Взех приЯтелка, Джак и Брида... Отидохме да почетем заедно... не за рекорда, за идеЯта... БЯхме една полЯна хора- какЪв рекорд ще да е това... Но идеЯта си струва, да се види, че все още има хора, които четат и не само вестници (вестниците ги използваха за сЯдане ;). Интересно ми беше кой какво чете и през повечето време надничах в чуждите страници. Точно до мен имаше фен- група на Хари ПотЪр, всичките с перелини , не ми бЯха много приЯтни, но . ...

... ...

Когато боли и сЪлзите не спират, надеждата си отива от теб като последното кЪсче душа, което те прави човек. Чувстваш се... НИЩО! Чувстваш се празен!  Навлизаш в безвремие в което минутите са часове, часовете- години, годините- векове, вековете- ери, а ерите са цяла вселена... ОсЪзнаваш колко нищожна част от все лената си ? Защо се случва на теб ? Who cares about u? who? tell me.. Who.. Господ ли!?! Аз вярвам в Бог но той не ме направи ...

Защо преминах от Slayer на Франк...

 За СВОБОДАТА...

 Все още си оставам ХИПИ, разбира се...