Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
Може и да не го четете до края, понеже това е просто моя мисъл за ежедневието и разни неша,който ме объркват и в същото време ми дават стимул и донякъде воля да продължа напред
Първо ще представя малко биографични данни за автора и интересни факти от историята на самото произведение:
напред към мъглата,все напред
надалеч от светлината, запътила съм се
незнайно как , незнайн и защо към неизвестното се стремя.
Не винаги силата се вижда(мусколи), понякога тя е скрита и това я прави още по-опасно оръжие, поради факта че не предполага? че тя съществува. Затова всред историята както на моя любим ?сток така и на Европа има доста жени останали в исторрията със своята борбеност- като войни. а момичето на картинката доколкото вийдам и съм запозната е застанало в "мабу" комбинирано с рацете-стационарна позиция, може да бъде и част от форма.
Да обичаш без да искаш,
да обичаш без да молиш,
да обичаш без да търсиш,
да обичаш без да говориш,
Да бъдем честни и да си признаем, самото образование е доста объркано и в голяма шаш и паника- учители правят стачки, ученици фалфицират бележки, връзки и корупция навсякъде, "парашутисти" или всякакъв вид "набутани ученици". Смяна всяка година на учебните планове- аз не съм учила по този учебник, ти пук не знаеш този дял. навсякъде общото е еднакво , а нюансите различни. продължава да има нападки и разделения- не можеш това, тогава не си
Когато утро дойде
и златно слънце навън заблести.
"Добро утро" ти кажи
Погледни ме, да се запознаем - Ро?оглавко. Всеки ден ставам от леглото и с гребена срещи нямам. Мъниче малко и странно съм си, идвам веднага щом тъжно, скучно или самотно ти е. Хей ти не бягай, ей сега ще те настигна и ще те сгъделичкам... Да, много обичам аз да си играя и приятел верен ще ти бъда, само усмивчицата искам ти в замяна и с мен да си играе?, недей ме забравя....
И така след много, много мислене и колебание дали да участвам или не, както и вдъхновена от Музата си (далечната мечта) и същевременно разкъсвана от страхове и комплекси, седнах и започнах да пиша. Писах, писах, забравях какво пиша, захвърлях написаното и започвах от начало, написах може би една дозина начала и действия, нито едно от което не ми се струваше достатъчно силно или достатъчно стойностно да го прочета самата аз, камо ли някое д