Върнете се към Начално образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Хайде със здраве. Извинявайте, че ви се намесих в диспута.
Относно слабите ученици. Те са такива и със и без оценки. За съжаление все още нямаме училища или паралелки за надарени деца, а всички са под един знаменател.Тези, които не могат или по скоро не искат да учат дърпат другите надолу. Мисля, че е крайно време да се извърши и такава реформа, а не всички да са еднакво умни и еднакво знаещи - това просто не е така и няма да бъде.
Учителите трябва да са максимално улеснени и освободени от административни задължения за да обръщат внимание на образованието на децата и на новостите, а те са много. Децата са будни и имат много информация.
А Стефанов колко е прав за учебниците. Никак не съм убедена, че в новите учебници няма да има същите неща и че материала ще бъде представен по по-достъпен начин. Пак ще има луди майки, изкарващи още едно основно образование покрай децата си, докато обяснят кой цар, какво е направил и защо е водил само назованата битка в само назованата година. За какво надграждане става въпрос, когато учиш наизуст неща които не са ти ясни защото ще започнат да ти ги обясняват догодина, а някога по-нататък в годините ще стигнеш до края на битката.
Писах много и ви благодаря за търпението, но съм на ръба от цялото това безобразие, дори и като майка, а не като учител. Предполагам че при вас положението е още по-....
Напълно подкрепям това мнение. Смятам, че позитивния подход в педагогическата практика на етап начално образование е:
Учителите трябва непрестанно да убеждават учениците, че знанието, а не оценките е целта на училищната работа.
Да се избягва използването на силно конкурентна система за оценяване и стимулиране.
Задачите да са оптимално трудни, че да са предизвикателство, да имат смисъл и да са свързани с реалния живот.
Този подход формира в учениците цели за овладяване, а не за представяне. Така учениците ще възприемат учението като натрупване на компетентност и умения и при провал или трудности ще повишават своята мотивация за успех.
Не мисля, че авторитета на учителя зависи от това дали той пише или не оценки.
По въпроса, какво точно трябва да направят учителите, за да формират у учениците виждане, че знанието е цел, предполагам, че се учи в педагогическия университет, но ще се опитам да Ви дам някои насоки.
Т.е за да съм мотивиран да направя нещо, трябва да съм преценил, че ще успея да го направя и това, което ще постигна да е ценно за мен. А това, уважаеми Стефанов, се постига най-ефективно с позитивни подкрепления, но не е добре и да се прекалява, разбира се, трябва да има баланс. Страхът и стреса карат децата да търсят психологическо бягство от ситуацията.
Изисква се изключително постоянство, но за да се посветите на професията учител, предполагам сте се запознали от самото начало, колко трудна и отговорна е ТЯ.
Ученето е труд за деца. Затова не може без оценки. Как да се ориентира малкият човек, че усилията му дават някакви резултати и докъде е стигнал напред към целта, която началният учител му е обяснил подходящо за върастта му (аз напримар не мога добре да обясня на 7 годишен какви важни нови неща ще може ако научи... това си е нещо между наука и изкуство, затова с основание е отделна специалност).
Може би трябва да се помисли за цял комплект критерии и сигурно ще ви е по-удобно в по-широка скала до 20 или до 100. Но скалата е по-малък проблем. Според мен не се отделя достатъчно внимание на обясняването на критериите за оценка. А това е много важно - детето да разбира оценката си. И ако в начален етап проблемът е до голяма степен компенсиран от авторитета на класния, с когото децата имат близък и постоянен контакт, след 5 клас започва катастрофата. Хем се сбълскват форнатлно с 6-7 различни учителя при които критериите за оценка са различни, хем вече никой не прекарва достатъчно време с тях, за да обясни, разясни или обсъди. Изобщо се чудя дали не трябва да се промени цялата идея за проф. квалификация на учителите и КАК се учат деца, да се учи първо и повече, отколкото НАУКАТА която ще им се преподава? Сега е обратното при всички освен при детските и началните учители. И това може да е едно от обясненията защо децата са по-мотивирани за работа в тези етапи на обучението. Не казвам единственото. Но според мен някак не е маловажно, защото учителите не/трудно работят в екипи, класните изнемогват от административна работа и след 4 клас - на много места само за 1-2 срока с неуместно "ранно разслояване" на добри средни и слаби се съсипва първата нероднинска общност на децата, която началните учители са отгледали - класа.
