Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
искаха да се качат на главата му, бяха мечтатели,а той се почеса...чу се звън на камбанаи всички останахме неми – без трима приятели
- Добър вечер! Сержант Хърсов – каза насечено крайпътния полицай – документите за проверка!
- Добър вечер! – отвърна шофьора и подаде цялото си тесте карти.
- Не само вашите, на всички пътници!
На задната седалка пътуваше една симпатяга, която очудено се засмя, подаде и своите, а третия пътник, една шматка, източи врат към прозореца, от страната на сержанта, сви рамене и се усмихна: - Аз нямам документи...
- Как така нямате документи?
- Ами забравих...
17/12/06
Пренесох багажа, пренесох себе си
минах на пръсти по моста
без очаквания, без сценарии,
нека нещата сами се случват.
Изтръпвам: да видя теб,
да те прегърна, да се разтопя!
15/12/06
Ранени сме и тримата...ти знаеш
и всеки носи своя камък на врата си.
Ти беше, ти си, ти ще бъдеш
най-нежното за мен създание.
Как искам да се върна у дома си!!!
Със теб да идем някъде далече
сред хора нежни и различни.
Че ако не съм себе си, коя съм тогава? Аз съм онази мечтателка, която възприема света като емоции. Не се старая да помня имена, дати, събития, сюжети – помня усещанията си. Сънищата ми са пълни с цветове, не с действия. Работя за хубавите моменти с хората, за удоволствието, че съм свършила нещо полезно, а не просто за пълнене на празни джобове. Мечтая за пътешествия и случайни срещи със странни хора по пътя, не за кариера, не за понеделник-петък...