Времето предразполага. За топли мечти. Вече дори безсънието не ми помага да спра да мисля. Едва държа очите си отворени, но пак съм там, от където тръгвах няколко стотин пъти. При теб. Защото от нея не съм си тръгвала никога.

Все още смятам, ако харесваш нещо в мен, то е избирателно. А знаеш ли колко неща не харесвам, в теб? От дразнещия ти навик да оставяш храна в чиниите, да ставаш от масата преди да...