Ех Трифоне, Трифоне...

Ех, тия мъже :) Да ви кажа сега защо ние, жените, толкова обичаме да ни подарявате цветя :) Най-вече защото това е внимание, малък жест, става ни приятно да знаем, че сте се сетили. А какво ще правим после с тези цветя, няма значение, важното е, че сте се сетили да ни направите едно мъничко подаръче :)

Ще се сетя, къде ще ходя. Като знам после какво може да последва....

Яничка, не мислиш ли, че букет от маруля с няколко домата и краставица е доста по-практичен подарък от, както Нелката се изразява, цветя-трупове?

Законът на природата е каквото убиеш трябва да си го изядеш, иначе си убиец ;)) Тъй че ако гарантират жените, че ще си ядат розите, аз ще подарявам рози :))) Дотогава - марули!!!

Има цветя в саксии :). Другите цветя са създадени за да умрат красиво и затова трябва да бъдат подарявани.

 Ace Coke, не знам дали се нуждаем от такива гаранции. Представи си дама, която изразява мнението си за теб след като току що си е похапнала малко стъбла от рози с бодлите, или свежа коприва... Не искам и да си мисля дори. Ще прозвучи като реч на кръстоска от гърмяща змия и гладна тигрица :))

А иначе аз съм страстен любител на бонсаите. И съм дълбоко убеден, че цветята имат душа. Ще ви разкажа един случай:
Преди 15 години, когато се разделяхме с бившата ми съпруга, тя ме помоли да й оставя няколко много хубави бонсайчета. Съгласих се, като редовно в продължение на няколко месеца й помагах в грижите за тях. Въпреки всичко те залиняха. Наложи са да ги взема при себе си. Възстановиха се за около седмица.
Тогава аз я научих как да започне да отглеждас вои собствени бонсаи. В момента има в колекцията си много хубав ансамбъл.

Келвинатор, с удоволствие ще прочета всичко, което споделиш с нас относно бонсаите :))) Че и другите предполагам... Но за мен е много интересно да се образовам по въпроса и благодаря предварително ;)

С удоволствие ще ви разкажа всичко което знам, но моля, задайте ми въпроси. Мисля че ще стане по-лесно.

Иначе философията е проста. Нашата намеса трябва да е дискретна и почти незабележима. Когато отрежеш връхчето, клончето започва да се разклонява, а стъблото да дебелее.
Същото важи и за корените.
Има интересни книжки с хубави илюстрации по въпроса, но аз мога да ви дам и много практически съвети, които не са толкова сложни като в книгите.

Ами... питам, питам..... как да започнем да си правим бонсай с малко четене :))) Доколкото схванах, трябва на дръвчето да му резгам корените, ама не знам как - да не го уморя ;))

До тук добре. Пробай с няколко, все един ще остане:). Ама ги подкарвай от малки, че иначе не щат да свикват.

Сега му е времето. Вземи една лопата и няколко найлонови торбички. Иди в гората, огледай се да нема горски, харесай си няколко (действително няколко) малки дръвчета - изкопай ги заедно с коренчетата и веднага след това ги посади у вас. После ще ти кажа какво да правиш.

Друг вариант е да отрежеш едно малко върбово клонче (сега му е времето) и го потопи във вода. Като се укорени, посади го.

До тук добре. Пробай с няколко, все един ще остане:). Ама ги подкарвай от малки, че иначе не щат да свикват.

Сега му е времето. Вземи една лопата и няколко найлонови торбички. Иди в гората, огледай се да нема горски, харесай си няколко (действително няколко) малки дръвчета - изкопай ги заедно с коренчетата и веднага след това ги посади у вас. После ще ти кажа какво да правиш.

Друг вариант е да отрежеш едно малко върбово клонче (сега му е времето) и го потопи във вода. Като се укорени, посади го.

Много благодаря, Келвинатор!!! Ще бъде сторено още утре!!!

Първия ми успешен бонсай ще кръстя на теб, в твоя чест, ама понеже сте адаши с баща ми ще използвам името, за да го подбъзиквам, че съм кръстил дърво на негово име :))) Така няма да иска да си кръщавам после децата на него :)))))

Да не забравиш в неделя да му искаш прошка! :)

Ако искаш хвърли един поглед на http://bglog.net/blog/kelvinator?bid=10006