СТРАСТ | Поезия

Как те чаках, за дъжд закопняла
и преплитах изтръпнали пръсти!
Като риба на сухо се мятах.
А сърцето ми, как не се пръсна!

Като буря изви се над мене
и копнежите диво погълна.
Сред пороя крещях изумена,
поразена от любовните мълнии.

28.06.2009

Тагове

страст (2)

буря (2)

Категории

Любовна лирика

Коментари

ValentinPetrov преди 16 години и 10 месеца

Ето това вече е нещо много по-добро. И никакви ремисии! Трябва да си има болчица. Нека да има мълнии, нека да има страст, нека и дъждът да те мокри, нека и копнежите винаги да са с теб. А сърцето ще издържи, трябва да издържи, защото...

...без да падаш сред светлина или мрак,

ще узнаеш ли какво е това болка?

Политаш и падаш, препънал се в крак –

това е то човешката болка.

pestizid преди 16 години и 10 месеца

Благодаря отново, Valiata. Мисля, че ремисиите са необходими, стига разбира се да няма повторни активирания. Не съм си помисляла, че мога да звуча толкова медицински. :)) За болката съм съгласна, че е нужна, защото както пише Дамян Дамянов: "Не вкусил от соленото на сълзите, как бих усетил сладката усмивка?" Макар че понякога наистина е много трудно. Или поне така изглежда.

pestizid преди 16 години и 10 месеца

Сеч, а къде са ми гръмотевиците? :)))

se_chko преди 16 години и 10 месеца

На раздяла грамотевичната буря

чувствата си спира да притуля...

:) Няма гръмотевици, само дъжд като за световно :)