АКТЬОРСКИ СЪСТАВ:
разказвач - joneff
Дороти от Канзас - Malkata feq
Тото - momo
Плашилото - Ace Coke
Тенекиеният човек -  Vimp
Лъвът - momo
звярът  Калиди -  joneff 
Oз - The Maker
Западната магьосница - Eowyn
Маймуната - joneff 
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
 /Утро. Плашилото пази пред колибата./ 
Дороти:
Добро утро! Как спахте? 
Плашилото:
Благодаря! Аз никога не спя. 
Тенекиеният човек: 
Ох! 
Дороти:
Какво беше това? 
Плашилото:
Кое? 
Тенекиеният човек: 
Ох! 
Дороти:
Някой охка. 
Плашилото:
Нямам представа... 
/Отмества се и вижда че зад него е застинал в неудобна поза един тенекиен човек./ 
Дороти:
Вие ли охкате? 
Тенекиеният човек: 
Да, аз. Повече от година пъшкам и никой не ме е чул! 
Дороти:
Какво можем да направим за вас? 
Тенекиеният човек: 
Смажете ме. Ръждясал съм и не мога да се движа. Масльонката е в колибата. 
Дороти:
Ей сега! /Влиза в колибата/ 
Плашилото:
Кажи приятелю, това година дълго ли е? 
Тенекиеният човек: 
Разбира се. Година, това са 365 дни, 
Плашилото:
365? Това повече ли е от три? 
Тенекиеният човек: 
Колко си глупав! Сигурно не умееш да смяташ? 
Плашилото:
Ами… 
Дороти:
Къде да ви смажа? 
Тенекиеният човек: 
Най-напред врата. Сега и краката. Благодаря! 
Дороти:
Кой сте вие? 
Тенекиеният човек: 
Аз съм Тенекиеният човек. 
Дороти:
Тенекиен човек? 
Тенекиеният човек: 
Да, бях дървар. Но веднъж брадвата ми така се отплесна, че ме разсече на две. 
Дороти:
Ах, ухас! 
Тенекиеният човек: 
Но докторите ме спасиха. Направиха от ламарина ново тяло, крака и ръце. Чувствам се железен.Само дето нямам сърце и понякога ръждясвам. 
Дороти:
Ние отиваме при Оз в Изумрудения град и се отбихме да пренощуваме във вашата колиба. 
Тенекиеният човек: 
Защо отивате при Оз? 
Дороти:
Аз ще го помоля да ме върне в Канзас, а Плашилото ще поиска да му сложи малко мозък в главата. 
Тенекиеният човек: 
Допускате ли, че Оз би ми дал сърце? 
Дороти:
Ами да, защо не? То ще е толкова лесно, колкото да даде мозък на Плашлото. 
Тенекиеният човек: 
Ще мога ли да се присъединя към вашата компания? Да имам сърце е най-съкровеното ми желание! 
Дороти:
О, Разбира се! 
разказвач: 
Дороти, Плашилото, Тенекиеният човек и Тото вървели с надежда към Изумрудения град. Всеки от тях вярвал, че прочутият Оз ще изпълни най-голямото му желание. По пътя пеели много песни и изобщо падала страхотна веселба. Но момент, не чувате ли нещо..?
/Чува се силен рев. Изневиделица изскача един лъв. Той събаря Плашилото и Тен.човек и се спуска да захапе Тото./ 
Дороти:
Да не сте посмели да ухапете Тото! Не ви е срам! Такъв голям звяр, да напада едно малко кученце! 
Лъвът: 
Да, но не го ухапах! 
Дороти:
Да, но щяхте да го ухапете! Вие сте един голям страхливец! 
Лъвът: 
Знам това. Много добре го знам, но накво да правя? 
Дороти:
Че аз откъде да знам! Само като си помисля, че ударихте един натъпкан със слама човек! 
Лъвът: 
Със слама ли? 
Дороти:
Разбира се, че е натъпкан! 
Лъвът: 
Ах! И другият ли е от слама? 
Дороти:
Не, той е от тенекия! 
Лъвът: 
Ах! Затова си строших ноктите! А това малко животно? 
Дороти:
Това е моето куче Тото. 
