Нещо доста старо

04 февруари 2007, 22:04 Публикувано в Поезия | 2 коментара , 340 прочита
Категории: Поезия
[един не особено сполучлив поетичен напън]

Приказка за лека нощ

Спят луната,
                   звездите безмълвни.
Спи небето
                   потънало
                                  в прах.
Спят и децата
                        невинни,
в люлката
                   на порочния
                                       свят.

Спят кротко
                   сълзите горещи
проливани
                   в късния
                                  час.
Спят даже
                   сърцата пламтящи
забравили
                   бесния
                                  бяг.

Само морето
                   безкрайно лудее
гонейки
              близкия
                             бряг.

И вятърът
                   вечно проклина
самотата си
                   в пустия
                                  мрак.

Само времето
                        тихичко пъпли
и отнема
              на спящите
                                  спящият свят.

Когато пак
                   те се разбудят
да не се
              вглеждат
                             нивга назад.

Я.Х. 26.VIII.2001г.