В мир със себе си
Докато някои от колегите пишат програми, проекти, меморандуми, други като мен - помагала, трети колежки откриха най-бързия начин Образованието да се оправи или поне да се подобри чувствително. Техният гений най-сетне намери виновника за неудачите на учителството - Светев и неговите постинги. Според разсъжденията им ако не им се обръща внимание въпросният субект /тоест на мен/ той ще престане да дразни себе си и другите с писанията си, ще постигне или не "мир в себе си" и няма да безпокои добрите учители в блога. В духа на споделените мъдрости и налаганата елементарна психоанализа предлагам постингите ми, посветени на образователната система направо да бъдат изтрити.Само така доброто име на системата и гилдията ще бъде подобаващо реабилитирано.
Когато изтриете Примери от учителското ежедневие
от училище ще изчезнат наркопласьорите, учителите няма да бъдат заплашвани и бити все по-редовно, учениците ще слушат образцово и прилично, без да пикаят по кошчетата.
Изтривайки Примери от учителското ежедневие - 2
като с магическа пръчка ще бъде изтрит и все по-разпространяващия се отчаян алкохолизъм сред преподавателите. Де да знаеш, без постинга може дори да изтрезнее и поредния директор-алкохолик, който "осмърдял стаята на ракия" по израза на дете 7-ми клас?
След изчезването от страниците на блога на Примери от учителското ежедневие - 3
трябва родителите да станат изведнъж добри и грижовни.
Но най-чувствително Образованието ще прогресира след липсата на
Примери от учителското ежедневие-4
Сексуалните изнудвания на началници към подчинени ще си останат "изолирани случаи", директорите ще се откажат от любовниците си-учителки, а виещите се кръшно по масите заляни педагожки ще се трансформират в някога недосънуван мираж.Дори предполагам с добро чувство към колегата Бабев, че без моите "Примери..." може и да текне топлата вода по съблекалните на училищните салони.
Знаете ли, от две години съм "в мир със себе си". В мир със себе си съм когато обикалям по поста през кристалната нощна тишина и слушам с наслада само далечното ехо на идващия влак. В мир със себе си съм когато надул радио "Мелъди" в кабинката посред нощ, припявам на Джордж Харисън или Фил Колинс. В мир със себе си и дори щастлив, макар каталясал, се просвам сутрин на леглото и е безкрайно приятно да усетиш в просъница как жената или някоя от дъщерите те милва по главата и те завива грижовно.
В хармония със собствените си чувства вече казвам значително по-рядко "Не!" когато жените в къщи ми искат пари за нещо. А пък когато пръстите бягат по клавиатурата "мирът" прераства в надежда! Все се надявам, че с моите разкази, помагала, публикации, разработки доставям естетическо удоволствие някому и помагам на някое дете.
Дори съм "в мир със себе си" когато безвъзмездно кръводарявам. /На бас, че 95% от учителите не са го правили от шубе и веднъж през живота си!/ Защото богаташът ще си купи необходимия брой мангали, а безсребреника като някой "смотан даскал" така и ще пукне без кръв поради липса на средства.
Но тъй и тъй ще се разделим, редно е да попитам: Вие, колеги и колежки /съдът реши в моя полза и "де юре" още се водя даскал!/ "в мир" ли сте със себе си?
Спокойни ли са душите ви след като по време на стачката общественото мнение заля учителите с помия? Без обществена подкрепа и с предателството на синдикатите най-масовия и продължителен протест в България се превърна в "Хроника на една предизвестена смърт", това радва ли ви?.
Мирни и спокойни ли са душите и съвестите ви, когато си затваряте очите за кражбите и беззаконията на директора в името на 20-30 лв. месечно от диференцираното заплащане? Клюките, клеветите, доносите практика ли са в "мирното" ежедневие на училището срещу дребни привилегии или просто да да направиш "мръсно" на другарчето? А не треперите ли нощем от предстоящите съкращения чрез т.нар. делегирани бюджети? И колко от вас не се мазнят и увъртат отсега около шефовете, за да не попаднат в "черния" списък на освободените? Впрочем, защо мнозинството предпочита анонимността и не вписва дори името си в личния профил на блога?
Приятни ли са ви циничните думи, посяганията, опипванията, сексуалните мераци на началниците? И може ли да си "в мир" със себе си ако ги претърпиш и им откликнеш със или без желание?
Може би приемате като "освобождаване на напрежението" буйните танци върху банкетните маси илеките забежки с колеги/колежки? Спокойно ли спите след тези "весели" нощи? А вероятно на следващия ден учениците ви се подхилват и разнасят снимки от GSM-ите, които предпочитате да забравите?
