Ето това вече е нещо много по-добро. И никакви ремисии! Трябва да си има болчица. Нека да има мълнии, нека да има страст, нека и дъждът да те мокри, нека и копнежите винаги да са с теб. А сърцето ще издържи, трябва да издържи, защото...

...без да падаш сред светлина или мрак,

ще узнаеш ли какво е това болка?

Политаш и падаш, препънал се в крак –

това е то човешката болка.

Благодаря отново, Valiata. Мисля, че ремисиите са необходими, стига разбира се да няма повторни активирания. Не съм си помисляла, че мога да звуча толкова медицински. :)) За болката съм съгласна, че е нужна, защото както пише Дамян Дамянов: "Не вкусил от соленото на сълзите, как бих усетил сладката усмивка?" Макар че понякога наистина е много трудно. Или поне така изглежда.

http://vbox7.com/play:4daa617a

Сеч, а къде са ми гръмотевиците? :)))

На раздяла грамотевичната буря

чувствата си спира да притуля...

 

 

:) Няма гръмотевици, само дъжд като за световно :)