Идеи за развиване въображението на децата

Без да съм педагог, като всеки нормален човек съм се замислял как бих възпитавал един ден децата си. Между другото искам да отбележа, че съм от онези хора, след които деца и кучета вървят на глутници. Даже съм имал случаи в болницата малки деца да спират да плачат след инжекция и да почват да се смеят само като им кажа "здрасти", така че се чувствам донякъде квалифициран да изказвам мнения :)

Та за въображението. На първо място трябва да се ограничи телевизията, Интернет и игрите. Например, бих насърчавал децата си първо да прочетат книгата, да ми разкажат как си представят героите и обстановката, в която те действат, и след това да гледат филма. Така ще видят колко по-вълнуващ е света, който те си създават, в сравнение с натрапения наготово. Мисля също че е добра идея да им се дават някои по-сложни задачи (например да измият колата... защо да не съчетаем полезното с приятното?), без да им се дават инструкции. Цялата задача би могла да се представи под формата на игра, като покрай забавлението ги научи да мислят аналитично и да откриват свои решения на проблемите. Сложността на задачите може да се увеличава постепенно според възможностите и напредъка на детето.

Друго. Бих отбягвал прекалено сложните играчки. Коментарът на Ела за децата й и кашона ми припомни с какво съм си играл -- десетина малки колички (от малък обожавам колите, затова и станах шофьор :) ) и какви ли не подръчни материали от рода на ролка изолирбанд и две празни саксии, с които три месеца си играх на боклукчия. Също така хващах булонката и премятах през рамо закачалка, вързана на парче канап със забит пирон за спусък (тя трябваше да символизира автомат) и си представях че съм граничар.

И не на последон място, бих проявявал интерес към фантазиите на детето си, за да види че неговото въображение има значение. Предполагам, че би реагирало положително на произтичащата от родителския интерес стимулация. Когато каже например, че "чимшира е озъбен" ще го попитам защо мисли така, страх ли го е, и т.н.

Нека малко поразсъждаваме, иначе всеки практик би привел поне десетина примера, с които си служи в различни моменти от работата си. Нали за да се развива каквото и да било, трябва да стъпи на нещо, да се базира на някакъв опит, колкото и минимален да е той (в случая с нашите предучилищници), така че самото четене малко остава на заден план, като моля да се отчете, че и за мен това си е номер едно за развиване на въображението. Мисля, че отначало най-важното е ролята на възрастния - какво ще поднесе - дали ще преразказва приказка, ще съумее ли да съчетае изразителното четене с театралното изкуство, за да постигне максимално добър ефект?...Методиката изисква да се следва един определен път, водещ началото си от четенето, преминаващ през преживяването чрез драматизацията. Разбира се, свободата да се определя кое след кое ще следва и възможността да се преплитат е онова ефирно разковниче, което бяхме мечтали да може да се случва в работата ни. Нали за да можем да сме полезни на децата и в това отношение, самите ние трябва да сме разкрепостени, да сме волни. За себе си съм приела, че нищо, ама наистина нищо не може да ме накара да правя какъвто и да е компромис, който би бил в ущърб точно на този полет на детското въображение.

Идеи...например: игри от типа на "Какво би станало, ако...?", предложения за край на приказка, явяване на нов герой, салата от приказки; всички видове изобразителни дейности - и живописта, и графиката, и моделирането, и апликирането; всички конструктивно-технически дейности; :) добрите стари сюжетно-ролеви игри; всички самостоятелни игри на децата, в които участваме може би като съиграчи или като наблюдатели-помощници...Каквото и да правим, мисля, че най-важното е да не пречим, ако поне не помагаме на детето да върви смело по своя път и да открива.

ЗДРАВЕЙТЕ!!!

Първо искам да Благодаря на  shelly за препратката към моята публикация и за интереса към нея. Радвам се, че тя предизвиква дискусия и във Вашата общност. За мен това е ЧЕСТ!!!  Надявам се да се получи интересен диспут.