ПП. Твърдо съм ЗА повтарянето на първи клас. Тъпата мярка да се забрани няма нищо общо с нуждите на децата. Просто администраторите в системата трябва да си проветрят главите от страховете, че учителите ще оставят децата масово на поправки, за да си пълнят паралелките. Не че не се случва - но не съм виждала данни колко са случаите, така че който твърди, че е масово - да бъде така любезен да покаже защо и какво е направил по въпроса най-вече. А ако спрямо малък брой инциденти променяме целта на началното образование - просто сме необразовани кретени и ще сисипем на децата шансовете да се развиват.
Rosica Aleksandrova wrote : Аз пък мисля, че и от това зависи авторите на учителя. Останалото той си го е постигнал с работата си.
"Слушай и учи или ще ти пиша двойка". Вашите думи ми звучат точно така.
Един учител гради авторитет пред своите деца само като им показва и доказва , че е готов на всичко за тях..Че е готов да ги поощри, когато знаят и да им прости, когато не са се справили.Всяко дете в тази възраст , независимо от успехите си, има нужда да бъде погалено и насърчено.
Познавам чудесно и днешните и вчерашните деца.Отгледала съм три и покрай тях познавам още триста.Смея да кажа, че повечето от тях се справят повече от добре, но това очевидно не е благодарение на такива като вас.Учител, който пише за децата си "малки тарикатчета", мисля, че си е сбъркал професията.
Ако не ви се занимава с "тарикатчета" може да изберете друго поле за изява.
Когато се сблъскате с големите тарикати, тогава може би ще оцените невинните хитрувания на учениците.
Само че навън от държавната работа е трудно и много ветровито и вероятно ще си останете на топлото място, за да ругаете и "ограмотявате" безнаказано нашите деца.
Дори, когато те се правят от учители.
Коментарът ви е неадекватен и неуместен.
Твърдо съм за оценките!
Представете си, отивате на работа, 8 часа се занимавате с нещо, което може да е полезно или не. Работодателят ви няма право да ви уволни. Тази фирма до кога ще издържи на пазара? Е, на работника ще му е добре - ще си взима заплатата . Но докога? Разбира се, докато фирмата фалира. На всеки ученик трябва да се покаже по някакъв начин, положения труд достатъчен ли е, какво още трябва да направи, как да го направи...
В най-скоро време образованието ще се срине съвсем. Неизбежно е!
Вие съдите възрастните, но присъдата я излежават децата.
Вече съм сигурна, че сбърках........блога.Тук няма да намеря истината, защото учителите просто не я търсят.Когато някой сподели своята истина, те я изтриват.Пожелавам на всички весела ваканция.
И от къдепо дяволити, сте свалили тези ужасни светещи и шаващи цветя и венци, с които се поздравявате.
Щеше ми се и аз да сложа някой намигащ нарцис.
julia hristova wrote : Аз менажирам голямо производство и с удоволствие ще ви предложа работа.
С удоволствие чакам оферта.
Благодаря Ви!
Такива УЧИТЕЛИ са необходими на днешното училище!!! Подкрепям всяка Ваша дума!!!
Тинкър Бел, ето тук е законопроектът. Като имаш повече време през отпуската/ваканцията, можеш на спокойствие да провериш дали предлаганото съответства на твоята представа за предлаганото. На мен не ми се видяха да стоят така нещата, но може и да се заблуждавам. Оценките за поведение са "по предмет". Искам да видя родител, на който му връчват бележника с 1 пълна страница оценки за поведение, какво научава от "примено ...по БЕЛ", "има нужда да се поправи по ...химия" и т.н. Скалата е 3-степенна и това, че не са цифрови, никак не ги прави по-ясни, нито това че ще са по 12-14 броя за периода, когато учениците имат освен задачата да учат науки в училище още и товара на най-знаменателните физиологични промени в човешкия организъм през целия му живот. Ще ми се някак си времето посветено на - вписване на оценките за поведение, обобщаването им, анализа им и даването на 4-5 справки за тях към висшестоящите - т.е. не-помалко от 8 часа - учителите вместо за това да го прекарат с учениците в часове за личностно развитие и/или свободно обсъжане на поведение, конфликти, мирни начини за решаване на конфликти и пр. индивидуално или общностно развиващи дейности за децата.
