СТРАСТ

28 юни 2009, 08:53 Публикувано в Поезия | 5 коментара , 384 прочита
Категории: Любовна лирика
Ключови думи: страст, буря

Как те чаках, за дъжд закопняла
и преплитах изтръпнали пръсти!
Като риба на сухо се мятах.
А сърцето ми, как не се пръсна!

Като буря изви се над мене
и копнежите диво погълна.
Сред пороя крещях изумена,
поразена от любовните мълнии.

28.06.2009

RSS за коментари Коментари

# | от Valiata на 28 юни 2009, 10:57

Ето това вече е нещо много по-добро. И никакви ремисии! Трябва да си има болчица. Нека да има мълнии, нека да има страст, нека и дъждът да те мокри, нека и копнежите винаги да са с теб. А сърцето ще издържи, трябва да издържи, защото...

...без да падаш сред светлина или мрак,

ще узнаеш ли какво е това болка?

Политаш и падаш, препънал се в крак –

това е то човешката болка.

# | от pestizid на 02 юли 2009, 12:57

Благодаря отново, Valiata. Мисля, че ремисиите са необходими, стига разбира се да няма повторни активирания. Не съм си помисляла, че мога да звуча толкова медицински. :)) За болката съм съгласна, че е нужна, защото както пише Дамян Дамянов: "Не вкусил от соленото на сълзите, как бих усетил сладката усмивка?" Макар че понякога наистина е много трудно. Или поне така изглежда.

# | от Сечко на 03 юли 2009, 10:17

http://vbox7.com/play:4daa617a

# | от pestizid на 04 юли 2009, 03:34

Сеч, а къде са ми гръмотевиците? :)))

# | от Сечко на 05 юли 2009, 12:42

На раздяла грамотевичната буря

чувствата си спира да притуля...

:) Няма гръмотевици, само дъжд като за световно :)

Нямате права да коментирате тази публикация.

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

СТРАСТ

RSS за коментари Коментари

Приятели