КЪДЕ СГРЕШИХ?

    Написаното много ми хареса! То е доста провокативно.
    Ти имаш ли чувството, че някъде си сбъркал?
    Ясно е, че си дал най-доброто от себе си според обстоятелствата, с които си се съобразявал през годините, и ако си можел по-добре, щял си да го сториш. Ала Сега с помощта на богатия си натрупан опит и според вътрешното ти чувство като твой верен съветник на какво ниво смяташ, че е гражданското общество в България; как би искал то да изглежда занапред? Как смяташ, че можеш да обогатиш досегашните си убеждения в тази посока?

Сърдечни поздрави,
Ани

И твърде провокативен коментар. С малко думи си задала много разнопосочни въпроси, за отговора на които ще трябва да събера доста различни парченца от мъдростта на предците ми.

Дали съм сбъркал някъде? Разбира се. На 23 години станах офицер. Аз още човек не съм станал, а те човешки съдби ми дадоха да решавам. Добре че имаше по-мъдри от мен.
Да, в живота ми има постъпки с които изобщо не се гордея, въпреки че за някои от тях хората са ми се възхищавали. Но поради това се чувствам особено щастлив с онези другите, с които се гордея. И това ме кара да мисля, че всички пътища са верни, ако осъзнаеш, че винаги имаш избор.

Как си представям гражданското общество? Ако бях аспарухов воин каква България щях да си представям? Тази на Крум Страшни и Симеон Велики или тази на Василий Българоубиеца? Тази на Калоян и Иван Асен Втори, или тази на Борил и Константин куция? Тази на Ботев и Левски, или тази на човека, чието име е изтръгнато от камъка на Оборище? Кой е направил избора на България на Евлоги и Христо Георгиеви, Стамболов и Буров и кой е направил избора на България на тези които "клаха народа си както и турчин не го е клал"? Та всичко това е нашата България и обществото, което ние сме си създали.

Вярвам в убежденията които съм написал. И за това със старст привличам съмишленици и съюзници. Това формира нашите колективни убеждения, респективно нашите реалности.

А за злодеите - майната им. Ако съм прав времето ще ги измете... За да дойдат на тяхно място други.

По отношение на отговорностите, които са ти били възложени, смятам, че ти трябва да си бил достатъчно зрял за тях, иначе твоите сили-пазители (твоето чувство за самосъхранение) не биха допуснали това да се беше случило.
Мисля, че грешките не са за да си правим отчет за това с какво не бихме се гордели, а за да се учим от тях. Когато се поучим от тях, те вече са си изпълнили функцията и с чиста съвест лесно могат да бъдат  забравени.
Съгласна съм с теб, че нашата древна България  сме  формирали през вековете такава, каквато е в момента. Тя е плод на нашето узряване, разширяване на мирогледа, осъзнаване на културата, традициите и ценностите ни; зараждане и постепенно осъзнаване на нови идеи и желания.

Кои са твоите идеи и желания сега?

Във връзка с тази тема ми хареса една мисъл: "Човек покорява съдбата чрез мисълта. Ако нямате вяра в хората и в институциите, не се опитвайте да започвате нещо. Така е неизбежно онова, което е в мисълта ви." от Каралайл.
Какви мисли ти идват сега?
:)

Рознах, че ще попадна на засада :). Слава Богу, че го има последния цитат. Ще ти отговоря утре. Сега съм много уморен.

Ти си дала сама отговора на въпроса си.
За мен остава приятната част да го илюстрирам.

Когато бях млад исках да променя света. Чувствах, че нямам време и си плюх на ръцете. Принуждавах и служех. Заповядвах и молех, но светът не щеше и да знае, че аз го променям. Тогава реших, че първо трябва да променя близките си. И започнах. А те неблагодарниците не проявиха никакво разбиране и се разбягаха. Останах сам. Смирих се. И запонах бавно да променям себе си. Прочетох и чух чужди мисли по въпроса. Достигнах и до собствени прозрения. Продължавах да се забавлявам в тази игра. И един ден... Чудо! Светът се беше променил, близките ми се бяха завърнали. Имах много приятели, а аз гледах на света с очите на дете. Живеех щастливо и без да бързам.

