Това трябваше да го напиша май вчера... И трябваше да започне с: "Ето че пак е сряда! Явно всичко се случва в сряда!". ...

Няма ме...

Това е усещането да си атрофирал. Да те няма... И всъщност да те има... Странно е... Усещаш как нещо гъделичка съзнанието ти, но така си потънал в липсата си, че нямаш нито сили, нито желание да разбереш какво е...



И в същото време другата ти половина живее с пълна сила... Смешно и абсурдно... Странно е... Да си раздвоен в сами я себе си - отчасти жив, от части мъртъв...