страховете събуждани от създаването на изкуство.

И така след много, много мислене и колебание дали да участвам или не, както и вдъхновена от Музата си (далечната мечта) и същевременно разкъсвана от страхове и комплекси, седнах и започнах да пиша. Писах, писах, забравях какво пиша, захвърлях написаното и започвах от начало, написах може би една дозина начала и действия, нито едно от което не ми се струваше достатъчно силно или достатъчно стойностно да го прочета самата аз, камо ли някое дете. Писах приказка - голямо вълнение и едновременно толкова идеи и толкова отклонения, представих си как пред мен са дечицата и какво точно трябва да им кажа, така че да покажа същността на живота, да ги поуча нещо, а и да бъда самата себе си. Почти се бях отказала да пиша, само си навивах на пръста каква глупост ли ще напиша. Бях се отказала и в петък вечерта след като стоях до късно и писах цял ден на компютъра, четох и кой знае още какви глупости, най-накрая угасих тази машина. Беше време да лягам и лежах, не можах да заспя, кой знае какво често ми се случва. Тогава неочаквано ми дойде сюжета на приказката - чух си приказката в главата, казах си: “Прекрасно, ще я напиша". Бях доволна от себе си още преди да съм видяла направеното произведение. Все едно стоеше пред мен напълно завършено. Сутринта станах и веднага започнах да пиша, нямах търпение да стане или сестра ми, или майка ми, за да им го прочета. Но ежедневието ме завлече и аз не го прочетох на никой, вместо това аз реших вчера да го напиша и на компютъра. Написах го след като се върнахме от лозето. Нямаше пак на кой да го прочета, завърших я в два през нощта! И днес реших да я прочета и да я пратя. След като я прочетох на сестра ми, която бе чувала само отделни откъси, тя бе първата, която ме подкрепи (даже мога да кажа, че и леко ме принуди да си я пратя, че е супер, още се колебаех да я пратя ли или не). Милата ми сестра стоя над главата ми до момента, в който натиснах копчето, с което приказката се изпрати. Е, оставам с надеждата, че тя все пак е дете и разбира от приказки. Не зная какво ще стане, но със сигурност зная че тази приказка ми донесе голяма радост и събуди доста страхове и комплекси.

И в заключение на тази "приказка" ще отбележа за всички, които си мислят че лесно се създава нещо и че и те могат същото, нека да се опитат да го направят и да не се отказват. Така ще осъзнаят колко голямо удоволствие носи създаването и направата на нещо от самия теб, както и колко страхове предизвиква показването му пред света, било то и пред най-близките хора.