Да аз вярвам на институциите. Независимо от множеството простотии. Защото там на едно далечно ниво всички сме свързани. И тогава тези институции са наш колективен продукт. Следователно и мой. Е, мога ли да не вярвам на себе си?

Погледни само в този блог колко добри хора има! :)

Благодаря ти за коментара, защото той зароди много приятни чувства у мен и ме подбуди лъчезарно и сърдечно да се засмея, без да зная точно защо. После го прочетох пак, за да вникна в смисъла и ето какво ми иде да напиша в отговор...

Аз също не познавам хора, които без съпротива се остават да им се дава тон в живота. Болезнено открих, вероятно като теб, че връзката ми със света и хората стои в пряка зависимост от собственото ми себеопознаване и хармонизиране. Въпреки това продължавам силно да вярвам в непрекъснатата промяна към по-добро. Да, по-млада съм от теб, навярно и все още по-глупава :) Ала мислиш ли, че човек може да избяга от вътрешната си природа? Колкото и да се изменя, той не остава ли в основата си същият? Не се съмнявам, че и у двама ни живее желанието за промяната към по-добро. Интересно е как всеки от нас си я представя и дали гледаме в една и съща посока по пътя към постигането и'! Затова те питам какви желания и идеи имаш по отношение на България сега и утре. Не можем да променим миналото, било то добро или лошо, но можем да повлияем на бъдещето, нали?

Това, че този блог го има, е нещо върховно! Аз съм възхитена, защото той дава възможността хората да споделят и учат един за и от друг, разкривайки свои преживявания, формулирайки свои вълнения, идеи и желания! Аз лично разказах на много мои приятели за блога.

Що се отнася до темата мисля, че този блог може да постви важна основа за развитието на гражданското общество в България! Нали?

Къде сгреших?Отговора е много прост, той е в онзи, който е нахранил народа с две риби. Като гледам в постинга и името сме му забравели.Всички отговори са в  Христос.

Gen, прав си. Отговорите са в Него. А той се изразява чрез нас.

Не съм забравил името Му. Просто разговарям с Него в "тъмната ми стаичка".

Келвинатор, желая ти успех!

Дори и да си сгрешил някъде, не вярвам тук да има хора, които да те осъдят или да имат право да негодуват, май-малкото защото не са в Неговата позиция. Според мен грешките, които си направил са несъизмеримо малки в сравнение с това ..., с другото ..., с това дето ще остане след теб.

Моето мнение: Не си сгрешил, резултатите обикновено идват по-бавно и трябва повечко търпение. Просто продължавай все така!

Gen, благодаря ти!

Жоре, благодаря за оценката!

Ани, разбира се че смятам, че човек не може да избяга от вътрешната си същност. Но човек може да променя вътрешната си същност. И в това е разковничето.

Казваш гражданско общество. Аз усещам, че процесът на формиране на гражданското общество у нас отдавна е започнал. Но както казва Жоро, нужно е търпение и време този процес да даде плодовете си. А ние ежедневно, без да виждаме само кривиците да вграждаме нашите си елементи в тази сложна система.

Как виждам България… Виждам тази икона чиста и красива. Място на което хората, независимо какъв е Богът им, живеят в сговор и мир. Място на което силните помагат на слабите да станат силни.

България. Място на което децата и внуците ми живеят по-добре от мен. Волни, непокорни и задружни. С колене изподрани от катерене, а не от коленичене. Може да се коленичи само пред майката.

Станислав Стратиев, Бог да го прости, беше рекъл, че хората на кръстопът нужник не правят, а ние държава сме построили. И така повече от 1300 години. Само помислете: Ние притежаваме енергията на това кръстопътище.

