СРЕЩА С РЕАЛНОСТТА

Животът на всеки един човек се състои от различни етапи на съзряване, осмисляне, осъзнаване и т.н.  Лягаш с една мисъл, събуждаш се с друга, а след това ненадейно някоя шокираща новина ти забърсва шамар.

Колко време е необходимо на едно малко дете да осъзнае, че не се бърка в контакта, защото там тече 220 волтов ток /,а понякога и променлив/, който може да го убие? Колко? Да, не е определимо. То просто ще бръкне там и така ще разбере.

А колко време е необходимо на един младеж да осъзнае, че наркотиците, неразумните количества алкохол и страстното пушене – въобще пушенето са неща, коитобавно, но сигурно рушат животът му? Колко? Да, докато някоя сутрин не се озове в болницата ни жив, ни умрял. Коварно, нали? Но всеки сам си избира съдбата.

А знаете ли колко време е необходимо на този младеж да се овладее преди да е ударил с метален бокс съученика/ приятеля си или преди да го е заклал или намазал лицето с лайна? Колко? За някои цял живот, а за други докато не се появи някой, който да стори същото с него.

Но има и по-лошо! Един възрастен човек, който би трябвало да е съзрял достигайки тази си възраст, която го определя като възрастен не мисли как да осигури бъдещето на децата си, а как да отмъсти на съседа си, който паркирайки е счупил лявото огледало на новото му БМВ или как да отмъсти на говорителят казал няколко кофти думи за него, които някой друг му е казал, защото това му е работата – да представя фактите такива каквито са /не употребих журналист, защото има разлика между журналист и говорител – журналистът не винаги е говорител. Понякога доукрасява случките или си измисля нови/. Да, най-лесният начин е да устроиш атентат на този човек и да го взривиш заедно със семейството му. Така се решават проблемите между възрастните!

По същият начин и задържането на нашите медицински сестри в Либия. Те трябва да платят с живота си за чуждо деяние. Едното няма връзка с другото, защото субектите в този казус са от различен произход... Е, да, вече има връзка и Вие добре знаете каква е тя, така че те вече са оправдани и това не може да се използва срещу тях. Но интересното е друго – 5 живота равни ли са на 1? Да. Според либийците 5 живота на най-обикновени български медицински сестри струват колкото 1 живот на закоравял политически престъпник. И ако той не бъде освободен или му се изпълни смъртна присъда отиват 5 невинни живота. Дори не може да се гарантира, че нашите изкупителни жертви ще бъдат освободени, ако бъде освободен техният човек. Щом е минал веднъж номера могат да бъдат задържани още и използвани за постигане на други политически цели. Защо не!

Защо други политически добре организирани държави като САЩ, Англия, Германия, Австралия се справят успешно с изправените пред тях обществени проблеми? Защо ли? Защото са се научили да работят заедно, а ние от 15 дена правим някакво псевдо обединение гласящо “НЕ СТЕ САМИ!”. Да, това е малка подкрепа и кураж за медицинските ни сестри да се държат и да вярват, но какво се прави? Какво? В случая думите не помагат. “НЕ СТЕ САМИ!” не значи нищо за либийците. И лайно да им кажеш и терористи да ги наречеш това нищо не значи за тях. Те думи не разбират. Не е това правилната тактика за освобождаването на /не/провинените българи. Все едно да обясниш на неандерталец, че пещерата, която е окупирал, е твоята. Знаеш ли как ще ти отвърне той? С една бухалка по главата, а това значи война. Колкото и да си против войната и насилието ще бъдеш принуден да действаш със същото.

Това е релаността – НАСИЛИЕТО ПОРАЖДА НАСИЛИЕ