Върнете се към Поезия | Профил | Публикации
всички ключови думи
***В полето по изгрев бера комунига
и сплитам от нея омайно венче.
С мълчана вода ще наплискам лице
та слънцето в мойте очи да намига.
От слънчево цвете наричам ти китка
и бързам със нея коси да заплитам.
И тичам към тебе, и нищо не питам...
Разплитат очите ти моите плитки.
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...