Изпитвате ли професионално удовлетворение от часове като този в едно "нормално" столично училище?: http://www.vbox7.com/play:735489b8
Колегата е популярен "шемет", но обърнете внимание как се държат учениците с него! Ами подзаглавието на клипа и коментарите да ви подсказват нещо?
Срещу всички тези въпроси, срещу трагичната истина за Образованието, Вие издигате като последна защита някакъв отминал, имагинерен, несъществуващ, отречен от обществото "професионален авторитет", в името на който за безобразията в системата трябва да се трайка. И ако някой наруши "омертата" бива заклеймен, а писанията му обявени за лъжливи, "гадни" и "нагли". Щом ви харесва така - бъдете щастливи! Но се питайте по-редовно: "Колко компромиси мога да претърпя, за да живея в мир със себе си?"
Когато изтриете Примери от учителското ежедневие
от училище ще изчезнат наркопласьорите, учителите няма да бъдат заплашвани и бити все по-редовно, учениците ще слушат образцово и прилично, без да пикаят по кошчетата.
Изтривайки Примери от учителското ежедневие - 2
като с магическа пръчка ще бъде изтрит и все по-разпространяващия се отчаян алкохолизъм сред преподавателите. Де да знаеш, без постинга може дори да изтрезнее и поредния директор-алкохолик, който "осмърдял стаята на ракия" по израза на дете 7-ми клас?
След изчезването от страниците на блога на Примери от учителското ежедневие - 3
трябва родителите да станат изведнъж добри и грижовни.
Но най-чувствително Образованието ще прогресира след липсата на
Примери от учителското ежедневие-4
Сексуалните изнудвания на началници към подчинени ще си останат "изолирани случаи", директорите ще се откажат от любовниците си-учителки, а виещите се кръшно по масите заляни педагожки ще се трансформират в някога недосънуван мираж.Дори предполагам с добро чувство към колегата Бабев, че без моите "Примери..." може и да текне топлата вода по съблекалните на училищните салони.
Знаете ли, от две години съм "в мир със себе си". В мир със себе си съм когато обикалям по поста през кристалната нощна тишина и слушам с наслада само далечното ехо на идващия влак. В мир със себе си съм когато надул радио "Мелъди" в кабинката посред нощ, припявам на Джордж Харисън или Фил Колинс. В мир със себе си и дори щастлив, макар каталясал, се просвам сутрин на леглото и е безкрайно приятно да усетиш в просъница как жената или някоя от дъщерите те милва по главата и те завива грижовно.
В хармония със собствените си чувства вече казвам значително по-рядко "Не!" когато жените в къщи ми искат пари за нещо. А пък когато пръстите бягат по клавиатурата "мирът" прераства в надежда! Все се надявам, че с моите разкази, помагала, публикации, разработки доставям естетическо удоволствие някому и помагам на някое дете.
Дори съм "в мир със себе си" когато безвъзмездно кръводарявам. /На бас, че 95% от учителите не са го правили от шубе и веднъж през живота си!/ Защото богаташът ще си купи необходимия брой мангали, а безсребреника като някой "смотан даскал" така и ще пукне без кръв поради липса на средства.
Но тъй и тъй ще се разделим, редно е да попитам: Вие, колеги и колежки /съдът реши в моя полза и "де юре" още се водя даскал!/ "в мир" ли сте със себе си?
Спокойни ли са душите ви след като по време на стачката общественото мнение заля учителите с помия? Без обществена подкрепа и с предателството на синдикатите най-масовия и продължителен протест в България се превърна в "Хроника на една предизвестена смърт", това радва ли ви?.
Мирни и спокойни ли са душите и съвестите ви, когато си затваряте очите за кражбите и беззаконията на директора в името на 20-30 лв. месечно от диференцираното заплащане? Клюките, клеветите, доносите практика ли са в "мирното" ежедневие на училището срещу дребни привилегии или просто да да направиш "мръсно" на другарчето? А не треперите ли нощем от предстоящите съкращения чрез т.нар. делегирани бюджети? И колко от вас не се мазнят и увъртат отсега около шефовете, за да не попаднат в "черния" списък на освободените? Впрочем, защо мнозинството предпочита анонимността и не вписва дори името си в личния профил на блога?
Приятни ли са ви циничните думи, посяганията, опипванията, сексуалните мераци на началниците? И може ли да си "в мир" със себе си ако ги претърпиш и им откликнеш със или без желание?