Утре е понеделник. Да запретваме ръкави. Имаме още много за вършене

Хм, всеки случай не си сгрешил, защото не пиеш Спрайт:)) Проблемът е, че такива като теб са твърде малко.Знаеш ли, често си мисля, че каквото и да говорим за вечните дилеми между поколенията, за клишето разлъка между стари-млади,  всяко от тях има характерни специфични черти. В поста за средната класа описах поколението, което дигна Бг от две национални катастрофи.Те бяха възпитани, благи, умерени, добродушни, скромни иотзивчиви. И до последно влачиха своя впряг - на принципа, който умря с тях:"Залудо работи - залудо не стой". Онези стари даваха пример на останалите.И си отидоха с достойнство.
Днешните стари са съвсемдруга бира. Родени между Голямата депресия иВтората световна война, техният житейски опит е съвършено друг. Затова днес нисервират поведение, във всичко различно от това на техните родители, . Вместо да демонстрират на буйните млади възпитание, днешните старипопържат така, че на човек да му се зачервят ушите чак. Където техните родителибяха благи, тези са зли. Вместо умерени - екстремисти. Наместо добродушни,скромни и отзивчиви, както бяха техните мама и тате, тези клокочат от ярост. И,тъй като очевидно нещо са ядосани на собствения си живот, са най-отмъстителнотои егоистично (т.е. немислещо по-напред от днес, да не говорим - за другите)поколение в страната ни.Довчера тези стари формираха крайните крила на всички политически партии -онези крила, за които отношението с политическия противник се свежда до:"Тия - до стената!" Днес те се наредиха зад новия чудодеен спасител. А като си помисли човек: тези хора са набори на Пол Маккартни и Мик Джагър, наЕлизабет Втора и Хелмут Кол, на строителите на съвременна Европа и на"поколението на цветята, мира и любовта".
След тях израстна поколението, което те възпитаха- това, на 50 годишните, възпитано  в средния соц. Днешнотопоколение е политици са от тази вълна. То е възпитавано в орднунг и репресии. Тва са годините на установяване,укрепване на диктатурата, конгресите и петилетните планове. Те сасоциално активни, но думите не значат нищо-така си беше при соца.Отговорни са-но пред себе си и тесния семеен кръг, в който са сезатворили.Инак -отиваш в Белене. Сринат им е активняи организиращреалността принцип, находящ се в дясното полукълбо на мозъка. Това нещо севъзпитава и се случва в първите седем, когато го няма бащата-обществотое бащата. То е инициативата, началото и края. Когато го няма бащата,доминира майката. Матер-майка-материа. В следващите 7-14 години, според Фройд-колективът, обществото, налагат чертите си върху неукрепналияхарактер.
Я да видим какво налагаха? Подчинение, послушание,безинициативност, отговорност-към Партията, фалш, пунт и пластика иотчети, нищонеказване, другият език-техния и нашия, лицемерие, весикгледа него си и всички лъжем сички. Себе си най-много.
Товапоколение има характерни черти, които го различават отпредното-преживяло колективизацията, формирано през репресиите, сетневълкочервенковските кебапчета и Култа. Тва е поколението на Терешкова ипокоряването на Космоса-то е формирано в соцпропаганда, но в условиятана победил соц. Студена война, но и спокойствие-нямаше видимирепресии.Имаше отчети, събрания, манифестации, но и неверие, дваморала, дънки райфъл и Пинк Флойд. Тва поколение е живяло САМО презТодорживково.
Или да вземем поколението ,родено в началните 70 години. Само,  че то е отлично описано от Карбовски като "загубеното поколение"
Уфф, ноо се отгънах пак..

