avatar

книжни размисли

Може би животът в София е по-разнообразен или по-натоварен. Може пък ВИАС да краде от мен най-скъпото. Само знам, че преди четях много. Обичах различни книги и запазвах от всяка по нещо за себе си.  Предпочитах уюта на фотьойла и Хемингуей в ръка пред шумно кафе с воали цигарен дим. И тогава се чувствах по-богата. Пишех стихове, измислях си истории и света, в който живеех ми харесваше. Имах специално усещане за нещата.
Уви, напоследък чета единствено постинги и субтитрите на някой филм вечер. Вероятно съм остаряла, даже гледам новини. Или оглупях? Липсват ми мечтите, нахлуващи в мен през страниците на вълшебна книга. Липсват ми думите, които сега не намирам, когато искам да кажа нещо. Усмивката на библиотекарката ми липсва.
Книгата като начин за забавление може ли да се сравни с интернета? Компютрите сякаш я избутаха в ъгъла, а ние забърсваме с известна носталгия прашните корици на рафта, след което отваряме любимата си 'страница' и сядаме с чаша сок пред монитора.
"Тази 'Чочарка' присъства във всеки хол, а никога не съм я чел." - ми каза един приятел вчера.  Смешно, но и аз не съм. Или срамно? Или тъжно?
Пропускаме ли всъщност нещо, докато прелистваме безкрайното www?