Магьосникът от Оз - ПЪРВИТЕ ТРИ СЦЕНИ!

АКТЬОРСКИ СЪСТАВ:

разказвач - joneff
Дороти от Канзас - Malkata feq
леля Ем - momo
чичо Хенри - The Maker
Северната магьосница - Eowyn
Плашилото - Ace Coke

разказвач:
Сред безкрайните поля на щата Канзас живее момиченцето Дороти със своите обични чичо Хенри, леля Ем и малкото кученце Тото. Фермата им не е голяма, но е достатъчна за трима. Днес е денят е слънчев, както обикновено. Дороти играе някъде с Тото, а чичо Хенри свири на устна хармоника, ето, под онова дърво...

 /Появява се леля Ем иззад простора./

Леля Ем:
Господи, какво слънце! Главата ми завря!

Чичо Хенри:
Къде е Дороти?

Леля Ем:
По цял ден скита из прерията с това куче. 

Чичо Хенри:
А какво да прави тук? Сива къща, сив чичо, сива леля. 

Леля Ем:
Когато дойдох тук, не бях сива, бях млада и хубава!

Чичо Хенри:
Е, Ем, недей! Казах го, ей-тъй, на шега. Ти и сега си млада и хубава. 

ЛеляЕм:
Защо стоиш, нямаш ли си работа? 

Чичо Хенри:
Работа  колкото щеш, но ме плаши небето.

Леля Ем:
Какво му е на небето?

Чичо Хенри:
Когато е прекалено сиво, не е на добро. Това значи, че се задава ЦИКЛОН. Чуй вятърът!

/Вятърът силно издува прането/

Леля Ем:
Ах, прането ми!

Чичо Хенри:
Остави прането! Потърси Дороти!    /Излиза/

ЛеляЕм:
Дороти-и-и, Дороти-и-и!     /Излиза/

/Зад къщата тайнствено се показват Дороти и кучето Тото./

Дороти:
През цялото време треперех да не ме издадеш, но ти си умно куче. Чу ли, ще има буря? Не се бой! Чичо е изкопал зад къщата една яма, в която можем да се скрием всички.

 /Вятърът издува прането/

Дороти:
Наоколо няма нито едно дърво, а нали знаеш, че дърветата спират вятъра. Когато няма дървета, той духа колкото си иска.

 /Вятър/

Дороти:
Казват, че един циклон вдигнал цяла къща и я пренесъл далече на юг. А там имало дървета, трева, цветя и бистра река. Представяш ли си колко им е било хубаво на хората? Изведнъж зелена трева и цветя -червени, сини, жълти!

 /Вятърът отново издува прането/

 Дороти:
Притъмня, наистина ще има буря. Хайде да се скрием!

 /Влиза в къщата/

разказвач:
Вижте как бурята връхлита й заглушава виковете на чичото и лелята, които викат "Дороти,  Дороти!".  Страшни са циклоните и човек не бива да си прави шега с тях. О, не може да бъде!  Гледайте къщата! Не издържа на напора и полита нагоре. Гледайте!

 /Къщата се издига нагоре и завесата се спуска./

разказвач:
Циклонът повдига къщата заедно с Дороти и Тото нагоре, нагоре и я отнася много далеч. Чичо Хенри и ляля Ем останаха в прерията... А какво ли е това чудно красиво място, където сме сега? Не прилича на Канзас.

/Дороти излиза от къщата и гледа смаяно. Към нея се приближава Северната магьосница./

Северната магьосница:
Добре дошла, най-благородна магьоснице в страната на дъвчащите! Ние сме ви безкрайно задължени, задето убихте Злата Източна магьосница.

Дороти:
Вие сте много любезна, но аз никого не съм убивала!

Северната магьосница:
Вашата къща я уби, а то е все едно.

Дороти:
Ах, къщата е паднала върху нея! Какво ще правим сега?

Северната магьосница:
Нищо няма да правим. Злата Източна магьосница държеше в робство всички дъвчащи.

Дороти:
Дъвчащи?

Северната магьосница:
Това са хората, които живеят в тази страна.

Дороти:
А Вие не сте ли от дъвчащите?

Северната магьосница:
Не. Аз съм Северната магьосница. 

Дороти:
Магьосница!

Северната магьосница:
Разбира се, но аз съм добра магъосница и хората ме обичат. 

Дороти:
Аз мислех, че всички магьосници са ЛОШИ.

Северната магьосница:
О, това е голяма грешка. На изток и запад са страшни и зли, но на север и юг са добрите магьосници.

Дороти:
А леля Ем ми е казвала, че всички магьосници са измрели преди много, много години. В Канзас не са останали нито магьосници, нито вещици, нито феи, нито джуджета.

Северната магьосница:
Но в страната на Оз винаги е имало.
Това са сребърните обувки на Лошата магьосница oт Изток. Сега те по право ви принадлежат. Тя се гордееше с тези Сребърни обувки. Те имат някаква вълшебна сила, но каква е тя никой не знае.

Дороти:
Благодаря! А сега искам да се върна при леля и чичо. Ще ми помогнете ли да намеря пътя?

