В мир със себе си

Докато някои от колегите пишат програми, проекти, меморандуми, други като мен - помагала, трети колежки откриха най-бързия начин Образованието да се оправи или поне да се подобри чувствително. Техният гений най-сетне намери виновника за неудачите на учителството - Светев и неговите постинги. Според разсъжденията им ако не им се обръща внимание въпросният субект /тоест на мен/ той ще престане да дразни себе си и другите с писанията си, ще постигне или не "мир в себе си" и няма да безпокои добрите учители в блога. В духа на споделените мъдрости и налаганата елементарна психоанализа предлагам постингите ми, посветени на образователната система направо да бъдат изтрити.Само така доброто име на системата и гилдията ще бъде подобаващо реабилитирано.
Когато изтриете Примери от учителското ежедневие
от училище ще изчезнат наркопласьорите, учителите няма да бъдат заплашвани и бити все по-редовно, учениците ще слушат образцово и прилично, без да пикаят по кошчетата.
Изтривайки Примери от учителското ежедневие - 2 
като с магическа пръчка ще бъде изтрит и все по-разпространяващия се отчаян алкохолизъм сред преподавателите. Де да знаеш, без постинга може дори да изтрезнее и поредния директор-алкохолик, който "осмърдял стаята на ракия" по израза на дете 7-ми клас?
След изчезването от страниците на блога на Примери от учителското ежедневие - 3
трябва родителите да станат изведнъж добри и грижовни.
 Но най-чувствително Образованието ще прогресира след липсата на 
Примери от учителското ежедневие-4
Сексуалните изнудвания на началници към подчинени ще си останат "изолирани случаи", директорите ще се откажат от любовниците си-учителки, а виещите се кръшно по масите заляни педагожки ще се трансформират в някога недосънуван мираж.Дори предполагам с добро чувство към колегата Бабев, че без моите "Примери..." може и да текне топлата вода по съблекалните на училищните салони.
Знаете ли, от две години съм "в мир със себе си". В мир със себе си съм когато обикалям по поста през кристалната нощна тишина и слушам с наслада само  далечното ехо на идващия влак. В мир със себе си съм когато надул радио "Мелъди" в кабинката посред нощ, припявам на Джордж Харисън или Фил Колинс. В мир със себе си и дори щастлив, макар каталясал, се просвам сутрин на леглото и е безкрайно приятно да усетиш в просъница как жената или някоя от дъщерите те милва по главата и те завива грижовно.
В хармония със собствените си чувства вече казвам значително по-рядко "Не!" когато жените в къщи ми искат пари за нещо. А пък когато пръстите бягат по клавиатурата "мирът" прераства в надежда! Все се надявам, че с моите разкази, помагала, публикации, разработки доставям естетическо удоволствие някому  и  помагам на някое дете.
 Дори съм "в мир със себе си" когато безвъзмездно кръводарявам. /На бас, че 95% от учителите не са го правили от шубе и веднъж през живота си!/ Защото богаташът ще си купи необходимия брой мангали, а безсребреника като някой "смотан даскал" така и ще пукне без кръв поради липса на средства.
Но тъй и тъй ще се разделим, редно е да попитам: Вие, колеги и колежки /съдът реши в моя полза и "де юре" още се водя даскал!/ "в мир" ли сте със себе си?
Спокойни ли са душите ви след като по време на стачката общественото мнение заля учителите с помия? Без обществена подкрепа и с предателството на синдикатите най-масовия и продължителен протест в България се превърна в "Хроника на една предизвестена смърт", това радва ли ви?.
Мирни и спокойни ли са душите и съвестите ви, когато си затваряте очите за кражбите и беззаконията на директора в името на 20-30 лв. месечно от диференцираното заплащане? Клюките, клеветите, доносите практика ли са в "мирното" ежедневие на училището срещу дребни привилегии или просто да да направиш "мръсно" на другарчето? А не треперите ли нощем от предстоящите съкращения чрез т.нар. делегирани бюджети? И колко от вас не се мазнят и увъртат отсега около шефовете, за да не попаднат в "черния" списък на освободените? Впрочем, защо мнозинството предпочита анонимността и не вписва дори името си в личния профил на блога?
Приятни ли са ви циничните думи, посяганията, опипванията, сексуалните мераци на началниците? И може ли да си "в мир" със себе си ако ги претърпиш и им откликнеш със или без желание?
Може би приемате като "освобождаване на напрежението" буйните танци върху банкетните маси илеките забежки с колеги/колежки? Спокойно ли спите след тези "весели" нощи?  А вероятно на следващия ден учениците ви се подхилват и разнасят снимки от GSM-ите, които предпочитате да забравите?
Изпитвате ли професионално удовлетворение от часове като този в едно "нормално" столично училище?: http://www.vbox7.com/play:735489b8
Колегата е популярен "шемет", но обърнете внимание как се държат учениците с него! Ами подзаглавието на клипа  и коментарите да ви подсказват нещо?
Срещу всички тези въпроси, срещу трагичната истина за Образованието, Вие издигате като последна защита някакъв отминал, имагинерен, несъществуващ, отречен от обществото "професионален авторитет", в името на който за безобразията в системата трябва да се трайка. И ако някой наруши "омертата" бива заклеймен, а писанията му обявени за лъжливи, "гадни" и "нагли". Щом ви харесва така - бъдете щастливи! Но се питайте по-редовно: "Колко компромиси мога да претърпя, за да живея в мир със себе си?"