Продължение на продължението

Та, решихме да са французи и немци. Защо? Защото тук има много французи с немски и немци с френски, понеже Саарланд (тук е Саарланд) е на границата с Франция. Ама на мене мнооооооого, МНОГО ми се искаше да е с българи! Ама нъц, не се прие. Не защото няма българи, напротив! А и е някакво готино да правиш тестове с българи ... Но проблемът беше, че няма обратния вариант. Тоест, къде ще ти търся немци с отличен български?... Трудна работа. А 25 такива немци? Аз лично познавам двама, ама и те даже не стават, защото не са на възраст “студент”. Хубаво е като правиш експеримент, хората да са що годе на една възраст, за да не каже после някой, че ефектът ти се дължи на разлики във възрастта.

Въобще, ... охх тука навлизам в една такава безкрайна тематика ... но само на кратко ще спомена – че всичко, ВСИЧКО, което потенциално би имало евентуално каквото и да било влияние върху явленията, които изследваш, всичко се описва и контролира. Пол, възраст, професия, каквото се сетиш! Просто за да е човек сигурен, че тия фактори нямат значение. Прост пример: имаш 40 човека. На 20 даваш аспирин, на 20 плацебо и после гледаш какво им става на тия с аспирина. Ами ... я си представи ако тия 20 с аспирина са и по-стари, и незнамсикаквоси ... не може. Ще ти каже някой, че то не е било с аспирина. Тоест, всякакви фактори се гледа или да са еднакви (примерно еднаква лаборатория, един и същ ръководител на експеримента....), или се контролират (примерно възрастта се нотира и после статистически се смята дали по-старите по-различно реагират на аспирина) ... или ...

Или то има нещо такова, че се приема, че има безброй много фактори, които може да влияят. Например един го зарязало гаджето, друг не се наспал, трети и аз не знам ... безкрайни фактори, които не можеш да ги знаеш всичките, нито да ги елиминираш. Е за тях пък се надяваш да се уравновесят по принципа на случайността. Тоест, понеже са много хората, едва ли чак пък всички ще ги е зарязало гаджето вчера. Затова и се тестват много хора.

Та, участниците бяха немци и французи. Изискването беше да са живели минимум 1 година в чуждата страна... Между другото, може би някой си спомня, че бях писала едно блогче с едни преживелици по време на експеримент. Казваше се “Майчин език френски”. Ето затова френски!!!

Тук сега пропуснах нещо важно, тоест не го пропуснах, ама е крайно време да го спомена. А именно: нали въпросния тест с думичките ... той беше на два езика. Тоест имаше една част на немски и една част на френски. И немци, и французи, правиха и двете части, като по тоя начин имахме за сравнение какви са ефектите на родния им език. А и освен това ... може самия метод нещо да не е наред. Тоест, примерно думите да са слаби ... и даже и на роден език да няма ефект. Разбирате ли ... Ако няма ефект при германците на френски, но и при самите французи няма ефект на френски, значи не е защото езикът френски не е емоционален за немците, ами защото експериментът е куц.

:)

Та затова думите се появяваха на двата езика. Тоест примерно за един немец: първо на френски с праймчета на френски, после на немски с праймчета на немски.
Сега ще попитате, защо нямаше на немски с френски праймчета и обратното – тоест смесено. Ами да, то може и това да се направи! Само че не може всичко наведнъж! Смесеният вариант има един недостатък, че language switch коства ресурси. Тоест, за да превключиш от единия език на другия, това ти заема от когнитивните ресурси и ... ами просто това е още един когнитивен процес, който се “промъква” и който може да има трудно предвидими последствия. И като за начало по-добре без него. После, в следващ експеримент, може ... но тогава И ТОЙ трябва да се взема предвид в сметката!


Преди да премина към резултатите, още нещо. Ами съгласете се, няма смисъл да откриваш, че чуждия език не е емоционален, ако участниците в експеримента не владеят въпросния чужд език. То е много ясно в такъв случай, че не им въздейства!! Гъдела е да намериш намалена емоционалност при хора, които владеят езика...
Тоест, трябваше ни някакъв езиков тест. Просто понеже хипотезата не е “Чуждия език е по-малко емоционален”, ами че това е така и при хора, които много добре знаят въпросния чужд език!

Какво означава много добре ... ами то има различни аспекти ... Един плямпа бързо, друг разбира бързо, трети е силен в граматиката ... но това, което ни интересува в случая е, доколко хората разбират езика без да се замислят. Ей така щрак – автоматично. Чуваш “hund” и си представяш куче, а не трябва да си го превеждаш или да се замисляш. Представата трябва да изниква веднага...

... та, тестът за това беше следния. Всъщност много подобен на предишния. Пак виждаш думи, само че не трябва да кажеш положително или отрицателно, ами трябва да разпознаеш това дума ли е или не. “Куче” е дума, “Каче” не е. Тоест ти трябва да разбереш думата и да кажеш има ли я или я няма. Пак две копчета с “да” и “не” натискаш...
И отново, както можете да се досетите, преди думичките се появяват други (как иначе :) ). Само че този път не са с еднаква тоналност, ами близки или далечни по значение. Пример: преди “куче” се появява “котка”. Преди “круша” се появява “ябълка”. Ябълката активира автоматично в съзнанието ти представата за ябълка, за аромата на ябълка, за плод, за пазар, за ... круша ... И ти после по-лесно разпознаваши разбираш крушата като дума, защото представата за плод ти е предварително активирана.

Тоест пак: ако преди "ябълка" се появи "круша", хората разпознават по-бързо ябълката, отколкото ако преди нея се появи, примерно "доктор" или "обувка".

Но това го има и е ежедневието и не е нищо кой знае колко необичайно. Човек си се сеща за нещата, които са му предварително активирани. Аз затова не обичам да си държа върл безпорядък в стаята, защото ми се активира предварително представата за безпорядък! Ето ти още един довод да гледаш да се обграждаш с хубави предмети, с хубави неща (които харесваш и които ти говорят за нещо хубаво ... и които те правят такъв, какъвто най-вече искаш да бъдеш...) Човек просто се сеща за нещата, които възприема. Ако гледаш само тъпа телевизия, само тъпа телевизия ще ти е в главата (хех и това от опит:) ).


Но да се върнем в експеримента: имаше, значи, 4 задачи. Affective priming на немски и френски, и semantic priming пак на немски и френски. Semantic priming е онова дето с ябълка и круша. Тоест когато праймът е свързан по значение с думата.

Все пак трябва човек доста добре да владее един език, за да се получи това със семантичния прайминг. Трябва думите автоматично да извикват в съзнанието представата за тях.... Но именно тогава, в този случай, е интересно дали думите предизвикват емоция. Тоест, ти всичко си разбираш автоматично, но не чувстваш автоматично.

С други думи, хипотезите бяха следните:

--> на родния език би трябвало да излязат и двата прайминга – и семантичния, и афективния. Това ще означава, че не сме се прецакали по някакъв тъп начин. Тоест, че самите процедури действат.

--> на чуждия език би трябвало да излезе семантичния, но не и афективния. Това ще означава, че думите автоматично извикват значение, но не и емоция...


Пфуу знаех си, че ще се получи дълго! Пауза!!!!!
Има ли някой въпроси дотук?