Хм, всеки случай не си сгрешил, защото не пиеш Спрайт:)) Проблемът е, че такива като теб са твърде малко. Знаеш ли, често си мисля, че каквото и да говорим за вечните дилеми между поколенията, за клишето разлъка между стари-млади,  всяко от тях има характерни специфични черти, които зависят от времето, през което са живяли. В поста за средната класа описах поколението, което дигна Бг от две национални катастрофи. Те бяха възпитани, благи, умерени, добродушни, скромни иотзивчиви хора. И до последно влачиха своя впряг - на принципа, който умря с тях:"Залудо работи - залудо не стой". Онези стари даваха пример на останалите.И си отидоха с достойнство.
Днешните стари са съвсем друга бира. Родени между Голямата депресия иВтората световна война, техният житейски опит е съвършено друг. Затова днес нисервират поведение, във всичко различно от това на техните родители, . Вместо да демонстрират на буйните млади възпитание, днешните старипопържат така, че на човек да му се зачервят ушите чак. Където техните родителибяха благи, тези са зли. Вместо умерени - екстремисти. Наместо добродушни,скромни и отзивчиви, както бяха техните мама и тате, тези клокочат от ярост. И,тъй като очевидно нещо са ядосани на собствения си живот, са най-отмъстителнотои егоистично (т.е. немислещо по-напред от днес, да не говорим - за другите)поколение в страната ни.Довчера тези стари формираха крайните крила на всички политически партии -онези крила, за които отношението с политическия противник се свежда до:"Тия - до стената!" Днес те се наредиха зад новия чудодеен спасител. А като си помисли човек: тези хора са набори на Пол Маккартни и Мик Джагър, наЕлизабет Втора и Хелмут Кол, на строителите на съвременна Европа и на"поколението на цветята, мира и любовта".
След тях израстна поколението, което те възпитаха- това, на 50 годишните, възпитано  в средния соц. Днешнотопоколение е политици са от тази вълна. То е възпитавано в орднунг и репресии. Тва са годините на установяване,укрепване на диктатурата, конгресите и петилетните планове. Те сасоциално активни, но думите не значат нищо-така си беше при соца.Отговорни са-но пред себе си и тесния семеен кръг, в който са сезатворили.Инак -отиваш в Белене. Сринат им е активния организиращреалността принцип, находящ се в дясното полукълбо на мозъка. Това нещо севъзпитава и се случва в първите седем, когато го няма бащата-обществотое бащата. То е инициативата, началото и края. Когато го няма бащата,доминира майката. Матер-майка-материа. В следващите 7-14 години, според Фройд-колективът, обществото, налагат чертите си върху неукрепналияхарактер.
Я да видим какво налагаха? Подчинение, послушание,безинициативност, отговорност-към Партията, фалш, пунт и пластика иотчети, нищонеказване, другият език-техния и нашия, лицемерие, весикгледа него си и всички лъжем сички. Себе си най-много.
Товапоколение има характерни черти, които го различават отпредното-преживяло колективизацията, формирано през репресиите, сетневълкочервенковските кебапчета и Култа. Тва е поколението на Терешкова ипокоряването на Космоса-то е формирано в соцпропаганда, но в условиятана победил соц. Студена война, но и спокойствие-нямаше видимирепресии. Имаше отчети, събрания, манифестации, но и неверие, дваморала, дънки райфъл и Пинк Флойд. Тва поколение бе живяло САМО презТодорживково, то не помнеше друго време. АЖивков изглеждаше вечен, а за демокрацията никой дори не е мечтал.
Или да вземем поколението,родено в началните 70 години. Само,  че то е отлично описано от Карбовски като "загубеното поколение"
Уфф, ноо се отгънах пак..

Действително хубаво го казваш.
Можеш ли да разкажеш всичко това в рамките на една страница?
И, моля те, кажи от кое поколение си ти, ако искаш :)
Аз съм роден на 7 април 1960 г.

И ясно е, всички сме добронамерени.

Кривиците са налице. Но има и добро.

Какво правим от тук нататък? Има богат ресурс от чудесни хора. Виждаш го. :)

1.Мога, но не сега, че имам и други задължения:)
 2.Възрастта не  е биологична категория, ами усещане, дух. Значи, на двайсет и няколко съм, но май сме от едно поколение.:))
 3.Какво да правим ли-ти знаеш, написал си го, просто продължавай напред и прави каквото трябва,  па да става квото ще.
 4. Виждам го, радвам се-не всичко е загубено, затова  ние,наборите, се  и напъваме по нета. И навсякъде

П.С за начало ,ако можеш, изтрий единия от дублиращите се коментари-много сори, исках пак нещо да се редактирам,ама все бързам...

Да изтрия, ама не знам как.

Здрасти, Келвинатор! Отговорът ти докосна сърцето и запали духа ми! Благодаря!

Щом ми го казваш в 2,30 през нощта, май верно не ти се спи :)

Благодаря ти!