Поетите отглеждат тишина
И улиците помнят от желанието,
с което пих, с което те опитвах.
И ъгълът на острото очакване.
И виното, което не допихме.
Днес стиховете могат
точно толкова,
че да не те е страх
и да не ти е тихо.
Докато чакам думите – мълча.
За всичко друго –
просто питай.
Аз ще се въздържа от питанки. :) "Поетите отглеждат тишина"...
Благодаря, Веско :)