***

В полето по изгрев бера комунига

и сплитам от нея омайно венче.

С мълчана вода ще наплискам лице

та слънцето в мойте очи да намига.

От слънчево цвете наричам ти китка

и бързам със нея коси да заплитам.

И тичам към тебе, и нищо не питам...

Разплитат очите ти моите плитки.