книжни размисли

Може би животът в София е по-разнообразен или по-натоварен. Може пък ВИАС да краде от мен най-скъпото. Само знам, че преди четях много. Обичах различни книги и запазвах от всяка по нещо за себе си. Предпочитах уюта на фотьойла и Хемингуей в ръка пред шумно кафе с воали цигарен дим. И тогава се чувствах по-богата. Пишех стихове, измислях си истории и света, в който живеех ми харесваше. Имах специално усещане за нещата.
Уви, напоследък чета единствено постинги и субтитрите на някой филм вечер. Вероятно съм остаряла, даже гледам новини. Или оглупях? Липсват ми мечтите, нахлуващи в мен през страниците на вълшебна книга. Липсват ми думите, които сега не намирам, когато искам да кажа нещо. Усмивката на библиотекарката ми липсва.
Книгата като начин за забавление може ли да се сравни с интернета? Компютрите сякаш я избутаха в ъгъла, а ние забърсваме с известна носталгия прашните корици на рафта, след което отваряме любимата си 'страница' и сядаме с чаша сок пред монитора.
"Тази 'Чочарка' присъства във всеки хол, а никога не съм я чел." - ми каза един приятел вчера. Смешно, но и аз не съм. Или срамно? Или тъжно?
Пропускаме ли всъщност нещо, докато прелистваме безкрайното www?

Категории

Размисли

Невчесани мисли

Коментари

Arlina преди 19 years 11 months

momo, четенето ще се върне, по-скоро желанието ще се върне:) няма да ставаме като героите на Азимов, които намериха "истинска" книга и се чудеха как е възможно да има такова нещо.
книгата е някак лично преживяване, сядаш, четеш и се случва да не ти се говори изобщо след това. книгите и интернет са несравними, но взаимозаменяеми, за добро или за зло. замисли се, колко хора четат книги на екран?! има достатъчно, може би броят им ще нараства, в същото време книгите събират прах... някои, други се четат. остава да кажеш кога да отидем в библиотеката и да почетем дружно;)
Поздрави: Арлина, която временно е спряла да чете

aragorn преди 19 years 11 months

Не мога да говоря за другите, но четенето на "истинска" книга не може да се замени от нищо. Има книги, които съм чел по 5-6 пъти и с всяко прочитане откривам по нещо ново в тях. Харесва ми да "преживявам" написаното между кориците. С компютъра не е така. Много пъти съм започвал да чета книги на файлове, но тръпката не е същата.
Наистина филмите донякъде заместват част от четенето. Но не 100%!
Ще дам и пример - гледах преди време "Пътеводител на галактическия стопаджия". Вярно- весело беше филмчето и в общи линии- добре направено! Ама книгата... нямам думи за нея!
Така, че лично аз винаги ще си чета обикновените книги. Все пак въображението ми е създадено благодарение на тях :)

ladyfrost преди 19 years 11 months

Ах, момо, не мисля, че компютъра и нета са нещата, които ми отнеха четенето. Миналата година, когато живеех в общежитието нямах комп, но пак четях много малко.
И ми е много болно, че някак не ми остава време за четене. Било заради лекции, било по разни други причини, но просто нямам време... Но съм сигурна, че ще си открадна малко и отново ще започна да чета както преди.

Eowyn преди 19 years 11 months

Това ми прилича на темата за изпита по журналистика - "Ще изяде ли мишката книжката"...
За себе си също не мисля,че пцто ми отне четенето.Удоволствието ми бе убито от задължението.Вече,четейки, дори обикновени книги, се чувствам ужасно - вниквам твърде надълбоко, започвам да анализирам сюжет, стил, герои, интрига...А ми се иска просто да седа и четейки, да рисувам картините...Не да мисля защо тоз епитет, ми не другия...

Pupito преди 19 years 11 months

Аз имах период, в който не бутвах книга, но сега е различно. За да чета ми се налага да крада от съня си вечер, но има резултат. За последните пет-шест месеца по мои сметки съм изчел около 3000 страници, което не е никак малко, като се има предвид, че цял ден стоя пред компютъра, защото работата ми е свързана с него. Не се ровя много из нета освен по любимите страници(пощи, служебни и пр.) и ако ми е нужно да дръпна някои друг торент, но избягвам да чета на монитора. Опитвал съм се, но не е за мен това. А и няма по-добро нещо за книга от хартиения носител според мен ... ако чета на компа, ще прощавате за израза, но не мога да го завлача във WC-то, ако съм стигнал до някое интересно място. А и така сам си съставям "визията" на написаното ... чувствам се съпричастен към изграждането на описания свят. А за това, кое отнема радостта и възможността да четем ... не знам. Младите днес не се фукат с това, че са прочели Шекспир (на мен ми се е случвало), а с това че техния квартал бил най-добрия по Counterstrike. Игрите наистина са причина много от подрастващите да се раждат и развиват в тъпотия и простотия ... защото едва ли на изпит ще ги попитат: "Кое беше оръжието на терористите в кънтъра под номер 4-3", но е много вероятно да има елементарен въпрос от рода на : "Кой е Хамлет?". Обидно е да гледаш как тези, които идват след теб са със силно ограничен капацитет (не че моя не е, де ;-P), но не защото са глупави, а защото мама и татако са им купили компютър, за да не им се пречкат и да имат с какво да се занимават. Колкото повече се занимават, толкова по-добре за възрастните ... което според мен е основна причина. Родителите позволяват децата им да се превърнат в PC-зомбита ... просто няма никакъв контрол. "Искаме свобода!" - ще каже някои подрастващ ... каква свобода бе, душице, киснеш по 24 часа пред компютъра, ни жив, ни умрял, докато не изпосталееш и се сетиш, че хората и спат от време на време. Оф, много се разпалих ... прощавайте. Може много да се говори по тази тема, толкова много, но така няма да върнем книгите в ръцете на децата си. Думи много, но нас ни трябват действия. Аз ще чета, докато все още имам сили и възможност за това.Надявам се и вие да направите същото.