Може би приемате като "освобождаване на напрежението" буйните танци върху банкетните маси илеките забежки с колеги/колежки? Спокойно ли спите след тези "весели" нощи? А вероятно на следващия ден учениците ви се подхилват и разнасят снимки от GSM-ите, които предпочитате да забравите?
Изпитвате ли професионално удовлетворение от часове като този в едно "нормално" столично училище?: http://www.vbox7.com/play:735489b8
Колегата е популярен "шемет", но обърнете внимание как се държат учениците с него! Ами подзаглавието на клипа и коментарите да ви подсказват нещо?
Срещу всички тези въпроси, срещу трагичната истина за Образованието, Вие издигате като последна защита някакъв отминал, имагинерен, несъществуващ, отречен от обществото "професионален авторитет", в името на който за безобразията в системата трябва да се трайка. И ако някой наруши "омертата" бива заклеймен, а писанията му обявени за лъжливи, "гадни" и "нагли". Щом ви харесва така - бъдете щастливи! Но се питайте по-редовно: "Колко компромиси мога да претърпя, за да живея в мир със себе си?"
Светльо, не съм съгласна с обобщенията, които правиш. Ако имаш на някого да казваш нещо, моля те обърни се персонално към него, защото така излиза, че всички ни слагаш под един знаменател. Също така, ако някой може да изтрие постингите ти в „Образование”, това съм аз, но не ми минавало през ума да го правя. Напротив – смятам, че трябва да се говори откровено по всички въпроси, но да си откровен, не е достатъчно. Трябва и да си обективен. Тоест да виждаш нещата в тяхната пъстрота и цялостност. Съгласна съм, че трябва да се дава гласност на случаите, описани от теб, но това все пак не означава, че те са достатъчни, за да се изгради вярната картината на българското образование. Няма да сме обективни, ако гледаме само грозната страна на нещата. Все пак в училищата работят и достойни хора, които заслужават да бъдат забелязани и да бъде писано и за тях.
Куини, страшно добра приятелка си и прекрасен човек, тъй че приемам несъгласието ти с уважение. Но ме изкушаваш да дам близък пример. Една начална учителка преди година и половина беше ужасена от колежките си. При събирането на първи клас /деликатен момент на всеки 4 години!/ нейните колежки и конкурентки за деца се държали гадно. Разпространявали слухове сред родители, че видите ли била ненормална, неадекватна и т.н. Колежката е достатъчно добра специалистка и въпреки клеветите събра паралелка. Успокои се. Позабрави подлостта. И днес моите обобщения за учителите и се виждат прекалено черногледи.
А съвсем сериозно, ще ти се обадя да поизчистим някои от ненужните постинги в блога ми. В състояние ли си да ми делегираш права сам да правя това?
Не, не идеализирам охранителският занаят. Писах нееднократно за недоспиването и за факта, че без нищо пари не дават никъде. Освен това отбелязах, че и при нас има доносник, но само един - не като в училище!
Не смятам, че картината на учебния процес е далеч от реалността. Нали я преживявах последните 5 години учителство, а работите стават още по-проблемни. Пък и с истински примери и случки трудно може да очертаеш несъществуваща действителност.
Но благодаря за добронамерения диалог и казаните истини.
А сериозно, ако нещо наистина се е случило, защо да не бъде написано? И защо финал? Много хора харесват постингите ти, така че ще съжаляват, ако се оттеглиш. Но аз все още мисля, че тези морални издънки, които си илюстрирал с фактите от постингите ти, са все пак общочовешки, а не образователен феномен. Представи си трудов колектив само от жени, който например се занимава с телефонна централа, или с администрация (имам предвид конктерни примери), с шеф мъж: и той може да злоупотребява с поста си, ако е такъв човек, без връзка с естеството на работата.
Нели, не смятам да се "оттеглям", нито са ме засегнали отрицателните оценки, на които всеки има право. Още по-малко съм си измислял историите. Те са си точно от "учителското ежедневие", не съм работил в телефонна централа. Просто си задавам вечния въпрос: "Дали си заслужава?". Приех философски фактите, че с мен или без мен образованието заминава в "десета глуха", както и родното училище.
Смятам да отделя подобаващото време пред монитора на писането на поредното помагало, както и на сборника на bglog. Тук му е времето и мястото да кажа, че нещата напредват. И избраните автори трябва да чакат моите послания в пощата на блога.
Тъй че - до скоро! А с Куини ще се разберем по телефона, щом имейла в блога нещо заяжда.
Благодаря Ви swetew, че Ви има. Ние се нуждаем от такива като Вас, за да гледаме оптимистично, че все някога ще се оправим.