До самия край на песента

16 май 2006, 03:35 Публикувано в BgLOG | 0 коментара , 944 прочита
Категории: Поезия, Нещата от живота, Литература, Невчесани мисли, Култура и изкуство, Забавление, Любов, Ежедневие
Не се вини, виновни няма,
не ми е писано било
да бъдем с някой двама,
да шепна в нечие ухо
 

„Обичам те! Обичам те!” до края,
до самия край на песента,
в която влюбено живели двама,
напук дори на старостта.
 

Ха, и метафорите не подхождат,
как да те накарам да мълчиш.
Просто ме гушни и да не спорим,
самотата между нас в нощта пусни.