книжни размисли

momo, четенето ще се върне, по-скоро желанието ще се върне:) няма да ставаме като героите на Азимов, които намериха "истинска" книга и се чудеха как е възможно да има такова нещо.
книгата е някак лично преживяване, сядаш, четеш и се случва да не ти се говори изобщо след това. книгите и интернет са несравними, но взаимозаменяеми, за добро или за зло. замисли се, колко хора четат книги на екран?! има достатъчно, може би броят им ще нараства, в същото време книгите събират прах... някои, други се четат. остава да кажеш кога да отидем в библиотеката и да почетем дружно;)
Поздрави: Арлина, която временно е спряла да чете

Не мога да говоря за другите, но четенето на "истинска" книга не може да се замени от нищо. Има книги, които съм чел по 5-6 пъти и с всяко прочитане откривам по нещо ново в тях. Харесва ми да "преживявам" написаното между кориците. С компютъра не е така. Много пъти съм започвал да чета книги на файлове, но тръпката не е същата.
Наистина филмите донякъде заместват част от четенето. Но не 100%!
Ще дам и пример - гледах преди време "Пътеводител на галактическия стопаджия". Вярно- весело беше филмчето и в общи линии- добре направено! Ама книгата... нямам думи за нея!
Така, че лично аз винаги ще си чета обикновените книги. Все пак въображението ми е създадено благодарение на тях :)

Ах, момо, не мисля, че компютъра и нета са нещата, които ми отнеха четенето. Миналата година, когато живеех в общежитието нямах комп, но пак четях много малко.
И ми е много болно, че някак не ми остава време за четене. Било заради лекции, било по разни други причини, но просто нямам време... Но съм сигурна, че ще си открадна малко и отново ще започна да чета както преди.

Това ми прилича на темата за изпита по журналистика - "Ще изяде ли мишката книжката"...
За себе си също не мисля,че пцто ми отне четенето.Удоволствието ми бе убито от задължението.Вече,четейки, дори обикновени книги, се чувствам ужасно - вниквам твърде надълбоко, започвам да анализирам сюжет, стил, герои, интрига...А ми се иска просто да седа и четейки, да рисувам картините...Не да мисля защо тоз епитет, ми не другия...

Аз имах период, в който не бутвах книга, но сега е различно. За да чета ми се налага да крада от съня си вечер, но има резултат. За последните пет-шест месеца по мои сметки съм изчел около 3000 страници, което не е никак малко, като се има предвид, че цял ден стоя пред компютъра, защото работата ми е свързана с него. Не се ровя много из нета освен по любимите страници(пощи, служебни и пр.) и ако ми е нужно да дръпна някои друг торент, но избягвам да чета на монитора. Опитвал съм се, но не е за мен това. А и няма по-добро нещо за книга от хартиения носител според мен ... ако чета на компа, ще прощавате за израза, но не мога да го завлача във WC-то, ако съм стигнал до някое интересно място. А и така сам си съставям "визията" на написаното ... чувствам се съпричастен към изграждането на описания свят. А за това, кое отнема радостта и възможността да четем ... не знам. Младите днес не се фукат с това, че са прочели Шекспир (на мен ми се е случвало), а с това че техния квартал бил най-добрия по Counterstrike. Игрите наистина са причина много от подрастващите да се раждат и развиват в тъпотия и простотия ... защото едва ли на изпит ще ги попитат: "Кое беше оръжието на терористите в кънтъра под номер 4-3", но е много вероятно да има елементарен въпрос от рода на : "Кой е Хамлет?". Обидно е да гледаш как тези, които идват след теб са със силно ограничен капацитет (не че моя не е, де ;-P), но не защото са глупави, а защото мама и татако са им купили компютър, за да не им се пречкат и да имат с какво да се занимават. Колкото повече се занимават, толкова по-добре за възрастните ... което според мен е основна причина. Родителите позволяват децата им да се превърнат в PC-зомбита ... просто няма никакъв контрол. "Искаме свобода!" - ще каже някои подрастващ ... каква свобода бе, душице, киснеш по 24 часа пред компютъра, ни жив, ни умрял, докато не изпосталееш и се сетиш, че хората и спат от време на време. Оф, много се разпалих ... прощавайте. Може много да се говори по тази тема, толкова много, но така няма да върнем книгите в ръцете на децата си. Думи много, но нас ни трябват действия. Аз ще чета, докато все още имам сили и възможност за това.Надявам се и вие да направите същото.