Северната магьосница:
На изток, недалеч оттук, започва огромна пустиня, която никой жив човек не е могъл да прекоси. На юг е страната на Квадратните - и там има пустиня. Чувала съм, че и на запад е същото. А Север е моята страна. Отвъд границата и се простира същата огромна пустиня, която обкръжава цялата страна на Оз. Боя се мила моя, че ще трябва да останете да живеете тук.

/Дороти заплаква./

Северната магьосница:
Успокойте се. Сигурна съм, че Великият вълшебник Оз би могъл да ви помогне да се върнете у дома.

Северната магьосница:
Великият Оз живее в Изумрудения град, който се намира в центъра на страната.

Дороти:
Добър ли е той или е зъл?

Северната магьосница:
Това НИКОЙ не знае.

Дороти:
А не бихте ли дошли с мен?

Северната магьосница:
Не, мое дете. Ти ще вървиш сама, но аз ще те целуна и никой няма да навреди на човек целунат от Северната магьосница. Сбогом, мила!

Дороти:
Сбогом!  Благодаря ви! /към Тото/ Отиде си. Предполагам, че си чул всичко. Положението не е много весело, но трябва да вървим.

/Оглежда обувките./

Дороти:
Интересно дали ще ми станат? Като че ли са правени за мен. А сега напред, към Изумрудения град, да помолим Великият Оз да ни върне в Канзас!

/Завесата се спуска./

разказвач:
Дороти и Тото вървят вече доста време. Изморени са, затова и не се учудвам, че са седнали до тази нива да починат. Виждате ли онова плашило? Не ви ли изглежда то някак  ЖИВО…?

Плашилото:
Добър ден.

Дороти:
/Уплашена./ Моля, казахте ли нещо?

Плашилото:
Да, разбира се, как сте?

Дороти:
Много съм добре, благодаря! Вие как сте?

Плашилото:
Не се чувствам добре. Много е досадно да стърчиш тук и да плашиш гаргите. А вие коя сте?

Дороти:
Казвам се Дороти и отивам в Изумрудения град, да помоля Великия Оз да ме върне в Канзас.

Плашилото:
А къде се намира този град?

Дороти:
Как, нима не знаете?

Плашилото:
Не, нищо не знам. Нали виждате, натъпкан съм със слама. Плашило! A толкова би ми се искало да  имам мъничко мозък.

Дороти:
Мозък?

Плашилото:
Да, мозък. Много е неприятно, когато главата ти е натъпкана със слама.

Дороти:
Как не ви е срам да лъжете?

Плашилото:
Да лъжете? А какво значи “да лъжете”? Аз бях направен едва вчера и нищичко не знам.

Дороти:
Откъде тогава знаете, че в главата ви има слама, а в главите на хората мозък?

Плашилото:
Каза ми го една гарга.

Дороти:
Гарга!

Плашилото:
Да, щом попаднах на нивата, една гарга долетя и кацна на рамото ми. " Ха,ха -каза тя. -Всяка гарга ще види, че си натъпкан със слама!” И край мен се събра цялото ято. Стана ми мъчно, защото това показваше, че не съм добро плашило. Но старата гарга ме успокои: “Само да имаше мозък в главата си, щеше да бъдеш същински човек. Разумът е най-ценното нещо на този свят!" И аз реших да направя всичко възможно за да се сдобия с мозък. Много е неприятно да знаеш, че си глупав.

Дороти:
О, съчувствам ви!

Плашилото:
Мислите ли, че ако дойда с вас в този град, Великият Оз би ми дал малко мозък?

Дороти:
Не зная, но елате. Ако Оз не ви даде мозък, няма да ви стане по-зле от сега.  

Плашилото:
Това е вярно, благодаря! Разкажете ми нещо за себе си и за страната от която идвате?

Дороти:
Струва ми се, вече ви казах, че аз идвам от Канзас. Там е сиво и понякога няма какво да ядем. В цялата прерия, я се намери, я не, някой изсъхнал храст, но аз съм родена там и обичам това място. А и добрите чичо Хенри и леля Ем ме чакат и тъгуват. Трябва по-скоро да се върна!

Плашилото:
Не мога да разбера защо искате да напуснете тази чудна страна и да се върнете в онова сиво и скучно място, което наричате Канзас?

Дороти:
Това е защото нямате мозък. Няма значение, че нашите къщи са мрачни и сиви. Ние хората предпочитаме да си живеем в тях. Няма място по-хубаво от дома.

Плашилото:
Ех! Ако вашите глави бяха пълни със слама като моята, всички щяха да идат да живеят на други прекрасни места и в Канзас нямаше да остане никой. Цяло щастие за Канзас е, че вие имате мозък.

разказвач:
Бърборейки весело Дороти и Плашилото тръгват по пътя и той ги отвежда в гъста гора. Изумрудения град явно е доста, доста далеч, вероятно от другия край на гората или след още повече. Но започва да се стъмва... Ха, виждам една изоставена колиба, в която нашите герои, май са решили, да пренощуват. 

 /Завесата се спуска./

>> към четвърта сцена