Лъвът: 
От тенекия ли е или е натъпкано със слама? 
Дороти:
Не, то е куче. 
Лъвът: 
Какво чудно животинче. Сега виждам, че е необикновено малко. Никому не би минало през ума да ухапе такова мъничко същество, освен на такъв страхливец като мене!/Заплаква./ 
Дороти:
Ей, какво правите? /съжалява лъва/ А как станахте страхливец? 
Лъвът: 
И за мен е загадка. Предполагам.че съм роден страхливец. 
Тенекиеният човек: 
Може би страдате от някаква сърдечна болест? 
Лъвът: 
Възможно е. 
Тенекиеният човек: 
В такъв случай, трябва да сте щастлив, защото това показва, че имате сърце. 
Лъвът: 
Може би, ако нямах сърце, нямаше да бъда страхлив. 
Плашилото:
А мозък имате ли? 
Лъвът: 
Не съм проверявал, предполагам че имам. 
Плашилото:
Ох, аз отивам при Великия Оз, да ми даде мозък. 
Тенекиеният човек: 
А на мен сърце. 
Дороти:
А аз ще го помоля да ме върне в Канзас. 
Лъвът: 
Ах! Тогава позволете ми да тръгна с вас! Да получа поне мъничко смелост е най-съкровеното ми желание! 
Дороти:
Да вървим! 
/Чува се страшен рев/ 
Дороти:
Какво ли е това? 
Лъвът: 
Това е Калиди. /Трепери./ 
Тенекиеният човек: 
Какво е това Калиди? 
Лъвът: 
Ужасно чудовище. Страшно се боя от него! 
Дороти:
Тогава да бягаме! 
Лъвът: 
Не! Той бяга по-бързо от нас! 
Тенекиеният човек: 
Аз ще го насека. 
Лъвът: 
Ах, страх ме е! 
Дороти:
Засрамете се, та вие сте лъв!
Лъвът: 
Аз се срамувам, повече от това не мога! 
Плашилото: 
Застанете срещу него и изревете! 
Лъвът: 
Не смея! 
Плашилото: 
/Властно./ Ревете!
 /На поляната изскача Калиди. Лъвът изревава и той се спира стреснат. В това време Тенекиеният човек го удря. Калиди подскача. Лъвът изревава отново, Калиди побягва,/ 
Всички: 
Ура, победихме 
Дороти:
Не сме ли се отклонили от пътя? 
Плашилото: 
Не, на него сме. 
Дороти:
Напред! 
ПЕТА СЦЕНА
/Тронната зала на Оз. На трона стои огромна глава/ 
Оз: 
Аз съм Оз, Великият и Страшният. Коя си ти и защо си дошла при мен? 
Дороти:
Аз съм Дороти. 
Оз: 
Откъде си взела тези сребърни обувки? 
Дороти:
Дадоха ми ги Дъвчащите, задето убих Злата Източна магьосница. 
Оз: 
Откъде имаш този белег на челото? 
Дороти:
Добрата Северна магьосница ме целуна и ме изпрати при вас. 
Оз: 
Какво искаш от мене? 
Дороти:
Да изпълните трите най-съкровени желания на моите приятели и да ме върнете в Канзас. 
Оз: 
Защо аз да направя това? 
Дороти:
Защото сте Велик и силен, а аз - слаба и беззащитна. 
Оз: 
Не си слаба, щом си успяла да убиеш Злата Източна магьосница. 
Дороти:
Това стана случайно. 
Оз: 
Ето моят отговор: Нямаш право да искаш да те върна в Канзас, ако не ми дадеш нещо в
замяна. Трябва да унищожиш Злата Западна магьосница. 
Дороти:
Но аз не мога. 
Оз: 
Ти си унищожила Източната Магьосница, но в страната на Оз остана още една лоша магьосница. Когато дойдеш и ми кажеш, че и тя е победена, аз ще те върна в Канзас. 
Дороти:
Но ако вие, Великият и Силният не можете да я унищожите, как мога аз да направя това? 
Оз: 
Не зная. това е моят отговор. 