Тъй като тази година ще водя първи клас, първо с Вас ще споделя една моя идея, която все още е проект. Това е игра, която съм нарекла "Нещотърсачи"/ досещате се откъде съм взаимствала името/. В обувката на Пипи, която не е от най-подредените деца и обикновенно незнае къде я е оставила, е поставено нещо /Буквичка, Цифра, Картинка или някакъв предмет..../. Намирайки го, децата дискутират по него, развихряйки своето въображение. След това могат да направят картини, апликации, комикси и каквото се сетите от своите истории. Предвиждам и награди - приз "Нещотърсач на седмицата" /критериите ги обмислям/.

Това както писах все още ми е сурово в главата, надявам се с вашата фантазия и помощ да го доразвием....

БЛАГОДАРЯ!!!

Добре дошла, antoineta! Наистина идеите ти отговарят на най-съвременните възможности за интерактивно обучение. На мен лично много ми харесват. По повод на нещотърсачите - в трета група, запознавайки се с азбуката, определихме седмица навсяка буква. Децата влязоха в ролята на нещотърсачи - трябваше да изнамерят в къщи нещо, започващо със съответната буква, да го донесат и да разкажат на децата за него. Получиха се страхотни неща. Ще се опитам да направя част от тях на презентация и да ви ги покажа.В предучилищна група нещо търсачите ще правят вече проекти на подобен принцип.

СТРАХОТНО!!!

Идеята, работата да продължи и в къщи, направо е великолепна. Така и родителите ще могат да се включат. С нетърпение очаквам презентацията ти,  shelly.

РР: Благодаря за оценката на моята работа! Радвам се, че намерих съмишленици!!!  

Е, най-после успях. Не съм много спец по техниката - или снимките са ми големи, или забравям какви са опциите на програмата за правене на презентациии..абе, изобщо. Е, хубав, лош, резултатът е налице - презентацията е в началото на поста - иначе не мога да я кача.

Възхитително!

 Просълзих се докато гледах усмихнатите и вдъхновени лица на дечицата от твоята група. Ти си новатор в истинския смисъл на думата!!! Ще взаимствам твоята идея за моите първокласници. Между другото, пусни я като пост в общност "Начално образование" предполагам, че ще бъде прегърната от много колеги.

Опиши я и я представи на педагогически форуми. Това си заслужава да бъде видяно!!!

АПЛОДИСМЕНТИ ЗА Shelly! И мн., мн.цветя!

Shelly, 

хареса ми много презентацията ти! {Само не разбрах защо накрая характеризираш ученето като "скучно" :)?}

По темата за развитие на детското въображение: съгласна съм, че за това най-много допринася четенето. Дори детето да не може да чете само, добре е поне 15-ина минути на ден някой възрастен да му чете. Така то разбира, че щом мама отделя всеки ден време за това, то е нещо важно.
Заедно с това са изключително важни разговорите. Т.е ако детето пита, винаги трябва да му се отговаря; да му се задават въпроси, да се провокира интелигентността му и вроденото му любопитство към света.

Ако детето е научено да разговаря, да задава въпроси, то лесно може да мисли самостоятелно, не са му нужни скъпи и убиващи въображението играчки, за да се забавлява...  То може да създаде свят, който е невероятен с образите си и безграничността на възможностите в него. Въображението е най-мощният инструмент и най-силното ни оръжие, едно от нещата, които са направили от маймуната човек.

