доказвай. Погнаха с проверки Нейкова и волейболистите. Ако не отрият нищо, споко, пак ще повтарят до успешен край.

4. Все пак може и да се случат неочаквани победители, малко феър-плей надпревари, моменти на истинско спортно състезание, неопорочено от съдии, предварителни сметки, влияние в МОК и световната политика. Кратки и случайни мигове, в които да си кажеш, че духа на първите олимпийци и Кубертен не е погребан напълно. Ще ги има ли тези моменти? Надявам се и си викам като в рекламата: "Ех, Олимпиадо, ех, мечти-и-и..."