Всичко онова, което не му казах

от gargichka на 06.06.2006 03:49 6 коментара , 661 прочита

- Какво правиш?
Помагаш ми. Благодаря, много мило.
На една педя си от мен. Защо си на една педя?
Галиш ме по бузата.
И пак.

- Ами тя?
Видях ти мобилния, там сте ти и тя снимани на десктопчето.
Още не съм забравила какво ми каза.

- Харесвам те, знаеш ли?
Нямам нищо против да ме галиш по бузата.
Близостта ти малко ме шокира. Както и картинката на телефона ти. Двете взети заедно.

- Чът! Марш!
По-полека, мой човек. Нали ТИ каза (не аз), че не си падаш по половинчати неща. Помниш ли? Щото аз много помня, да знаеш.
Да ти кажа ли и аз сега нещо? - и аз не си падам по половинчати неща.

- Струва ли си?
Няма как да знаеш. И след 10 виждания няма да знаеш. Даже няма смисъл да се колебаеш, просто нямаш инфо.
Оная мацка на телефона ти има огромна преднина, признавам.

- Ей ме на, виж ме.
Ама си отваряй очите. Щото както ти не знаеш дали си струва, и аз толкова знам. Ето ме тук съм в полезрението ти още ... колко? Половин час? Ще си кажем още няколко приказки без смисъл.
А после ще тръгна нанякъде, където ти не ме виждаш, и ще се занимавам с неща, които ти не познаваш. Пълна мъгла - за теб. Но аз ще ти кажа какво е важното за после. После ще ходя там на други места дето има други синове. А те харесвам. Малко - или повече. Отваряй си очите. Аз го правя, вярвай ми.

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от shtepselinka на 06 юни 2006, 10:23

А как ли наистина биха се развили нещата, ако му ги беше казала? Щеше ли да се промени нещо?
Обикновено аз не ги казвам тия работи, защото ме е страх, че ще разваля момента и това, което искам да се случи, няма да се случи, защото отговорът на тези въпроси не би го позволил. Независимо дали е искрен или не - защото аз знам какъв е отговорът, а не искам да го чуя, защото чуването значи потвърждаване...

# | от Shogun на 06 юни 2006, 10:31

Само миг - и ние ще сме влюбени.
Само миг - о, мигове изгубени...

(източник: стара песен с неизвестен за мен автор)

# | от kotka_sharena на 07 юни 2006, 12:05

Аз пък им казвам. Казвам им всичко. Право куме в очи де викат хората. И няма не искам няма недей. И то как им го казвам...:)

# | от Ace Coke на 08 юни 2006, 02:42

О, Гардже :)) Де си бе, душа? Драго ми е да прочета нещо от теб ;)) Много гот!

Поздрави!

# | от gargichka на 08 юни 2006, 04:09

Ами аз това го написах до голяма степен за да си изясня най-напред пред себе си позицията... а иначе не съжалявам, че въпросния адресат още не го е чул. То ако трябва, ще чуе и още как! Иначе дали трябва да се казват тия работи или не ... ми зависи си от момента май. То така и така дали другия ще ги узнае тия работи или не, май не е за него от такова значение, колкото за теб самия, така че ти си решаваш.

Аз имам едно качество (не го броя към положителните), че една ситуация (връзка) ако не ми е изяснена, не съм в състояние да живея дет се вика "за момента". Което ми пречи, ама много, да се впускам в някакви авантюри дето на пича му е за едното *** и на мен би трябвало също да ми е и гот нали всичко точно. Да, обаче при мен ако не са ясни изходните положения, някси ... бе не ми е комфортно и това си е. Пробвала съм и не се е получавало добре. Трябва си ми да познавам човека и да знам за какво става въпрос (какво правиме един вид).

Ейс, мани около мен сега голяма пушилка, затва ме няма. До вторник, когато ми е изпита проклети, ще е все така. То тоя изпит окей кофти нали ама което повече ме притеснява е, че от работа не мога и да седна да уча за него, все спешни неща маа им. А е важен проклетия, последен ми е, държавен ... (или предпоследен, разбира се, ако не г взема.)
Аре стига толкова съм се оплаквала!

# | от Shogun на 16 юни 2006, 09:12

Писмо от бъдещето: ето, вече изпита е взет... сега на лов за мъже!

Нямате права да коментирате тази публикация.

Всичко онова, което не му казах

RSS за коментари Коментари

Навигация

Начало

BgLOG

Любов

Търсене

Анкета

Как сваляте някого?

Връзки

Разглеждане

Ключови думи