Психология на Масите

Приключи кампанията за национален символ. Без особено въодушевление от страна на хората, защото тогава бяха заети с избирането на дует и музикален идол. Пред тези два могъщи формата риалитито по избор на нашето лице пред света нямаше никакъв шанс. Макар аз лично да не гласувах за Конника, радвам се че го избраха. Обичам кучета, а верността на кучето е неизменен елемент от тълкуването на Конника.

 

За съжаление Министерство на културата пак се изложи, пропускайки най-българския, най-родния символ. Масата! Онази проста мебел, символизираща всички стремежи и мечтания на българите. Каквото и да става, за каквото и да се говори, всичко опира до Масата. Тя е символ на гостоприемството, приятелството, разбирателството, самоопределянето и всичко, което се смята за добро и красиво. Масата не е просто удобство, тя е храм и светилище.

 Само се заслушайте в тържествените нотки в гласа на някой, който казва за свой познат "седял съм на една Маса с него!". Значи той е наше момче. С него можеш да пийнеш, да хапнеш, пред него можеш да плеснеш жена си по задника, да попсувате заедно, а след това дружно да се кютнете под Масата и кротко да заспите. Да кажеш за някого, че е бил на твоята Маса означава да демонстрираш пълна солидарност с този човек, да го признаеш като свое алтер его. Защото Масата е нашето неприкосновено лично пространство. Може да пуснем някой, който ни е неприятен, в леглото си, но на Масата -- никога! Помислете колко мъдрост е събрана в призива "светът е кръчма -- да седнем на една Маса".

Когато се каже Масата се обозначават не само хората, насядали на хапка и глътка. Масата означава цял един светоглед, държава в държавата, суверенен анклав със свой министър-председател (това най-често е човекът, който плаща сметката) и определена външна политика (дали да се сбием със съседната Маса или да кажем на диджея да им пусне някоя денс-тупалка). Всяка Маса си има собствено мнение за жените, политиката и футбола. Ако някой не е съгласен, то следва незабавно да напусне Масата и да седне на бара като последен парий. Или да основе собствена Маса, ако кръчмата не е вече препълнена.

 На Масата сваляме правителства, там кроим планове за революция и въвеждане на нов световен ред. Само жалко, че на сутринта с изпаряването на ракията се изпарява и всеки полъх на революционно настроение, и отиваме пак да слагаме дограма или да правим топлоизолации... Все пак трябва да сложим храна на Масата.

Привържениците на поп-фолка го защитават с думите "ами какво да слушам, като седна на Маса?". Има даже цели музикални компилации от рода на "101 незабравими песни за Маса". Да се качиш да танцуваш на Масата означава да си цар на купона. Не знам в друг език да има израз, подобен на нашия "тежка Маса". Позор е да отидеш на дискотека за да танцуваш, хванал чашата си в ръка. Това означава, че си обикновен пияница, наркоман, който само се друса на дансинга. Съвсем друго е да изпиташ томителното очакване покрай зареждането на Масата, дългото обсъждане какво ще се пие, старателната подготовка на мезетата, леките противоречия, които целят да дадат насока на разговора докато жените правят салата и щъкат като японски багерчета, носейки шишета с ракия. Седнеш ли на Маса ставаш някой, превръщаш се в личност. Ако не си на Масата си просто празна черупка, бродеща всуе по земята.

И докато унищожаваме благинките и правим революция на Масата, се превръщаме в стадна маса, лесна за управляване и манипулиране. Защото няма сила без съединение, а какво съединение може да има, докато се делим на Маси?