Нещо доста старо

[един не особено сполучлив поетичен напън]

Приказка за лека нощ

Спят луната,
звездите безмълвни.
Спи небето
потънало
в прах.
Спят и децата
невинни,
в люлката
на порочния
свят.

Спят кротко
сълзите горещи
проливани
в късния
час.
Спят даже
сърцата пламтящи
забравили
бесния
бяг.

Само морето
безкрайно лудее
гонейки
близкия
бряг.

И вятърът
вечно проклина
самотата си
в пустия
мрак.

Само времето
тихичко пъпли
и отнема
на спящите
спящият свят.

Когато пак
те се разбудят
да не се
вглеждат
нивга назад.

Я.Х. 26.VIII.2001г.