Наричат ме Вдъхновение

Кой от перваза подскочи,
през дървото на покрива, хей?!
Малко дете на мама посочи
и извика - "Шарена котко, здравей!"
А тя се обърна, измяука вежливо,
опашка подви, продължи,
по керемиди от есен да скача щастливо
сред другари, безбройни врабци.

 

Кой пак тича весело в парка
гонещ вятъра есенен, хей?!
Малко дете със усмивчица ярка
извика "Шарена котко, здравей!"
А тя се обърна, измяука вежливо,
опашка подви, продължи
да гони вятъра безкрайно щастливо
понесъл милиони от слънце мечти.


Кой вкъщи пак мишките гони
Кой събори вазата, хей!
Малко дете очи ококори
и извика "Шарена котко, здравей!"
А тя се обърна, измяука вежливо,
опашка подви продължи
да гони мишоци с усмивка, щастливо
да поражда усмивки във детски очи.

Автор: KpacuB_CTuX