Много Ви благодаря за отзивите - наистина е приятно да чуеш оценка за труда си. Нямате представа какво забавление е този начин за изучаване на нещата - той дава възможност не само за запознавне с буквите; дава възможност за укрепване самочувствието на децата, защото е свързан с презентиране на събраната информация пред цялата група деца; развива любознателността в процеса на събиране на материалите; развива уменията за разказване и не на последно място не ограничава по никакъв начин детската индивидуалност - който има предмет - носи, който няма предмет - просто го рисува, който обича движенията -изиграва думата. Случаите с микроскопа и тортата са уникални - в първия беше донесен истински микроскоп от родителите и децата имаха възможност да наблюдават живота в капчица вода, крилце от муха и още невероятни неща, да видят истинско лабораторно облекло и да разберат за какво служи всъщност микроскопа; Тортата - самостоятелно правене на торта от дете, с всички обяснения за продуктите, с помирисване на ароматите, с показ на технология и най-накрая с истинско ядене. Искам да споделя и това, че в началото се носеха по около 5 до 10 неща за всяка буква на седмица, а към края на годината те станаха по над 20 - децата се мотивират от постиженията на другарчето си да търсят още и още, за да представят Нещото с повече думи и по по-интересен начин. Да не говорим за ползата от това, че родителите са преки участници в цялата тази подготовка и са наясно не само с вълненията, но и с достиженията на детето си.

   Но, стига толкова. Ще се радвам, ако и други споделят своите открития за развиване на въображението и креативността.

Шели, пак те подканям. Разработи тази идея, методически я аргументирай, опиши опита си и я представи пред публика. Това е труд, който трябва да бъде видян и оценен.

Здравей, Шели!

     Изглежда, че ми трябваше малко време, за да осъзная това, което ни предлагаш.Всичко е мн.перфектно - и като замисъл , и като реализация. Затова се присъединявам към апела на Антоинета - ПУБЛИКУВАЙ! Ще намериш своята аудитория- нека всички се почерпят от опита ти!

    Лежа си снощи аз и мисля - добре, де, и аз скоро ще бъда в ІІІгр. и ще започнем с ограмотяването. Ще включа домашното + съдействието на родителите и....Веднага ми хрумна и друго. Децата от моята гр. много обичат DVD филмчетата (че кое дете не ги обича?!) и всеки ден носят от дома разни такива. Наближи ли обяд, по-точно регламентираната почивка на г-жата и настава една- кой, какъв филм носи и кой точно ще гледат. Та, моето отпускарско мозъче реши -нова дом.работа.

През седмицата, в кочто ще изучаваме даден звук(буква), освен предметите от дома да носят филмчета- заглавията на  които започват със същия звук. Г-жата ще записва примерно в тефтер всички филми ,които са изгледали дотогава и в следоб. моменти ето ти една ДИ -,, Кажи, кажи филм, започващ със звука Т" примерно. Играта за нас е толкова позната, че няма защо да я описвам. На следв. ден продължение на ДИ - ,,Състави изречение със заглавието на филма...." и още мн.др.подобни игри.

И друго, което ми хрумна - всеки месец или пък накрая на уч.год.(ще реша по-късно) всяко дете да получи грамота за активно участие с дом.работа. Пак се хващам за Т ----Т като Тарзан. Навсякъде имаме по един Тарзан, този които все се катери по дърветата в двора на ДГ, по оградите...

Пак се развълнувах и пиша малко хаотично. Простете ми, моля!

В главата ми е вече такова чудо. Нямам търпение, искам да видя мойте сладури от групата.

А, да! И тъй като работя и по въпроса за сайт на групата се сещам, че там пък предварително могат да бъдат запознати родителите с кои звукове ще работим през месеца. Ако някое дете забрави - справка сайта!

Спирам вече, че мойте момчета ме дърпат от стола. Надявам се, че скоро и др.потребители ще се включат по темата.

   Шели, още веднъж - БЛАГОДАРЯ за споделеното и СМЕЛО НАПРЕД! Ние сме след теб! Стискам палци!

   С огромно уважение към теб и труда ти: marq_4  

Благодаря! Начинът на работа и идеята за приемствеността между първа и предучилищна група вече съм го описала - статията е публикувана в сборника от Първата национална среща по предучилищна педагогика в Ловеч. Ето, прикачам статията, за тези които се интересуват:  Moduli na vzaimodeistvie ekip-semeistvo.doc

Пак се намесвам. Всичко това ми напомни колко ме е яд още, че не бях и аз в Ловеч. Но догодина......там съм! Още веднъж - сърдечни благодарности за споделения опит!