Коледна кучка

Точно преди Коледа си купи куче. Пекинез. Впоследствие се оказа, че животното е първокласна кучка – изръфа всичките му пантофи, препика всички стаи - коридора няколко пъти, надърпа с нокти любимия му фотьойл и сдъвка питона му. Не змия. Не и хм хм хм. Питонът от Хелоуин – марков, розов и парфюмиран. С него вратът и раменете му бяха съвършени. И партито беше съвършено. Дори на другата сутрин съвършено закономерно го болеше главата. И глезенът, но от друго; за малко да го изкълчи с онези красиви ботушки с цирконий около токчетата. Размина му се с разтегнато сухожилие и махмурлук. И същата нощ скъса с Жоржи.

Жоржи е бивш Гошо. Леке и кучка. Но второкласна. Изневери му няколко пъти с един професор по право. Първия път ги хвана заедно във Виенската сладкарница, където професорската лула одимяваше шалчето на Жоржи. Ей по тая смрад на тютюн и интелектуалничене подуши и следващия път изневярата. Но си замълча. Реши, че е кратка забежка. Когато се оказа, че не е, уведоми професоршата. Анонимно и по телефона. Докато й разкриваше сексуалните навици на партньора й, пушеше с дълго всмукване за авторитет. Просто изглеждаше много изискано – с риза, мек панталон и шалче, с пантофи в тон с килима и с пура в ръка. Разговорът свърши бързо, но апартаментът миришеше още дълго на ароматичен тютюн, адреналин и лукса да сервираш отмъщението студено.

Не е ясно дали професоршата му повярва, но издиша твърде бързо и нервно, преди да затвори телефона. Между впрочем без да коментира. Стилна жена. Беше я виждал на един коктейл преди време – малко над средната възраст, с френски кок и предпочитание към виненочервеното. Определено по-добрата половинка в този брак. Може би, ако беше по-мъжествена, мъжът й нямаше да залита по чужди мъже.

Мъже, мъж, мъже. Не бива да зацикля на тази тема. Всички са кучки. А Жоржи – квинтесенцията на породата. Вече дори наум ще го нарича Гошко. За да го унижи? Не. За да разкрие провинциално-комбайнерската му същност. Баща му наистина е бил комбайнер. Жетварка. Ако е знаел, как обича синът му дантелено бельо, би се обърнал в гроба. Едно време такива как ли са псували на майка и на педераст. А синът му – гей. Висша справедливост има значи.

Гошко е на половина руснак. Майка му – Оля – дошла от безкрайните им степи, родила го, а после се пропила. Ракия, домашна водка, долнокачествен коняк – никак не подбирала. За сина си много време нямала, но го научила да пие – и чай, и алкохол. А той в пристъп на пиянско откровение й разкрил дълго пазената си в тайна хомосексуалност. После баща му умрял и двамата тръгнали по мъже. В града им скоро всички познавали Оля, а покрай нея – и Жоржи. И въпреки това той имаше наглостта да твърди, че е бил самотен.

Та в памет на руското потекло на Гошко кръсти кучето Пелагия Викторовна. Някак класически звучеше. Пелагия – какво гордо име за златист пекинез. Веднага след като я кръсти, реши, че ще поръча да го гравират на малка табелка и ще го прикрепи към каишката й, заедно с телефония си номер. Стилно и практично.

А Пелагия Викторовна, въпреки внушителното си име, не се оказа много умна. Не може и не може да си научи названието. Часове наред подвикваше след нея, а после реши да го съкрати. На Бъдни вечер вече й казваше Пеги – леко поамериканчено, но достатъчно кратко. Всяко момиче трябва да си има галено име. Повтори го безброй пъти. Примами я с месо. Опита ласкаво. И настойчиво. Викторовна си развяваше опашката из апартамента и изобщо не отговаряше на повикването. После в пристъп на яд той я нарече Пиги; мис Пиги; ей, тъпа си като прасе значи; дали да не те прекръстя на Вики; Викторийо, Вики, Викиии; ти, победа над човешкото ми търпение; ах, пес с пес

Сутринта на Коледа пекинезът вече беше безименен. Но това не попречи да опита всички сервирани лакомства. Плюс новите пантофи, които сам си подари за празника. Тогава се сети да му подхвърли халата на Жоржи. Беше мек, мъхнат и изоставен. Кучката го задъвка възторжено, овъргаля се в него и миризмата на бившия Гошко май й хареса. Противоположностите ли се привличат или просто обича себеподобните си? Усети, че го обхваща яд и нежност към малкото животинче, обречено да бъде единственото му семейство за Коледа. Коленичи до кученцето , върху стария тъмносив халат на Жоржи и разсеяно го почеса зад ушите.

Тогава изведнъж му хрумна, че сдъвканите пантофи и изневерите нямат значение. Нито кучешката преданост или мъжката невярност. И му се искаше да не се беше обаждал на професоршата. Дори не й знаеше името. Може да се е казвала Пелагия. А може и да не е.