/Вратите се затварят. Дороти излиза, влиза Плашилото. Вратите се отварят./ 
Оз: 
Аз съм Оз, Великият и страшният. Кой си ти и защо си дошъл при мен? 
Плашилото: 
Аз съм Плашило. Нямам мозък. Дойдох да ми сложите малко мозък в главата. 
Оз: 
Никога не правя услуги без да получа нещо в замяна. Ако ти унищожиш Злата Западна магьосница, аз ще ти дам такъв мозък, че ще станеш най умният човек в страната на Оз. 
Плашилото: 
Аз разбрах, че вие искате Дороти да я унищожи. 
Оз: 
За мене е все едно кой ще я унищожи, но докато тя е жива, няма да получиш мозъка, който така силно желаеш. 
/Вратити се затварят. Влиза Тенекиеният човек./ 
Оз: 
Аз съм Оз, Великият и Страшният. Кой си ти и какво желаеш? 
Тенекиеният човек: 
Аз съм Тенекиеният човек, нямам сърце и не мога да обичам. Моля ви дайте ме сърце, за да стана и аз като другите хора! 
Оз: 
Ако наистина искаш сърце, трабва да го заслужиш. 
Тенекиеният човек: 
Как? Звярът Като помогнеш на Дороти да унищожи Злата Западна магьосница. Тогава ще ти дам най-голямото и най-обичащото сърце. А сега върви! 
/Вратите се затварят. Влиза лъвът./ 
Оз: 
Аз съм Оз, Великият и Страшният. Кой си ти и какво искаш? 
Лъвът:
Аз съм Страхливият лъв. Дойдох да помоля за смелост! 
Оз: 
А защо аз да ти дам смелост? 
Лъвът:
Защото сте велик и силен и само вие… 
Оз: 
Донеси ми доказателство че Злата Западна магьосница е унищожена и аз моментално ще ти дам смелост. Но докато тя е жива, ти ще си останеш страхливец! 
/Вратите се затварят. Всички наобикалят лъва/ 
Плашилото:
Даде ли ви някаква надежда? 
Лъвът:
Да. След като унищожа вещицата. 
Тенекиеният човек: 
И какво ще правим сега? 
Дороти:
Мисля че все-пак трябва да опитаме! 
Лъвът:
Аз ще дойда с вас, въпреки че съм страхлив! 
Плашилото:
И аз ще дойда, нищо че съм глупав! 
Тенекиеният човек: 
Нямам сърце да убивам, но щом всички идват, ще дойда и аз! 
Дороти:
Благодаря ви приятели! Да вървим! 
 
ШЕСТА СЦЕНА
/Кулата на Западната магьосница. Тя се взира в далечината./ 
Западната магьосница:
Я какво е това там? Чужденци са влезли в земите ми? О, нещастници!
Еппи, пеппи, кекки.
Хилло, хелло, холло,
Зоуззи, зуззи, зик! 
/Влетява водачът на крилатите маймуни/ 
Маймуната:
Какво ще заповядате господарко? 
Западната магьосница:
Идете веднага при чужденците, които са влезли в земите ми и ги затворете в тъмница. Всички, освен лъва. Ще го яздя, като кон. 
Маймуната:
Слушам. 
/Отлита и след миг се връща, като води Дороти./ 
Маймуната:
Заповедта е изпълнена.
Западната магьосница:
Защо водиш момичето?
Маймуната:
То е закриляно от силите на доброто. Има знак на челото и не можем да му пакостим. 
/Отлита. Дороти и вешицата се гледат.Тото започва да лае./ 
Западната магьосница:
Ау! Какво е това?
Дороти:
Това е моето куче Тото.
Западната магьосница:
Да се държи далеч от мен!
Дороти:
Добре.
Западната магьосница:
Отивай да работиш в кухнята! Ще изпълняваш всичко каквото ти наредя, разбра ли? 
Дороти:
Да. 
Западната магьосница:
Чакай! Какви са тези сребърни обувки? 
Дороти:
Дадоха ми ги дъвчащите. 
Западната магьосница:
Стига си дрънкала. Върви! 
/Дороти излиза/ 
Западната магьосница:Тази глупачка не знае каква сила крият Сребърните обувки. Какво да направя? Измислих! 
назад                                                                                         напред