А за след начален етап има едно "страхотно" предложение: децата "да преминават в по-горен клас с една двойка" (това в проекта). За да се "стресират по-малко" (това каза министърът, като обясни, че "психолозите имали много сериозни аргументи за това").
Някак си целият дух на законопроекта НЕ е в прилагането на по-съвършена система за оценяване, нито в промени на оценяването, които ще позволят да се регистрира напредък на детето или степен на придобити умения (не знания). Духът на законопроекта е да "отстрани някои от причините за недоволство на клиентите". Или поне аз така го усещам. И го смятам за неправилно.
ПП. Ето, че спешните промени (онези, които са били нужни според правителството да се направят за следващата учебна година) са вече добили форма на проект за ЗИД на ЗНП. Подготовката от 5 години - задължителна и изчистване на някои терминологични неуредици около "столово хранене" и "хранене" и "средищно училище". Има и мотиви и доклад. Много добра инициатива е да е публикуват заедно. Да видим сега в Прламента, как ще тръгне първата им присъща дейност по училищното образование. В Комисията по-опитните и по-компетентните н.представители са на опозицията. Дано да запазят дискусиите конструктивни, а не политикански.
"Тинкър Бел, ето тук е законопроектът. Като имаш повече време през ваканцията, можеш на спокойствие да провериш дали предлаганото съответства на твоята представа за предлаганото. На мен не ми се видяха да стоят така нещата, но може и да се заблуждавам.
А за след начален етап има едно "страхотно" предложение: децата "да преминават в по-горен клас с една двойка" (това в проекта). За да се "стресират по-малко" (това каза министърът, като обясни, ме "психолозите имали много сериозни аргументи за това"). "
А може би проблемът идва от това, че вашата професия изисква едно оценъчно отношение към децата, докато позицията на психолога, предполага подкрепа, емпатия, опит за разбиране ЗАЩО..... Тук е голямата пропаст в принципното различие на погледа към ученика.
Въпросът е в това, възможно ли е някак да се пребори човек с тези учители с 10,20,30 годишна практика,които все те гледат накриво и с недоверие.Най-лошото е когато трябва да им "даваш акъл" за нещо.
А най-огорчаващото е че учителите, уж са тези, които трябва първи интелигентно да осъзнаят, да разяснят проблемите на децата...Е, това в българското училище няма да се случи скоро, тъй като вече там работят едни изморени, изхабени, тесногръди хора/ извинявам се и се прекланям на 15% от учителското съсловие, според мен само толкова оцеляха.../ Но ние родители, 15% учители и психолози търпеливо и с усмивка, ще прокарваме нашия път...Трудно е, много, но нашата цел е здравето и усмивката на децата!!!
А това дава смисъл и сили в упоритата борба в училище!
Маги, не иронизирам, а цитирам. Затова има кавички. На представянето на закнопроекта нямаше психолози.
А преминаването с двойка (или каквото и да е и както и да изглежда оценката за непокрит образователен минимум), не е добре нито от психологическа нито от образователна гледна точка. Децата с обучителни дефицити СЕ чувстват изолирани сред съучениците си и ИМАТ задълбочаващо се усещане за несправяне, независимо с колко емпатия, може да ги обгради психологът извън учебните часове.
ПП. Работя с психолози. Които работят с травмирани деца, занемарени деца (с безотговорни родители) и деца без родители. Прилагат професионални стандарти за работа, които далеееч надхвърлят емпатията. Тя е просто базисното условие за психологическа подкрепа - т.е. не подлежи на обсъждане. Не е крайната цел. Дано и това да не приемате като ирония.
За и против оценките в началния курс
Значи сме на едно мнение в крайна сметка - проблемът с оценките не е че ги има, а от какво измерване са резултат. Следователно и решението не е да ги няма, а да се направи системата за оценяване такава, че да е достатъчно цялостна и крайният и вид да може да обхване цялостното развитие и напредък на детето. Къде точно беше противоречието и къде точно беше неуместното "иронизиране", така и не разбрах. Ако можехме по-малко да се подозираме в злонамереност само защото сме различни хора сигурно отдавна щяхме да сме принудили политиците си да не подминават образованието като приоритет.
Светъл професионален празник на всички учители! И дано от това, че го направихме национален да тръгне едно концентриране на подкрепата на всички граждани за великото приключение на образованието на децата на България.
ПП. За мен лично 24 май е Професионалният ви празник
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...